АКТИВИ-УБЕЖИЩА: СЪЩНОСТ, ВИДОВЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ

доц.д-р ВеселаТодорова

УНСС, София

Резюме:

Активите-убежища предпазват от неочакваната пазарна променливост. В миналото благородните метали, валутите, акциите в определени сектори се приемат за активи-убежища. При различна пазарна волатилност активите-убежища реагират по различен начин, за което отсъства всякакво логично обяснение. Настроението на инвеститорите е постоянна пазарна сила, която не винаги може да бъде ясно отчетена. По време на икономически стрес като Великата Рецесия бягството към актив-убежище може да създаде дори объркващи макроикономически ефекти.

Резултат с изображение за „АКТИВИ УБЕЖИЩА“

Златото е актив-убежищe за инвеститорите по време на криза. Но не е задължително в условия на високо доверие във фундаменталните характеристики на икономиките. Ако поведението на повечето активи-убежища съвпада с очакванията по време на глобалната финансова криза, щатският долар се покачва неочаквано. При всяка една несигурност на капиталовия пазар в САЩ, както и при спад на щатския долар инвеститорите биха могли да заемат инвестиция във валута-убежище като японската йена и швейцарския франк. Биткоинът става по-привлекателен за инвеститорите, поради факта че той не е пряко изложен на политически сили, провокиращи турбуленции на пазарите и поради несигурност в друга възможност.

Ключови термини: Убежище, Активи-убежище, Валути-убежище, Бягство от риска, Рисков спектър.

JEL: E, F, G

  1. Активи-убежища.

1.1 Дефиниране на феномена „убежище“.

Феноменът „убежище“ се приема като инвестиция, която се очаква да запази или да увеличи своята стойност при сривове на пазарите. Инвеститорите се обръщат към тях, за да ограничат загубите си особено при спадове.

Инвеститорите целят да диверсифицират портфолиото си с използването на инвестиция-убежище в уловия на пазарна волатилност. В повечето случаи повишаванията и спадовете на пазарите са кратокотрайни. Въпреки, че е възможно спадовете да са по-продължителни в уловия на икономическа рецесия. При пазарен срив пазарната стойност на повечето инвестиции спада рязко. С други думи, по време на системните фази на пазарно изтощение, инвеститорите се стремят да закупят активи-убежища, несвързани или негативно свързани с пазарните условия. Активите-убежища запазват или увеличават стойността си, за разлика от повечето активи, чиято стойност се понижава.

Съществуват не малко инвестиционни възможности, които се приемат за активи-убежища, като златото, ДЦК в щатски долари, защитени активи,пари в брой и валути-убежище.

1.2 Най-подходящия актив-убежище

Тенденциите на риска на глобалните финансови пазари винаги имат своя настройка. Основните настроения постоянно оказват в някаква степен влияние върху активите, които търгуваме. Настроенията на инвеститорите са постоянна пазарна сила, която не винаги може да бъде ясно отчетена.  Оттук най-важното ограничение е тяхната лична психология. Когато сме в центъра на развихрянето на пазара или на финансова криза, става трудно да пропуснем спекулативната машина. Паниката и алчността са две крайности в скалата. Настроенията имат, от своя страна, умерени настройки. Доверието тласка инвеститорите към сравнително по-рискови активи с баланс между по-голямата сигурност и стабилност. След като започнем да отчитаме постоянното присъствие на настроенията на пазара, по-добре ще оценяваме промяната на истинското налягане и оттук ще формираме по-продуктивни цени.

Установяването къде активът, който ще се търгува, се намира на „рисковия спектър“ е полезно, дори когато подценяването на настроенията не е пълно. Така подготовката за неочаквани напречни течения на пазара е по-добра. Тенденциите, основани на чистите рискови фактори, са склонни да бъдат много по-систематични със съответстващ интензитет и продължителност.

Според традиционната оценка на разположението на всички разпознаваеми активи върху скалата, базовата логика гласи, че акциите са „рискови“, докато облигациите – „сигурни“. В най-простите инвестиционни портфейли се търси комбинация от тези два актива и понякога се включва трета плаваща експозиция от специфични стоки или кешови еквиваленти. За инвестиционните посредници на пазара, нововъзникващите пазари и активите с висок фиксиран доход (“junk bonds”) са крайно рискови активи. Докато съкровищните бонове, щатският долар и златото са системни убежища[1] . Базовата оценка в общи линии не е грешна, по скоро тя е ограничаваща.

Резултат с изображение за „“junk bonds”“

 

В съвременните условия, използването на повечето традиционни активи, към които ни подтикват нашите настроения, се различава от тяхната класическа употреба. Това се отнася за активите-убежище, като се изходи от рисковата им експозиция, от гледна точка на пазара, правителството, потребителите и бизнеса. С други думи, повечето рискови активи са изтласквани към крайностите, за да отговорят своевременно на нестабилността. Именно активите, които осигуряват убежище при финансови сътресения, могат да бъдат подложени на сериозни проблеми. Щатският долар е типичен пример за това. Бидейки в центъра на търговските напрежения, той много бързо става жертва на сблъсъците в глобален мащаб. Ако търсим убежище, което да пасне на текущите ни настроения, златото е най-подходящото такова. Привлекателността му като традиционно убежище се засилва и от факта, че то се справя особено добре, когато това е съчетано с обезценяване на традиционните книжни пари като валутите и правителствения дълг. Швейрският франк, пасващ на нашите обстоятелства, е другият пренебрегван актив-убежище. Въпреки пазарното неудовлетворение от провалената парична политика на Централната банка на Швейцария, той поддържа неутрална позиция по отношение на финансовите бури, съответстваща на състоянието му според военната и политическата оценка.

[1]   Kicklighter, John. Chief Currency Strategist , Which Assets are Risky and Which Safe Havens in These Unique Circumstances, Jun 19, 2018 8:42 pm -07:00.

Резултат с изображение за „Швейрският франк“

1.3 Активите-убежища и глобалната финансова криза

Статутът на актив-убежище се променя във времето в зависимост от специфичните обстоятелства и събития. Това най-ясно се подчертава при валутите-убежища. В историята има немалко примери, когато валутата-убежище на страна, в условия на криза, започва да поетинява спрямо другите валути-убежища поради факта, че инвеститорите търсят пътища за управляване на риска.

След финансовия удар в САЩ в началото на финансовата криза от 2008г., щатският долар неочаквано нараства спрямо другите валути.[2],[3] Това изненадва икономистите и показва, как предсказването на поведението на валутите-убежища е изключително трудно.

Според икономическата теория, в миналото се е очаквало сътресенията в американската икономика да стават причина за отслабване на щатския долар. В началото на Великата Рецесия, се предполага, че девалвацията на долара ще подпомогне ре-балансирането на световната икономиката.[4] По време на глобалната финансова криза,  покачването на долара е най-високо в сравнение с другите по това време убежища-активи, отчасти в резултат на атрактивността на щатските съкровищни бонове[5] и на неочакваното обръщане на търговците.[6]

След избухването на ипотечната криза през август 2007г.  се подчертава и статутът на другите две валути-убежища, а именно швейцарския франк и японската йена. С напредването на кризата при двете валути се наблюдават масирани вълни от ревалвации. Степента на поскъпване и последиците от дефлационен натиск и загуби в производството принуждават монетарните власти в двете страни да приложат неконвенционални мерки за ограничаване на ревалвацията на двете валути.

[1] What Explains Global Exchange Rate Movement During the Financial Crisis?, European Central Bank;

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpwps/ecbwp1060.pdf?e5ad3363438fcc1e4b644cee53725cb6

[1] “Haven currencies are not always a safe bet,” Financial Times;

https://www.ft.com/content/32e5b37a-a747-11e7-93c5-648314d2c72c

[1] What Explains Global Exchange Rate Movement During the Financial Crisis?, European Central Bank;

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpwps/ecbwp1060.pdf?e5ad3363438fcc1e4b644cee53725cb6

[1] Щатските съкровищни бонове  се приемат за най-добрия актив-убежище.

[1] Dollar appreciation in 2008: safe haven, carry traders, dollar shortage and  overhedging.

Bank for International Settlements; https://www.bis.org/publ/qtrpdf/r_qt0912ipdf.

Резултат с изображение за „Lehman Brother.“

Тендецията се запазва и през септември 2008г., по време на колапса на Lehman Brother. Инвеститорите се отдръпват от по-рисковите корпаративни облигации и се ориентирват към гаратираните от щатското правителство съкровищни бонове. Сигурността ги привлича, независимо от факта, че нарастаналото търсене на ДЦК става причина за рязко спадане на доходността, почти до 0% възвращаемост.[7]  Междувременно, приливът на капитал в ДЦК стимулира търсенето на щатски долари, тласкайки валутния му курс на горе още повече.

С противопоставянето на щатските съкровищни бонове на щатския долар по време на финансовата криза, в световната икономика се наблюдава драматичен спад на международната търговия и недостиг на американска валута, което затруднява „оперативното й заемане“.[8] Заради високия риск банките отказват трансграничното кредитиране на търговията, което затруднява финансирането в долари. Така голяма част от финансовите потоци се връща обратно в САЩ.

Американският внос е стимулиран от поскъпването на долара, за сметка на износа. По подобен начин силната йена повлиява негативно върху японските производители и износители. Понижените потребителски разходи в САЩ, равнозначни на по-ниско търсене по вноса, на свой ред удрят японския износ. В началото на 2009г. вносът в САЩ от Япония намалява с 40%.[9]  Според изчисления на Световната Търговска Организация световната търговия спада с около 12% по време на Великата Рецесия и в същото време коефициентът световна търговия/БВП се намалява с почти 30%. [10]

Златото се проявява на пазара, обикновено, както се очаква. Експертите отбелязват, че цените на златото са „индикатор за здравето на икономиката“. При очаквания за висок риск, за да предпазят капитала си, инвеститорите се обръщат към него.[11]  При фаза на възстановяване на икономиката, златото губи своята привлекателност. Глобалната финансова криза  доказа това: индексът на производствените цени на златото се покачва с почти 25% между 2008 и 2010г.[12] Тогава, както се очакваше цената на златото падна, след като кризата започва да отшумява – 22% до 2012г.

[1] “Fight to Safety and U.S. Treasury Securities,” Federal Reserve Bank of St.Louis;

https://www.stlouisfed.org/publications/regional-economist/July-2010/flight-to-safety-and-us-treasury-securities

[1] Dollar appreciation in 2008: safe haven, carry traders, dollar shortage and  overhedging. Bank for International Settlements; https://www.bis.org/publ/qtrpdf/r_qt0912ipdf.

[1] “Why was Japan`s trade hit so much harder?,” VOX EU;

https://voxeu.org/article/why-was-japan-s-trade-hit-so-much-harder

[1] “The recession and international trade,” Policy Options Politics;

https://policyoptions.irpp.org/magazines/g8g20/the-great-recession-and-international-trade/

[1] “Great Recession and the Great Recession,” Sunshine Profits;

https://www.sunshineprofits.com/gold-silver/dictionary/gold-great-recession/

Резултат с изображение за „ДОЛАРИ“

Японската йена е друго критично убежище. Тя е единствената азиатска валута, която поскъпва по време на Великата рецесия, влияеща на световната икономика и променяща баланса на силите на световните валутни пазари.[13]  Според доклад на CNN по време на кризата, тъй като Япония е голям износител на стоки, една силна йена може „да бъде опустошаваща за световните пазари“ и допълнително да повлияе върху икономическата и финансовата стабилност на цялото световно стопанство.[14]

Швецарският франк също така поскъпва по време на глобалната финансова криза. В сравнение с долара, златото, съкровищните бонове и йената, влиянието му на ме ждународните пазари е минимално.[15]

  1. Бъдеще на активите-убежище

Световната икономика днес е в период на една от най-дългите си рецесии. След глобалната финансова криза-2008г. тя е почти 10 години в икономически растеж. Началото на влошаването повреме на глобалната финансова криза-2008г. в сравнение с Великата Депресия от 1929-1938г. представлява христоматиен проблем. Възстановяването започва през юли 2009г. През юли 2019г. се навършват 10 години след световната ипотечна криза. От тогава насам са налице 28 цикъла на експанзии и контракции. Данните показват, че фазите на бум са с продължителност 38.7 месеци, докато на свиване – 17.5 месеца. Промяната в продължителността им е малка в сравнение с глобалната финансова криза от 2008г. Страховете от рецесия обладават анализатори, икономисти и инвесторите.

2.1 Нарастваща непредсказуемост

Начинът, по който активите и валутите-убежище, особено долара, реагират на Великата Рецесия, фундаментално променя посоката, по която експертите анализират световната икономика. От икономистите ое осъзнава, че активите-убежище не винаги следват примера от миналото, а са повлияни от специфичните обстоятелства и могат да реагират по неочакван начин.

[1] “Gold prices during and after the Great Recession,” U.S.Bureau of Labor Statistics;

https://www.bls.gov/opub/btn/volume-2/gold-price-during-and-after-the-great-recession.htm

[1] “Global Financial Crisis and Asian Currencies,” VOX EU;

https://voxeu.org/debates/commentaries/global-financial-crisis-and-asian-currecies

[1] “Strong yen is everybody`s problem,” CNN Money;

https://money.cnn.com/2008/10/27/markets/the buzz/index.htm?postversion=2008102716

[1] “Is The Swiss Franc A Safe Haven?,” Investopedia;

https://www.investopedia.com/articles/forex/031715/swiss-franc-safe-haven.asp

[1] “Haven currencies are not always a safe bet,” Financial Times;

Резултат с изображение за „Financial Times“
 Според статия от Financial Times (2017) авторите твърдят, че всички допускания за валутите- и активите-убежище са „прекалено рискови“.[16]  Например, те използват термина “risk-off” периоди, когато на пазарите се наблюдава бягство към по-малко рискови активи, като облигациите – от 2007г. до 2016г. Доларът е вторият най-значим актив-убежище. Но през последните три години той не се проявява като такъв. При него се наблюдава тенденция да пада, отколкото да се покачва през по-ниско рисковите периоди. С други думи, всички опити за предсказване поведението на валутите-убежище засилва или намалява риска.

Непредсказуемостта се коментира и в статия на Wall Street Journal от март 2018г., в която се описва засилването в тандема на долара и йената при увеличаване стреса на пазарите, според очакванията. Златото, ДЦК и шверцайският франк поевтиняват, „обърквайки анализатори и инвеститори.“[17]

Златото е актив-убежище за инвеститорите по време на криза. Но не е задължително в условия на високо доверие във фундаменталните характеристики на икономиките. В същото време то не може да бъде актив-убежище при всяка криза на определен клас актив. Преди всичко златото се явява защита срещу системните рискове, т.е. застраховка срещу съвременната монетарна система, базирана върху книжния щатски долар.

2.2 Традицията на пазара

При всяка една несигурност на капиталовия пазар в САЩ, както и при спад на щатския долар инвеститорите биха могли да се обърнат эа инвестиция във валута-убежище като японската йена и швейцарския франк.

Японската йена се очертава като по-атрактивна, поради подценеността си на база ППС. За инвеститорите от цял свят тя представлява сигурност и затова те се опитват да спечелят от това, като по този начин създават желания ефект. Когато те са сигурни, че йената ще поскъпва винаги, когато световната икономика изпадне в криза, покупката й става безпроблемна, дори и когато няма сигурност за другите инвеститори на пазара.

Резултат с изображение за „БОРСИ САЩ“

2.3 Биткоините като актив-убежище.

През предходната 2019г. инвеститорите бяха принудени да търсят нов актив-убежище в резултат на растящото напрежение между САЩ и Китай, което притисна пазарите и подхрани страховете от бъдеща рецесия. В частност биткоинът става по-привлекателен за инвеститорите, поради факта че той не е пряко изложен на политически сили, провокиращи турбуленции на пазарите. Децентрализината му природа и непопадането му под юрисдикцията на едно правителство го спасяват от политиката на конкретна централна банка или политическа сила.

Резултат с изображение за „биткойн“

Изолираната природа на биткоините става причина за достигнатите високи месечни стойности в търговията с акции. Казано на кратко, трейдърите търсят убежище в криптовалутите, поради несигурност в друга възможност.

Следователно, неочакваната променливост в цените на активите остава постоянен пазарен проблем за инвеститорите. Видовете активи-убежища са най-доброто решение за защита за тях срещу системните рискове на съвременната монетарна система.

https://www.ft.com/content/32e5b37a-a747-11e7-93c5-648314d2c72c

[1] “Safe Haven Assets are Moving Strangely: Why That Should Worry Investors,” The Wall Street Journal;

https://www.wsj.com/articles/safe-haven-assets-are-moving-strangely-why-that-should-worry-investors-1522436950

Резултат с изображение за „БОРСИ САЩ“

Използвана литература:

  1. Bank for International Settlements, Dollar appreciation in 2008: safe haven, carry traders, dollar shortage and overhedging.
  2. European Central Bank, What Explains Global Exchange Rate Movement During the Financial Crisis?
  3. Federal Reserve Bank of St.Louis, “Fight to Safety and U.S. Treasury Securities”.
  4. Kerkhoff Mattew, (2016), Why Is the Japanese Yen a Safe-Haven Currency?
  5. Kicklighter, John, (2018) Which Assets are Risky and Which Safe Havens in These Unique Circumstances.
  6. Masujima, Y. (2016). Yen Safe-haven Index Shows Heat Still on BOJ. Bloomberg
  7. Masujima, Y. (2019). What Determines A Safe-Haven Currency? Bloomberg
  8. Shiki Iwasawa, (2019) For 28th straight year, Japan ranks No. 1 for overseas assets.
  9. Tabuchi Hiroko, In Japan, a Tenuous Vow to Cut, (2011), Global Business, News Analysis.
  10. Triennial Central Bank Survey – Foreign exchange turnover in April 2019;
  11. Williams, Steven M., (2017), The Yen: A Safe Haven Currency.

[1]   Kicklighter, John. Chief Currency Strategist , Which Assets are Risky and Which Safe Havens in These Unique Circumstances, Jun 19, 2018 8:42 pm -07:00.

[2] What Explains Global Exchange Rate Movement During the Financial Crisis?, European Central Bank;

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpwps/ecbwp1060.pdf?e5ad3363438fcc1e4b644cee53725cb6

[3] “Haven currencies are not always a safe bet,” Financial Times;

https://www.ft.com/content/32e5b37a-a747-11e7-93c5-648314d2c72c

[4] What Explains Global Exchange Rate Movement During the Financial Crisis?, European Central Bank;

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/scpwps/ecbwp1060.pdf?e5ad3363438fcc1e4b644cee53725cb6

[5] Щатските съкровищни бонове  се приемат за най-добрия актив-убежище.

[6] Dollar appreciation in 2008: safe haven, carry traders, dollar shortage and  overhedging.

Bank for International Settlements; https://www.bis.org/publ/qtrpdf/r_qt0912ipdf.

[7] “Fight to Safety and U.S. Treasury Securities,” Federal Reserve Bank of St.Louis;

https://www.stlouisfed.org/publications/regional-economist/July-2010/flight-to-safety-and-us-treasury-securities

[8] Dollar appreciation in 2008: safe haven, carry traders, dollar shortage and  overhedging. Bank for International Settlements; https://www.bis.org/publ/qtrpdf/r_qt0912ipdf.

[9] “Why was Japan`s trade hit so much harder?,” VOX EU;

https://voxeu.org/article/why-was-japan-s-trade-hit-so-much-harder

[10] “The recession and international trade,” Policy Options Politics;

https://policyoptions.irpp.org/magazines/g8g20/the-great-recession-and-international-trade/

[11] “Great Recession and the Great Recession,” Sunshine Profits;

https://www.sunshineprofits.com/gold-silver/dictionary/gold-great-recession/

[12] “Gold prices during and after the Great Recession,” U.S.Bureau of Labor Statistics;

https://www.bls.gov/opub/btn/volume-2/gold-price-during-and-after-the-great-recession.htm

[13] “Global Financial Crisis and Asian Currencies,” VOX EU;

https://voxeu.org/debates/commentaries/global-financial-crisis-and-asian-currecies

[14] “Strong yen is everybody`s problem,” CNN Money;

https://money.cnn.com/2008/10/27/markets/the buzz/index.htm?postversion=2008102716

[15] “Is The Swiss Franc A Safe Haven?,” Investopedia;

https://www.investopedia.com/articles/forex/031715/swiss-franc-safe-haven.asp

[16] “Haven currencies are not always a safe bet,” Financial Times;

https://www.ft.com/content/32e5b37a-a747-11e7-93c5-648314d2c72c

[17] “Safe Haven Assets are Moving Strangely: Why That Should Worry Investors,” The Wall Street Journal;

https://www.wsj.com/articles/safe-haven-assets-are-moving-strangely-why-that-should-worry-investors-1522436950

 

 

доц.д-р ВеселаТодорова

УНСС, София

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *