Банките в ЕС ще имат само пет дни за SOS

Банките  в еврозоната могат да бъдат принуждавани от регулаторите да замразят плащанията си към кредитори за максимум 5 дни, ако има рискове от банков фалит.Това предвижда проектозакон в Европейския съюз, предоставящ на регулаторите ново правомощие за ранна интервенция с цел предотвратяване на кризи, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.
Според правилата за спасяване, които влязоха в сила тази година, националните и европейските регулаторни власти вече могат да изискват от банките да спрат плащанията, след като е преценено, че ще фалират.
Проектозаконът, който се очаква да бъде публикуван от Европейската комисия идната седмица, дава на регулаторните допълнително правомощие да се намесват превантивно, за да направят оценка дали има опасност от фалит.

Дали по начало днес банките в Европа са цъкаща ядрена бомба. Какво става в Италия? През последните две години Banca delle Morche, Banca Populare, Cassa di Rispormio и др. бяха подложени на извънредно управление, тъй като одитът показа капиталови липси. Ако една от тези банки падне ще повлече целия банков сектор. По данни на Банката за международни разплащания те имат задължения от общо  около 80 милиарда долара към френските, германските, испанските финансови институции, както и към тези в САЩ. Немските банки  очакват от своите италиански конкуренти 11,5 милиарда долара, а френските многократно повече –  около 40 милиарда долара.

Главният проблем на банките в Европа е, че са големи и, че са много. Банковата система тук е раздута повече от другаде в света. Освен това е неефективна. През 2013 г. консолидираната сума на активите на банките със седалище в ЕС бяха 42 трилиона евро, в това число и на чуждестранните банки. Това възлизаше на 274 процента от съюзния БНП. За сравнение активите на японските банки възлизат на 192 процента от БНП, а на американските – на 93 процента от БНП.

Но има и друг проблем със системен характер. За раздуването на европейските банки влияние имат и правителствата, въвеждащи гаранции за депозитите и гаранции за ликвидността от страна на централните банки. Банките бяха стимулирани: поемайте по-големи рискове, защото така или иначе правителството ще ви спасява.

Системните проблеми са налице. Въпросът е, че системата, а заедно с нея и банките, са фалирали. Обществените загуби навсякъде в Европа ще са много по-големи от частните печалби на банкерите. Ако има нещо положително, което може да се случи все пак,  това ще е краят на тази безумна система. И да дойде ред на новия модел, който вече се подсказва  от банките с човешко лице – етичните банки…

Милен АТАНАСОВ