Бизнес и синдикати в „канадска борба“ за осигурителните прагове

Бизнесът и синдикатите, отморени, освежени и с морски тен, още в първите дни след ваканцията отново застанаха в позната поза на „канадската борба“ за договаряне на минималните осигурителни прагове. След призива на работодателски организации, които се обърнаха към членовете си да не подписват споразумения, срокът за договаряне бе удължен до 16 септември.
Този отказ налива вода в мелницата на административния подход и накрая правителството ще определи някакви минимални осигурителни доходи, което е по-лошият вариант. Това е мнението на президентът на КНСБ Пламен Димитров /на снимката горе/. Ако това се случи, то ще удари интересите на работниците и те няма да стоят мирни, смело допълни той, прогнозирайки вълнения и напрежение. Днес синдикатът ще огласи своята позиция по работодателския бойкот. Пламен Димитров посочи още, че договарянето има вече 13-14 годишна история и е доказало, че подпомага изсветляването на икономиката и борбата с нелоялните практики.

Работодателските организации не са единни, изтъкна още Димитров, като изрази надежда, че ще бъде проявен разум и работодателите ще седнат на масата на преговорите. Синдикатите не са единствените, които имат интерес от това договаряне, подчерта нееднократно синдикалистът:

Големият, светлият български бизнес ще бъде поставен в некоректна и неконкурентна среда, а цялата система на осигуряването ще загуби доходи. Няма печеливш в тази ситуация. Синдикатите предлагат между 5 и 20 процента увеличение на праговете за отделните категории персонал в различни икономически дейности.

Васил Велев

Васил Велев

Според работодателите, тъкмо компаниите в светлия сектор на икономиката много отдавна са предложили отпадането на тези прагове.  Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев заяви, че предложението да отпаднат минималните осигурителни доходи се прави по няколко причини, сред които липсата на подобни европейски практики. Няма друга държава в ЕС, където да има такива доходи, подчертава Велев. Той дефинира  минималните прагове  като „административна патерица“, която няма нищо общо с пазара. Вторият голям мит според него е, че ако тези доходи не подпират отдолу минималната работна заплата, тя няма да расте – тъкмо обратното:  тя може да расте с адекватни и по-високи темпове.

Минималният осигурителен доход много отдавна увеличава сивия сектор – това твърдят в анкетите около една трета от работодателите, което е проблем, изтъква още Велев и допълни, че сивият сектор се увеличава поради грубата административна намеса на държавата.

 

Милен АТАНАСОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *