Брюксел крои три сценария за България
Най-изгодно за ЕС е да държи правителството нащрек до последно
Франсоа Фризон-Рош, политолог
На 16 май Европейският съюз трябва да излезе с доклад за готовността на България за членство в ЕС, предвидено за 1 януари 2007 г. Този доклад би могъл да доведе до три възможни сценария.
1) ЕС констатира, че страната вече отговаря на всички условия, и препоръчва приемането й на 1 януари 2007 г. Това е оптимистичният сценарий.
2) ЕС констатира, че страната трябва да направи още конкретни усилия в реформите в няколко области, и посочва, че ще съобщи решението си през есента.
3) ЕС констатира, че България не е направила достатъчно, за да отговори на забележките в предишните доклади, и предлага членството да бъде отложено с една година. В случая с България решението трябва да бъде взето с единодушие на страните членки. Това е песимистичният сценарий, който би бил истински шамар за сегашната тройна коалиция, но и индиректно за предишното Народно събрание и за управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски. Трябва да се каже, че провалът в борбата с организираната престъпност е един от най-големите минуси на правителството на Сакскобургготски, което не пожела или не съумя да направи решителни крачки, въпреки че разполагаше с парламентарно мнозинство. Трябва да се каже, че монархът, чийто политически демарш беше да сдобри поляризираните на два лагера българи, де факто си спечели люти противници. От политическата класа като цяло, от пресата, с която винаги е имал трудни отношения, и от голяма част от интелигенцията.
ЕС с основание смята, че регионът на Балканите не трябва да се превръща във врата за различни видове престъпност (нелегална имиграция, наркотици, проституция и т.н.) към Русия, Кавказ и Изтока. От гледна точка на жалките резултати справедливо се поставя въпросът дали България, включително сегашното й правителство, има политическата способност да наложи волята си, която афишира по темата за борбата с корупцията и организираната престъпност.
Какъв би бил ефектът от доклада на ЕС във вътрешнополитически план?
При най-оптимистичния сценарий премиерът социалист Сергей Станишев и коалиционното правителство ще могат да се похвалят с безспорен успех. Президентът Георги Първанов без съмнение ще извлече предизборни ползи, тъй като постигнатият резултат ще се дължи и на дейността му през последните пет години.
Минусите при този сценарий са в това, че властите биха могли да решат, че могат
да вдигнат крака от педала на газта
а също да деблокират бюджетен ресурс, за да облекчат твърде тежкото положение на някои социални категории. За да осъвременим стария предизборен лозунг на Първанов, сега той ще олицетворява Европа плюс социалния подход към пазарната икономика. Доколкото този сценарий е твърде удобен за президента, той би могъл да бъде оценен като прекалено неблагоприятен за неговите съперници. Това може да ги накара да експлоатират примитивните страхове на електората в посока на антиевропейска реторика. Можем да се запитаме дали този оптимистичен сценарий всъщност няма да се окаже дори вреден.
Според втория сценарий, който се очертава като по-вероятен, ЕС ще продължи натиска върху коалицията още няколко месеца. Брюксел ще наблегне на областите, в които смята това за необходимо, и
няма да позволи бюджетно отпускане
Този сценарий е политически безпристрастен, защото не дава безплатно предимство на никой кандидат в президентските избори.
Третият сценарий – за отлагането през 2008 г., би бил дълбоко несправедлив за България. Каквито и да са критиките към различните управляващи, българите положиха огромни, често страдалчески усилия, които заслужават един щедър, а не бюрократичен подход от страна на ЕС. Подобно решение би било противопоказно за Европа и за идеалите, които тя изповядва. Противниците й в България – най-големите екстремисти – биха получили огромно преимущество при такова решение. Тяхната аргументация за егоизма на западняците, за презрението, което те изпитват към Балканите и към българите, ще намерят благоприятна почва.
Решението, което ЕС предстои да вземе спрямо България, трябва да бъде неутрално спрямо политическите сили и спрямо българското население. Най-лошото решение би било, ако то се окаже политически мотивирано или човешки несправедливо.
(Поместваме със съкращения статията, публикувана в сайта на изданието „Курие де Балкан“)