България и петролният срив

За повечето хора, сблъсъкът с петрола става на бензиностанциите. Там е и най-явното доказателство дали цената се движи нагоре или (доста по-рядко) надолу. Последните месеци дори в България, където цените на горивата предизвикват периодично недоволство, стана очевидно, че нещо съществено се променя на петролния пазар. За половин година, цената на барел тип „брент“ (основната търгувана разновидност на световния пазар) се срина от 115 долара на 65 долара и продължава да върви надолу.

Това е огромен спад, който върна цената на основното гориво на света близо до тази от началото на кризата през 2009 г. Toй има огромни последствия за целия свят – разклаща икономиката на Русия и други петрокрации като Венецуела и заплашва Близкия Изток с нова вълна на дестабилизация. За останалите държави обаче ниските цени са повече добре дошли. Bank of America изчисли, че спадът се равнява на стимул от близо един трилион долара за световната икономика. Горивата поевтиняват, а това оставя повече средства в джобовете на хората и те могат да ги харчат за стоки и услуги с по-голяма добавена стойност към икономиката. Това звучи чудесно на теория, но какъв ще е позитивният ефект на практика върху българската икономика?

Доста по-ограничен от очакванията, показва проучване на „Капитал“. Ефектите логично ще се усетят най-вече в транспортния сектор и логистиката (вижсъпътстващия текст). Дори при тях обаче не е ясно дали и колко от това облекчение ще се предаде на веригата до крайния потребител. Повечето компании твърдят, че работят при тежки условия и това ще бъде „глътка въздух“, което значи, че спад в цените по-скоро няма да има. Що се отнася до останалите сектори на икономиката, ефектът е още по-спорен.

Това се дължи най-вече на факта, че разходите за индустрията са зависими по-скоро от цените на газа. Той обаче няма намерение да пада. Първо, защото цените на газа се определят на базата на два петролни деривата – мазут и газьол, за последните девет месеца, т.е. все още не отчитат резкия спад на петрола. Това за пръв път ще се отчете на следващото заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), след две седмици. Но дори тогава цената няма да падне – защото имаме да плащаме за минали загуби на „Булгаргаз“. В периода2011-2012 г.“Булгаргаз“ плащаше повече на „Газпром“, отколкото получаваше от своите клиенти.Тогава ДКЕВР задържаше цените, за да не пострадат бизнесът и домакинствата, от което държавният газов търговец натрупа сериозна загуба.Сега ДКЕВР пък не понижава цените, за да може „Булгаргаз“ да компенсира тази дупка. Това ще стане едва от първото тримесечие на 2015 г., което значи, че газът ще падне по-рязко през второто тримесечие на следващата година (вижтекста).

Така мислят и големите компании – потребители на природен газ в страната, каквито са химическите заводи, стъкларските предприятия, металургията и топлофикациите, които са по-скоро скептични, че след месеци евентуално биха усетили нещо от сриването на цените на петрола. Масовите товари пък се транспортират с влак, а не с автомобилен транспорт. Тъй като за БДЖ е характерно, че образува цената си не на пазарен принцип, а на база разходи, корекции там също са малко вероятни.

И накрая, за да затъмни съвсем оптимизма, идва макроикономическият ефект от падането на цената на петрола. От нея, от една страна, зависят приходите от ДДС, които също ще паднат, а от друга – България попада в разширяващата се група европейски страни с дефлация. Общият ценови индекс ще пада заради петрола, което обаче няма да се отрази бързо на потребителските стоки (т.е. домакинствата ще усетят първоначално дефлацията единствено по бензина и дизела). Дефлационният натиск обаче ще ограничи инвестициите и разходите на предприятията, защото те ще харчат по-малко днес, ако вярват, че утре ще е по-евтино. Това пък може да забави икономическия растеж, което ще замрази нарастването на доходите на хората. И това е дори преди да вземем под внимание факта, че ниските цени на петрола ще разклатят сериозно Близкия изток и най-вече Русия, която вече страда от други икономически проблеми като отлив на капитали и санкции. Тези рискове ще поставят на огромно изпитание европейската икономика, особено държавите с по-близки връзки с руския пазар.

Разбира се, икономиката ще бъде облагодетелствана от сериозния спад на петрола, ако той продължи достатъчно дълго. Случващото се обаче е добра илюстрация на това колко уязвима и затънала в проблеми е към момента българската икономика, след като 44% спад на една от основните суровини е недостатъчен, за да помогне на растежа.

По-евтин бензин, по-скъпо евро, по-ниско потребление

На първо място, разбира се, бензинът. Цената на горивото в България пада бавно, но със същия темп спрямо държавите от Западна Европа. У нас цената на дизеловото гориво и бензина, продавани от големите вериги, се е понижила с 9.58% и 10.59% съответно, откакто цените на петрола започнаха да падат през юли. За сравнение – средното понижение в 28-те страни членки на ЕС е 10.94% и 9.49% според официалната статистика на Европейската комисия (вижтекста). Сред страните членки има вариации, но те се дължат основно на различните нива на ДДС и акцизите.

Слабото поевтиняване на горивата оказва ефект в още по-слабо или никакво поевтиняване на стоките и услугите, които пряко или косвено са свързани с цената на бензина и дизела. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че масово използваните стоки и услуги като хранителните продукти, безалкохолните напитки, лекарствата, комуналните услуги и т.н. поскъпват. Статистиката за октомври показа дефлация, но само 0.4% (средно поевтиняване на стоките и услугите в потребителската кошница спрямо същия месец на миналата година). Това е най-слабото осреднено поевтиняване за последната година и половина. Разбира се, трябва да се има предвид, че от 1 октомври цената на електроенергията беше повишена административно с 10%. Но, гледайки статистиката, се вижда, че от общо 115 групи стоки и услуги, които следи Индексът на потребителските цени (ИПЦ), само при около 30 има спад на цените. Той е основно при транспортните услуги, които са пряко свързани с цените на горивата (най-вече въздушният транспорт – понижение от 28%). При останалите поевтиняващи групи спадът е свързан или със сезонен характер, или са продукти, които не са от жизнено значение за хората.

Друго, което не позволява на българските потребители да се зарадват достатъчно на ефекта от петрола, е курсът на долара спрямо еврото, съответно спрямо лева. Успоредно с поевтиняването на петрола расте стойността на долара. За последните шест месеца американската валута е поскъпнала с 10.7%. В резултат на това за европейските потребители спадът на петрола е по-нисък, тъй като те трябва да похарчат повече евро за закупуването му. В долари цената на петрола пада с 38% в последните четири месеца и половина, но в евро с 26%. Според валутните анализатори на Citigroup низходящата тенденция при двойката евро/долар ще се задълбочи и вероятно още през 2015 г. ще има паритет между двете валути.

Липсата на осезаемо поевтиняване на живота се отразява и в липса на значителен ръст на вътрешното потребление през третото тримесечие на 2014 г. Предварителните данни на НСИ за брутния вътрешен продукт (БВП) показват, че стойността на потреблението се е покачила с едва 0.3% спрямо периода април – юни. Тогава вътрешното търсене скочи значително – със 7%.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *