Българският психотрилър
В държавната психиатрична болница „Св. Йоан Рилски“ в квартал Курило, район Нови Искър, няма нито канализация, нито топло- и хидроизолация. Влагата пълзи по тухлените зидове и е проникнала в стаите. Навсякъде има плесен и мухъл.
В този район участъкът на река Искър е най-ниската точка на цялото Софийско поле. Психиатрията е наводнявана многократно. Последният път – през 2010 година. Тогава реката удавила бараките на клиниката, от Гражданска защита спасявали болните с бетеери. Над водата останала само табелата „Държавна психиатрична болница“.
Клиниката в Курило е строена между 1954-та и 1969-та на манастриски земи. И до днес камбанарията на Курилския манастир (вече без камбаната) е в двора на психиатрията.
Манастир и психиатрия в едно
Разпадът пред очите ни
В становище на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране от края на 2011-та е записано следното: „Разглежданият сграден фонд е в окаяно състояние и не се вписва в нито един показател.“ Експертите говорят за пукнатини и частично поддаване на основите, изгнили покриви, изкривени прозорци, врати без обков и дръжки, течове, липсващи олуци, остаряла ел. инсталация. От един друг протокол, изготвен от експерти, пък става ясно и още, че психиатрията в Курило е не само в местност, която се наводнява при всяко пълноводие, но и че състоянието на защитната дига на реката е опасно.
В крайна сметка през 2012-та година държавата е платила за ремонт в Курило. Само че не достатъчно. Парите са стигнали само за една част от „сградния фонд“. Другата част просто останала в разруха: две бараки с изтърбушен гредоред в двора все още са без прозорци, без покриви. Останките от трета постройка, опожарена от „неизвестен извършител“, и днес стърчат като призраци. А развалините просто са превърнати в сметища. Лятото наоколо се навъртат и неканени „гости“ – змии пълзят из бръшляните по фасадите на сградите нагоре към прозорците на болничните стаи.
„Така оцеляваме от години: на дъното на света, сред развалините“, казва директорката на болницата д-р Цветеслава Гълъбова. Миналата година държавата е отпуснала 4 милиона за преместването на клиниката в нова сграда в София. Но тази година от здравното министерство казали, че пренасяне няма да има, защото софиянци са против идването на „лудите в столицата“. После настъпило административно мълчание и милионите потънали. „И това не първият случай на потъване на милиони в психичноздравната стационарна помощ в България“, уточнява д-р Гълъбова.
Мизерията е навсякъде
Как се източват пари?
„Проблемът е, че има злоупотреби, които никой не иска да установи“, казва още тя. Целта на мнозина от българската здравна система явно е не да излекуват болните, а да източат колкото се може повече пари. Така се обслужва финансовият интерес на институцията, а на психичноболния пациент се гледа като на субсидия.
Ето и как изглежда един отработен механизъм за източване на пари: в системата има 12 психиатрични болници и 12 диспансера; пациентът отива най-напред в амбулаторен център за психично здраве (диспансер) и остава там най-често по 10-15 дни; така за месец през едно легло в амбулаториите преминават обичайно по трима пациенти, а всяка хоспитализация в болница или диспансер носи по 600 лв – т.е. за трима пациенти на месец в диспансера се изливат 1800 лв; след това болните се трансферират… за доизлекуване за още месец-два минимум в болница.
„Най-добре би било, ако в България няма 70-100-годишни „складове за хора“ като Курило и Карлуково, а да има психиатрични отделения към многопрофилните болници за активно лечение, в които пациентите наистина да се лекуват по 15-20 дни и след това да си отиват вкъщи“, казва д-р Гълъбова и допълва: „Засега психиатричните болници са претъпкани. На мен ми се обаждат дори от „Социално подпомагане“ на Столичната община с искане да вземем за малко в болницата даден пациент. Понякога дори се ходатайства за хора без диагноза, защото нямало къде да живеят. Така прибрахме една баба, на която после трябваше да платим и погребението. Годишно правим по около 2-3 социални погребения.“
Кой ще излекува душите им?
„Лудите самотници“
Болницата в Курило годишно приема над 1300 пациенти. Всеки пети е от категорията на „социално слабите самотници“. Около 20%-30% от пациентите са завлечени от имотната мафия и са останали на улицата. Има и случаи на хора, държани под ключ, докато не „продадат“ жилището си.
Емил от болницата в Курило е един от „лудите самотници“. За последните 17 години той е бил около 60 пъти в психиатрична болница. Сега е в Курило. Емил получава 110 лв пенсия. Заради немотията и просията изгубил всичките си приятели. Родителите му са починали. Останал сам. Лудостта го събрала за кратко с една клошарка. От прозореца на дома й в Западен парк виждал „жълт Москвич и виолетови люляци“. Така е написал и в едно от стихотворенията си. После отново останал сам. Сега само поезията успокоява „душата му, която боледува“. Нуждите на Емил, както се изразява той самият, са сведени до няколко кафета, 1-2 пакета цигари и 1-2 бири. Обича да е навън, сред „нормалните хора“, когато болестта му не е обострена. Той казва обаче, че животът отвъд оградата е по-труден. За него изолацията в психиатричната клиника е продължила твърде дълго. Затова и зад оградата му е по-лесно. Нищо че усещането там е сякаш си на дъното.
Антоанета Ненкова, Дойче веле