Б.(юджетът) Н.(е) Р.(аботи)

Такава е позицията и на Българското национално радио, чиято държавна субсидия е намалена със 7 милиона лева – от 49 на 42 милиона.
Ръководството на БНР обяви, че „поредното съкращение ще ликвидира функции с висока обществена значимост”. Това е една от най-често цитираните причини за необходимостта от бюджетно финансиране на обществените медии. Твърдението, че държавното финансиране на медиите обслужва обществения интерес, не е икономически обосновано. В интерес на гражданите е да имат незабавен достъп до обективна информация, което е постижимо единствено при свободна конкуренция между различните медии. Отпускането на субсидии за един от играчите на пазара създава предпоставки за нелоялна конкуренция и за обслужване на политически интереси чрез манипулиране на програмното съдържание.
Друг основен мотив на БНР срещу проектобюджета е, че намаляването на бюджетното финансиране със 7 милиона лева е „ незаслужена санкция”, защото преди 2 години то вече е било съкратено с 10 милиона лева. Внимателният анализ на времевия ред на държавната субсидия обаче води до различно заключение.

Източник: Закон за държавния бюджет на Република България
Както се вижда от горната графика, трансферите от бюджета към БНР нарастват постоянно в периода 2002-2009 година, като особено висок ръст се наблюдава в периода 2007-2009 година – от 37.79 до 58.03 милиона лева. Тоест нарастването на субсидията за БНР в рамките на тези 2 години е с цели 54%. Проектобюджетът реално редуцира размера на държавното финансиране до нивата, наблюдавани през 2008 година.
Ефективността на субсидиите за БНР може да бъде поставена под въпрос и при сравнение с една от най-успешните обществени радио медии в световен мащаб – БиБиСи.

Източник: Собствени изчисления на база Закон за държавния бюджет на Република България, Бюджет на Обединеното Кралство и финансови отчети на Би БиСи
Държавните разходи за поддържане дейността на националното радио в България са средно над 2 пъти по-високи като процент от всички разходи в консолидирания държавен бюджет в сравнение със ситуацията във Великобритания. Очевидно не само, че не е необходимо увеличаване на бюджета на медията, а дори може да се мисли за допълнително оптимизиране на нейните разходи.
Списъкът на възможните реформи в БНР не се изчерпва с намаляването на разходите. Моделът на финансиране на медията също се нуждае от промяна. През 2011 година собствените приходи на БНР покриват само 4% от разходите. Необходими са промени в Закона за радио и телевизия (според който БНР е ограничено в обема на рекламното си време до 6 минути на час). Те биха позволили постепенно субсидиите да бъдат заменени от собствени приходи от реклама. Тази промяна, освен че ще облекчи данъкоплатците, ще намали и политическата зависимост на радиото.

Петър Пенев,  ИПИ