Вервайте им! Политиците никога не лъжат/дори и на 1 април/

Българският политик никога не лъже. Той е вечен оптимист и вярва, че щом ни е казал нещо, ние разбираме – станало е. Обикновено страда от шизофренични отклонения и има сбъркан хронотоп.

Така често вижда различни неща от тези, които виждаме ние. Този ефект обикновено се подсилва от факта, че след като влезе в парламента, министерството или някой кметски кабинет, политикът заживява друг живот.

Оправя себе си и роднините, а после – света, държавата, града… Чертае планове за светлото бъдеще, върши важни работи, а ние, обикновените мрънкачи, се мотаем пред очите му с битовизмите и житейските си неволи най-често са свързани с пари. Заради всичките тези неща на нас често ни се струва, че политиците лъжат. Това обаче е напълно несъстоятелно съждение.

Те просто страдат от леки шизофренични отклонения с оптимистична доминанта, а когато тръгнат на избори, разчитат на късата ни памет. Ето например какво се случи в България през последните 12 месеца, както ни обещаха политиците при последното си качване на предизборния кантар миналия март:

1. Минимална пенсия закова 300 лева и продължава да расте с предвидените темпове, за да стигне 500 лева в края на мандата (обещано от Патриотите).

Забележка: Ако обаче мандатът свърши преждевременно, обещанието не важи. Така че възрастните да внимават какви ги вършат. Да не се хванат на някоя червена въдица и да излязат на улицата, защото ще видят големи пенсии през крив макарон.

2. Минималната заплата подгони 800 лева и вече е близо до психологическата граница от 1000.

Забележка: Тук да внимава пролетариатът, който бачка на минимална заплата и осигурените на минимума бъдещи майки.

3. Реформата в държавната администрация е към края си. Щатът във всички министерства, агенции и служби е оптимизиран, в резултат на което чиновниците у нас са намалели с 200 000. Повече не ни и трябват, защото и дупките по пътищата ги няма. Съкращението е огромно облекчение за републиканския бюджет и НОИ, които вече са фрашкани с пари и подготвят масово отпускане на коланите за народа.

4. Е-правителството сработи. Всички учреждения обслужват гражданите на едно гише, документите се издават по електронен път, масивите на НАП, КАТ, Агенцията по вписване, кадастъра, местни данъци и такси и останалите 112 бюрократични люпилни у нас са свързвани. Така, каквото поискаме, ни се осигурява с един клик. Опашките и мрачните служителки зад гишетата са само спомен от соца и прехода.

5. Съдебната система е реформирана и напълно независима. Гражданите вече имат бърз и лесен достъп до ефективно и справедливо правосъдие и отново вярват на българските магистрати. Те пък за броени месеци изкорениха завинаги корупцията по висшите етажи на властта, че и по нисшите.

6. Към края е и 31-вата реформата на българското здравеопазване за последните 29 години. Всеки гражданин вече има електронно досие и здравна карта. Така, ако някой падне на улицата, пристигналият до 2-3 минути на място парамедик пуска писеца и за секунди е ориентиран от какво е страдал закъсалият – хипертоник ли е, диабетик, алкохолик и т.н. Така за нула време установява от какво е умрял човекът – от инфаркт или от инсулт. Не губи време и линейката хуква към следващия сигнал.

7. Образованието също е напълно реформирано. В училищата  малките българчета вече не прескачат сричайки от клас в клас, без да имат и грам понятие от материала. Университетите пък са престанали да издават дипломи без покритие и „бакалавър в България“ вече отваря вратата за работа  в най-престижните европейски компании със стартова заплата минимум 3000 евро.

8. Магистралният пръстен у нас е затворен завинаги. „Хемус“  и „Черно море“ са завършени по най-бързия и качествен начин. Въведена е и тол системата, с приходите от която българските пътища вече са като стъкло, а германските туристи се питат: Was ist das?

9. След задълбочена и целенасочена работа на НАП, прокуратурата и останалите органи е извършена повсеместна и пълна ревизия на приватизацията. В резултат държавата е придобила обратно активи за 150 милиарда лева. Заедно с това е гласуван и сработил Закон за амнистия на капитала, а по него честните данъчни са върнали в хазната други 200 милиарда. България разплаща всичките се заеми, бута Валутния борд и дава по някой милиард на комшиите, та и те да живнат, за да правим с тях алъш-вериш. Финансовият министър чака от колегите си предложения какво да прави с парите. А те се състезават с отлично разписани проекти и предложение, с реализирането на които България най-после ще изпълни мечтата на Алеко да стане Швейцария на Балканите. Социалният министър иска пенсиите да станат 2000 лева, а минималната заплата поне 2500; енергийният настоява бързо и съвсем сами да построим АЕЦ Белене и Южен поток, с което да се превърнем в най-големия играч на пазара в Югоизточна Европа; транспортният чака пари за влака стрела и нови жп линии (не иска пари за нови магистрали, защото всичко вече е построено и няма накъде повече, а летищата и пристанищата са ги взели китайците, за да заливат цяла Европа с каргото си, като плащат у нас мита и такси). И т.н., и т.н.

10. Бойко Борисов решава, че е изпълнил 4-годишния мандатен план за 1 година, и повече няма какви да ги върши на Дондуков 1. Прехвърля окончателно партията на Цветанов, хвърля оставка и стяга багажа да се мести отсреща на двойката.

Това е! Няма лъжа, няма измама. Ако на някого му с струва, че политиците у нас не изпълняват предизборните си обещания, да си пие хапчетата или направо да се прегледа. (Да си вземе обаче 50 лева за специалиста, дори да е осигурен. А не, обърках се. Това вече е излишно в реформираната ни здравна система.)

И наслука на всички за поредните извънредни избори!

 

Руси ЧЕРНЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>