Вече има животновъди, които печелят добре

В България вече има животновъди, които печелят и то много добре. Това са конкурентните и икономически стабилните ферми. Това заяви пред Агенция „Фокус” заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров. Броят на животните през 2010 г. е на равнището на миналата година – такива са данните, с които разполага ведомството. Но се наблюдава сериозно преструктуриране. Наблюдава се тенденцията на изчезване на по-малките ферми по най-различни причини. За сметка на това пък е настъпило окрупняване на средните и на по-големите. Тенденцията е характерна не само за говедовъдството, но и в овцевъдството, където се наблюдава много сериозно окрупняване. Най-слаба е тази тенденцията в козевъдството.
Усилията на земеделското ведомство са насочени към помощ на фермите, които все още не могат да покрият изискванията за конкурентно съществуване на пазара. Именно заради това от февруари догодина ще бъде отворен приемът на документи за гарантирания бюджет за млечния сектор по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Така фермерите ще имат възможност да подобрят условията си за производство – става въпрос за изпълнение на стандартите при добив на мляко. Това са фермите от втора и трета категория. Те имат гарантиран бюджет над 150 млн. лв. по ПРСР. „Така че в рамките на тези средства ще могат да кандидатстват, за да преструктурират фермите си. Новото е, че към полагаща им се субсидия по реда на ПРСР, добавяме и до 25 % държавна помощ. Така че общата субсидия, която фермерът ще получи, ако кандидатства по тази програма, достига някъде до 65-70 %. Още един бонус към Програмата е предоставянето на креди от ДФЗ на референтен лихвен процент, т.е. целият финансов поток го предоставяме. По този начин фермерите няма да ходят да се молят на банките, ще могат само с едно кандидатстване към ДФЗ да извършат цялата тази инвестиция и да си обезпечат финансовия ресурс.
Към днешна дата от началото на годината за подпомагане на животновъдния сектор сме изплатили 107 млн. лв. чисто субсидиране, което е с около 35 на сто повече от предходната 2009 г.”, посочи зам.-министърът.
По отношение на животновъдния сектор като най-проблемния, министерството си е поставило три основни цени – подобряване на пазарната ситуация, повишаване на доходите на земеделците и реформиране на сектора и промяна на законодателството. По отношение на подобряването на пазарната ситуация – акцентите са били насочени в няколко направления. „Първото са цените на продукцията – земеделците да започнат да получават едни по-високи цени за труда, който полагат и мисля, че следствие на предприетите от нас действия, като въвеждане на стандарти, като проактивна експортна политика, като въвеждането на Наредбата за директните продажби –в някои сектори ценовото увеличение се усети значително. Например в млечния сектор. Разбира се, за това голямо влияние има и търсенето на мляко и на млечни продукти, както в Европейския съюз, така и в Русия, Украйна”, обясни Димитров.
По-голямата част от износа на млечни продукти извън територията на България е предназначен за Европейския съюз – над 70 – 75 на сто от млечните продукти са за страните-членки, което означава, че българските продукти вече са постигнали едно добро качество, подчерта зам.-министърът.
За подобряване на пазарната ситуация ведомството работи много активно за отваряне на нови пазари. „На този етап успяхме за агнешкото месо и за овцете да отворим пазара в Турция, очакваме след Нова година да се случи същото и по отношение на говедата. В момента водим преговори с арабските държави да се отвори пазарът за живи животни и месо в тези страни. В сектора на месото съвсем скоро ще се усети това влияние на външните пазари върху цените в държавата”, посочи зам.-министърът.
По отношение на повишаване на доходите и подпомагането – тази година са нотифицирани шест нови схеми за директни плащания. За първи път са били изплатени средства допълнително за месодайни крави. „Ще добавя, че хората, които отглеждат месодайни животни, могат да кандидатстват по необвързаната схема на глава животно за крави и освен това и по схемата за месодайните крави. Отделно имаше две схеми за клане на животни и три нови схеми за подпомагане на фермите в необлагодетелстваните райони, в нитратно уязвимите зони и за икономически уязвимите ферми. Тази година и схемите по de minimis бяха нотифицирани и бяха платени средства. Отделно имаше схеми за помощ при отглеждането на свине, птици и за биволи. По отношение на реформите в сектора животновъдство най-трудното е, по време на криза, да правиш промени в законодателството – бе променен Законът за животновъдството. В момента тече промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Ще създадем и нова структура – агенция за безопасност на храните. Промените ще доведат до нов облик на цялото животновъдство, като качеството и безопасността на суровините, на продуктите, ще стоят на първо място”, обясни още той.
Въведени са нови правила в селекцията на животните, по-добра финансова дисциплина, направена е диференциация на пазарни и на лични стопанства – нещо, което е било много важно, за да се знае все пак къде се насочва финансовото подпомагане.
Започнало е преориентиране на животновъдите от подпомагане с национално финансиране към такова с европейските средства, подчерта още Цветан Димитров. За 2010 г. около 15 на сто от сумите, предназначени основно за трите специфични мерки за подпомагане на млечния сектор, са били от европейско финансиране. „Догодина сме предвидили този процент да стане 30, т.е. вече животновъдният сектор да влезе в едни нови релси – да започне по-сериозно европейско подпомагане, което е важен преход за следващия период след 2014 г.”, каза още Димитров.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *