Властта дава спорно облекчение за фирми без дейност
Освобождаването на неработещите фирми от задължението да подават годишни финансови отчети може да породи проблеми. За това алармираха от Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) по повод поредната порция законови промени, предложени от правителството за облекчаване на бюрокрацията.
С поправка в Закона за счетоводството се предвижда предприятия, които не са извършвали дейност през годината, да не внасят отчети в Агенцията по вписванията. В момента около 200 000 фирми подават документите наред с всички останали, макар че са имали нулева активност. Годишните финансови отчети се публикуват в Търговския регистър. Целта е всеки бизнесмен, журналист или любопитен гражданин да има достъп до данните и да може да провери дали предприятието хикс е на печалба или на загуба, натоварено ли е с дългове, има ли връзки с други компании, какви са му приходите, с какви активи разполага и т.н. Достъпността на Търговския регистър беше една от най-важните реформи в последните години.
„Ако задължението за подаване и публикуване на тази информация отпадне, обществеността няма да може да проверява дали дадена фирма извършва дейност или не. А това е важно, когато някой ви предлага оферта да закупите нещо или да извърши някаква услуга“, посочи Велин Филипов, заместник-председател на ИДЕС, по време на обсъждането на законопроекта в бюджетната парламентарна комисия.
Освен това някоя фирма може временно да е спряла дейност, но да разполага със значително имущество или пък да е натоварена със сериозни задължения и е добре тази информация да е публична, смятат одиторите. Принципно те са за облекчаване на бизнеса, но настояват държавата да защити и обществения интерес. Според ИДЕС това може да стане лесно – например НСИ, който така или иначе води регистър на неактивните фирми, да направи публичен достъпа до тази база данни. „В момента тези фирми са длъжни да подават декларации, че не работят, пред НСИ, но само НАП може да влиза в регистъра на НСИ за справки. Искаме декларацията за неактивност да бъде обществено достъпна, без значение дали ще е видна на сайта на НСИ, на Търговския регистър или на НАП. В противен случай как ще правим разликата между фирма, която няма дейност и затова не подава финансов отчет, и и друга фирма, която просто не иска да го публикуват, коментира Велин Филипов. В единия случай бизнесът просто не работи, а в другия не си изпълнява законовото задължение и може би се опитва да скрие важна информация от клиенти и партньори, посочват експертите.
Управляващите са твърдо решени да прокарат мярката, защото е антибюрократична. А председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова даде и един допълнителен аргумент за отпадането на задължението за подаване на годишен отчет за „спящите“ фирми, граничещ с абсурда. „Сега те са в омагьосан кръг – за да подадат финансовия си отчет, с който декларират, че не извършват дейност, трябва да платят такса на Агенцията по вписвания, което пък формира разход, т.е. някаква дейност“, обясни Стоянова. Тя увери, че при подготовката на промените за второ четене в пленарна зала ще се помисли за решение на проблема с публичността на информацията, информира в.Сега.
Парадокси
Неподаването на отчет или късното му представяне са нарушения, които по закон се наказват с глоби. Немалко фирми – нарочно или не, пропускат сроковете или изобщо не внасят отчетите си за публикуване, а санкционираните не са много. Една от причините е в кадрите на Агенцията по вписванията, които не смогват да обработват подадените документи и качването на отчетите на сайта на Търговския регистър сериозно закъснява. Оказва се, че отчети, подадени за финансовата 2015-а година, все още не са публикувани, показа проучване на „СЕГА“ през лятото. Голяма част от фирмите все още предпочитат да внасят отчетите си на гише, вместо да ги изпращат по електронен път, а това бави обработването, обясниха от агенцията.
financebg.com