Вместо ограничаване на разходите управляващите се чудят как да ги надуят

Дотук добре, но това прозрение беше последвано от друго, не толкова далновидно такова – като не можем да намалим цените, ще компенсираме хората. И под „хората“ имам предвид животновъдите.
Това обеща министърът на земеделието и храните по време на консултативния съвет по животновъдство на 19 април. Подобни обещания са опасни по няколко причини. Може би най-ясната от тях, която видяхме през есента на 2011 г. е, че при неизпълнение на подобни обещания към земеделски производители се стига до протести. Те са последвани от подписване на меморандум, само и само да престанат протестите. Неизпълнението на меморандумите водят до нови протести, които принуждават Министерството на финансите (МФ) да отдели въпросните средства, независимо дали бюджетът има възможност за това. С две думи това е лесен начин МФ да бъде поставено пред свършен факт, а не да бъде убедено в необходимостта от подобни мерки или още по-малко – да бъдат предложени икономии, които да финансират мерките.
Другият проблем е, че като отпуснат помощи на едни производители, останалите също могат да поискат подобно отношение. В крайна сметка с какво животновъдите са по-специални от зърнопроизводители, добивни предприятия, транспортни компании и т.н.? Подобни притеснения можеха да бъдат отхвърлени с лека ръка до преди 1-2 години, но вече сме твърде близо до парламентарните избори, за да се заблуждаваме. След като министърът на финансите обяви, че догодина освен планираната индексация на пенсиите може да има и допълнително увеличение, последваха идеи за компенсация на животновъдите. Т.е. по всичко личи, че предизборните обещания и помощи са започнали.
Подобни действия, колкото и лишени от логика, нямаше да са много голям проблем, ако държавният бюджет беше балансиран или с излишък и тези средства бяха предвидени за съответната година. Случаят е коренно различен – очаква се бюджетът да приключи 2012 г. с дефицит от близо 1,1 млрд. лв., а същевременно компенсациите на животновъдите, за които се говори, не са предвидени. Което означава по-висок от очаквания дефицит.
Заедно с това вече се появиха сигнали, че икономиката на страната едва ли ще нарасне с повече от 1% през настоящата година, което е оптимистичният сценарий. Бюджетът обаче е разчетен при ръст от 2,9%. С други думи, ако управляващите искат да постигнат бюджетната цел за годината, по-скоро трябва да мислят за намаляване на разходите, а не да се чудят как да ги увеличат.
На фона на всичко това асоциацията на овцевъдите проявява заслепяващо неразбиране за това какви са възможностите за компенсации и как се изплащат средствата. От асоциацията вярват, че средствата – 25 млн. лв., са предвидени в бюджета на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), въпреки че министърът в прав текст каза, че не са. Компенсацията също е в необяснимо голям размер. Съществуват две програми в МЗХ, насочени към животновъдите и финансиране от държавния бюджет: програма „Животновъдство“ и програма „Здравеопазване на животните“ на стойност съответно 4,9 млн. лв. и 26,1 млн. лв. Общо около 31 млн. лв. Компенсацията представлява над 80% от тези средства! На всичкото отгоре от асоциацията на овцевъдите смятат, че помощта трябва да бъде изплатена според броя на животните, а не да се доказват разходите на стопанствата за горива. Това може да е по-лесно, но определено е абсурдно, защото не може да компенсираш нещо, което не е там, т.е. нещо, за което не си доказал разход.
И така, да обобщим:
1. Обещават се щедро непредвидени разходи при наличието на бюджетен дефицит и много висок риск от по-нисък икономически растеж от очакваното;
2. Тези харчове се декларират не след дискусия в Министерски съвет, а чрез директни обещания от страна на един министър, които поставят МФ пред свършен факт;
3. Размерът на новата компенсация представлява над 80% от предвидените средства по националните програми за животновъдство през 2012 г.;
4. Това може да подтикне и други групи да си поискат компенсации, а предвид приближаващите избори, управляващите може да се поддадат и отново се връщаме на първия проблем.
5. Нека не забравяме, че това е държавна помощ, а това означава съгласуване с Европейския съюз.

Калоян Стайков, ИПИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *