Водеща към затрупана: Намалете телевизора!
За вас майтап, за другите мъка! Със задавен глас и сълзи жена от затрупаните родопски селца се обади рано сутрин във водещо ТВ студио и сигурно с последната си искрица надежда/и батерия/ молеше за съдействие и помощ. Повече от седмица без ток, храна, лекарства, болни възрастни хора и деца…
Редеше ридаещата жена, гласът й се давеше в сълзи, прекъсваше. С каменно лице водещата телевизионерка не издържа и се подаде на рефлекса: Ако обичате, намалете телевизиора, че не се чува добре!
Ужасно, нали! Жената в паника, че цяла седмица нямат храна и ток, а тази я кара да намали звука на телевизора! Професионална деформация, ще махне някой с ръка! Не е така – смятам аз, макар че съм от занаята. Основното е липсата на човещина и съчувствие, на желанието да разбереш болката и мъката на ближния, както се казва банално – да му влезеш в положението! Ако беше обратното: журналистката да е запокитена от съдбата в село Пашови или по колибите на Ранни лист, повече от сигурно е, че с пататник щяха да я нахранят и с мурсалски чай почерпят край бумтящата печка!
Такава е разликата – от небето до земята. Фигуративно казано: каквато е разликата между жълтите павета в София и естествения родопски камък – гнайса. Паветата са постоянно обгрижвани, премитани и измивани с дезодоранти, за да не се гнусят луксозните лимузини или тунингованите блондинки, когато минават по тях. Планинският камък носи топлината на Родопа планина, искрящата му грапава повърхност предава трайна притегателна красота, а покривите с плочи от него издържат столетия. Но той е и препитание – търсен материал от строители и предизвикателство за архитекти. Затова здравите родопски къщи можеш да видиш и по най-високите върхове, а жълтият паваж се гуши там в ниското, яко вкопан в земната кал, опряли паветата рамена едно до друго, за да не бъдат изринати от грайферите на мощните джипове и депутатски мерцедеси.
Снегът в Родопите днес-утре ще си отиде, като остави след себе си поражения като зейнали рани – свлачища, съборени стълбове, рухнали мостове, променени човешки съдби. Министърките, които предприеха истински десант с хеликоптери по кризисните щабове, готови с голи ръце и с още по-разголени гърди да се опълчат на природното бедствие, ще приберат в семейния архив снимки и клипове за техните чутовни подвизи, изработени от придворни фотографи и оператори. Животът в Родопите ще продължи по старому – романтика за едни, тежък кръст за други!
Родопчани ще седнат на припек да се преброят и сигурно ще коментират може ли държавата да им помогне. Та нали скоро се караха за някакви 16 милиарда лева как да ги вземат и какво да правят с тях.
Естествено, за тях, наивносветлите родопчани, 16 милиарда са също толкова илюзорни колкото и 16 хиляди! Но колкото и да са, нека да отидат за ремонт на пътищата, мостовете, да се направят нови и здрави стълбове за тока, водопроводи, почистване на реките и т.н.
Разговорът непременно ще ги доведе и до други подобни трагедии в нашите географски ширини –наводненията в село Бисер, земетресението в Перник, потъналата под водата Мизия и др. И с основателно подозрение ще попитат какво ли направи държавата за тези хора, дали още са по фургони,заработиха ли им училищата и здравницата, отпуснаха ли им достатъчно пари или полуразрушените къщи още се наобикалят от корумпирани чиновници, които правят сметка колко пари да запишат за пострадалите и колко ще сложат в джоба си. Така ще е сега и с „приятелските“ фирми, които ще закръжат като лешояди и къде с обществена поръчка или с директен подкуп ще сложат ръка на възстановителните операции.
Затова е крайно време родопчани да се сетят и за един друг камък, който се среща по тези места –зеолита, наричан още родопскo чудо. Според експерти този минерал, носещ трудно произносимото научно име – клиноптилолит, има способността да поглъща за половин час всички отрови и радиация.
Нека пострадалите от снеговете родопчани да го експериментират и за вредните метастази на морала,може пък и да изкарат късмет поне с него!
Стефан Прончев