Време ли е да се подготвите?

До скоро в Европа беше сравнително ясно кой тип инвеститор какъв е, дали и от кого се регулира. Новата дълго дискутирана европейска директива за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (2011/61/EО), обаче поставя въпроса в нова светлина. Целта й очевидно е да се обхванат фондовете за дялово инвестиране (private equity) и хедж фондовете, но за да се постигне това, в приложното й поле попадат не само тези структури, които ясно могат да се определят като фондове, но и други, многообразни по вид предприятия.
Срокът за въвеждане на директивата в националните законодателства изтече на 22 юли 2013 г. и макар и със закъснение това ще се случи и в България. На 16 октомври 2013 г. Министерският съвет внесе в парламента проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране. Затова и изниква логичният въпрос:

Кого и как ще засягат промените

Простият отговор е, че в България въпросните алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) са познати най-вече като участници на пазара на сливания и придобивания, но законът ще засегне значително не само лицата, управляващи такива фондове, но и други участници на капиталовия пазар.
Едно от големите предизвикателства на новата уредба е нейният широк и трудно определяем обхват. Критериите, които дефинират едно образувание като АИФ, най-общо са:
– организационна форма – всяко едно предприятие за колективно инвестиране, различно от колективна инвестиционна схема
– инвеститори – повече от едно лице
– цел – инвестиране на набраните парични средства в полза на инвеститорите, в съответствие с определена инвестиционна политика.
На тези критерии категорично отговарят инвестиционните дружества от затворен тип, които са регулирани и до този момент и все още са ограничен брой на пазара. Те могат да са приложими и към неопределен кръг от предприятия, които са създадени съгласно общото търговско законодателство и не са попадали под някакъв специален режим до момента.
Така може да се окаже, че дружества, които не считат себе си за фондове, като например дружества, които са част от банкови групи, създадени с цел инвестиции в различни активи или фондове за недвижими имоти (с изключение на регулираните със специален закон АДСИЦ), могат да попаднат в обхвата на регулацията.
Именно поради трудността да се обхване целият спектър от образувания, които могат да се квалифицират като АИФ, директивата регулира пряко не самите фондове, а лицата, които ги управляват. Така правната форма и структурата на фонда нямат значение. Достатъчно е фондът да отговаря на критериите за АИФ, посочени по-горе, за да е необходимо дружеството, което го управлява, да попада под

Новата регулация

С влизането в сила на промените, лица със седалище в България, които управляват АИФ, ще могат да извършват дейността си след получаване на лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН). Понятието управление включва два основни вида дейности – управление на портфейл и управление на риска, и може да включва допълнителни услуги като правни и счетоводни услуги, маркетингови услуги, свързани с дяловете или акциите на АИФ. Освен това лицето, управляващо фонда, може да бъде външно дружество или, ако правно-организационната форма позволява това, самият фонд.
Следователно от изключително значение е потенциално засегнатите участници на пазара, които могат да се квалифицират като фондове, да прегледат своите корпоративни структури и да преценят кое дружество или орган ще се квалифицира като лице, управляващо АИФ и ще стане обект на регулация.
За някои мениджъри е предвиден по-лек режим. Ако те управляват активи на стойност под определени финансови прагове, лиценз не се изисква, но те следва да се регистрират вКФНи ще бъдат обект на надзор. Праговете, залегнали в законопроекта, транспонират тези от директивата, те са значителни за България, поради това преобладаващата част от дружествата, управляващи фондове в България, както и управляваните от тях фондове ще подлежат само на регистрационен режим. Лиценз се изисква за дружества, управляващи активи в размер на 100 млн. евро, включително активи, придобити чрез заемни средства (ливъридж) или съответно 500 млн. евро – за активи придобити без използване на заемни средства.
Ще бъде засегнат и режимът на предлагане на акции или дялове от АИФ акции, който съгласно предстоящата уредба ще трябва да отговаря на новите правила, дефинирани в законопроекта и директивата като „предлагане“.
На следващо място, въвеждат се редица организационни, структурни и оперативни изисквания към лицата, управляващи АИФ. Те ще трябва да съблюдават стриктни изисквания относно капиталовата адекватност и ликвидност, управление на риска и разкриване на информация пред инвеститорите, комисията и други лица както за тяхната собствена дейност, така и по отношение на управляваните от тях дружества.
С цел предотвратяване изтичане на средства към АИФ от компании, в които те са инвестирали, се предвиждат редица ограничения. Така например в определени случаи и за определен период от време мениджърите на АИФ няма да имат право да гласуват или да дават указания за вземане на решения, целящи изплащане на дивиденти или да извършват други плащания, свързани с акциите на такава компания.
Въпреки че директивата предизвика вълна от недоволство и опасения сред фондовете в целия ЕС, господстващо е мнението, че тя има своята оправдана цел и благотворен ефект не само за инвеститорите, чиито интереси са по-силно защитени, но и за самите фондове, като открива

Допълнителни възможности

Едно от най-съществените предимства на новата регулация е, че аналогично на други видове финансови дейности, веднъж лицензиран от държава членка, мениджърът придобива „паспорт“ и ще има право да управлява или предлага фондове във всички други държави членки. Може да се очакват нови играчи на капиталовия пазар и раздвижване на този сегмент, подобно на други сфери като банковите услуги, където облекченият лицензионен режим създаде предпоставки за навлизане в България на утвърдени европейски финансови институции. Освен това самите фондове в качеството си вече на регулирани образувания могат да станат по-атрактивни за инвеститорите и да бъдат предпочетени пред фондове от трети страни, които не са обект на регулация. Както се изтъква и в мотивите към законопроекта, с новата уредба ще се подобрят защитата на инвеститорите и правната сигурност, както и ще се подобрят условията за достъп на бизнеса до финансиране от капиталовите пазари.
Не на последно място, с въвеждането на новата уредба ще се създадат предпоставки за подобряване на конкуренцията и при други участници на капиталовия пазар, а именно доставчиците на депозитарни услуги. Предвижда се значителна промяна относно режима на депозитарните институции, като тази функция могат да изпълняват не само кредитните институции, но и инвестиционните посредници, което ще увеличи възможността за избор на депозитар.