Гръцките банки се отпуснаха след края на евроопеката
Гръцките банки увеличиха кредитирането на физически лица и на малки и средни предприятия в Гърция през настоящата година, особено през втората й половина, съобщава агенция АНА-МПА.
Агенцията се позовава на банкови източници, според които има ясни признаци за затопляне на пазара, макар и с ниски темпове. Възстановяването на гръцката икономика позволява на банките вече да бъдат кредитирани на междубанковия пазар при задоволителни условия. Според същите източници през последната година кредитите за физически лица са се увеличили с 20 процента, като пазарът на тези кредити достига до 750 милиона евро. Увеличение отбелязва и финансирането на малките и средните предприятия поради по-голямото търсене в рамките на съфинансираните от Европейския съюз проекти.
Според Блумбърг след изхода на Гърция от спасителната програма се наблюдава повишено търсене на кредити от физически лица и малки и средни предприятия. Четирите системни банки (Националната банка на Гърция, Алфа банк, Пиреос и Юробанк) тази година ще налеят в икономиката до 11 милиарда евро под формата на нови кредити, докато през 2017 г. тази сума е била 8,6 милиарда. Въпреки това вероятно тези заеми няма да са достатъчни за рестартирането на икономиката, която е изгубила една четвърт от обема си и се затруднява да се завърне към възходящо развитие. „Има много инвестиционни възможности в Гърция, но и липса на финансиране. Дори и когато съществува ликвидност, цената е много висока“, казва пред Блумбърг професорът в Атинския университет Панайотис Цаклоглу.
Очаква се четирите системни банки да увеличат през следващите две години с 60 процента финансирането на малките и средните предприятия. Защото е ясно, че те главно страдат от липса на капитали – обстоятелство, което е сигурен показател за завръщането към растежа по устойчив начин.
С това Гърция даде знак, че излиза от евроопеката. По силата на споразумението европейските кредитори преведоха на Гърция последен транш от 15 милиарда евро и ще удължат с 10 години погасителния срок за някои заеми. Пакетът, който бележи края на третата спасителна програма за Гърция, цели да гарантира, че дългът на страната е устойчив. Както и това, че Атина няма да се отметне от реформите в момент, когато цели да се върне към капиталовите пазари.
След излизането от програмата Атина ще е обект на невиждано досега от европейците наблюдение, много по-стриктно от това, приложено в миналото за Португалия, Кипър и Ирландия.
За осем години Гърция получи над 273 милиарда евро помощ от кредиторите, еврозоната и Международния валутен фонд, в рамките на три спасителни програми. В замяна гърците бяха задължени да проведат стотици реформи, които често бяха болезнени, за да оздравят публичните си финанси.
Стефан ПРОНЧЕВ