Данък „Сладко, мазно и солено“ ще е между 3% и 78%.
От 3% до 78% върху крайната цена на храните с повишено съдържание на сол, захар, газирани напитки, кофеин и хидрогенирани растителни масла ще бъдат събирани под формата на данък от производителите и вносителите на съответните продукти. Ясно е кой продукт с колко ще се облага. Подробните ставки и мотиви бяха обявени от здравния министър д-р Петър Москов и министър на спорта Красен Кралев.
Неяснотите са дали ще има желания ефект върху здравето и като постъпления в бюджета. Засега неизчислима е и вредата върху бизнеса, който или ще посивее или ще свие продажбите си покрай вдигането на цените.
Старт догодина
Данъкът ще се прилага още от следващата година, обявиха министрите. От постъпления от него се очакват 150 млн. лв., които ще се харчат с решение на обществен съвет – 20% ще отидат за обновяване и строеж на училищни физкултурни салони (от 2700 училища, 733 нямат физкултурни салони или те не отговарят на стандартите), 20% ще бъдат насочени за промяна на храната в училищата с плодове и зеленчуци, а останалите 60% – за профилактика и лечение на сърдечно-съдови заболявания, диабет и др., които се причиняват от вредните храни.
Целта на данъка е да стимулира производителите да променят рецептите си с по-здравословни, а за потребителите – да консумират повече здравословни храни. Примерът с данъка повтаря този в Унгария, стана ясно от думите на здравния министър. Целият проект, мотивите и анализите за проекта ще бъдат качени за обществено обсъждане на сайта на здравното министерство в сряда.
Данъкът, както и акцизът, ще се начислява първо, а върху него ще се добавя ДДС, т.е. поскъпването на стоките ще е по-голямо. А от ДДС ще влизат повече приходи в бюджета.
Ще бъде променен и законът за радиото и телевизията и вече няма да може да се рекламират за деца храни с повишено съдържание на сол, захар и кофеин, обявиха двамата министри. Глобите за неправилно етикетиране и за неплащане на данъка ще бъдат големи, обяви Москов.
Какво се облага
Ако продуктът съдържа повече от 1 грам сол на 100 грама, килограм от него ще се облага с 1.55 лв. данък, което е средно 19% данък върху цената му. За газираните напитки ще се дължи по 43 стотинки на литър (виж таблицата).
При вредните мазнини тежестта е най-голяма. Независимо колко грама съдържат, продуктите, в които има повече от 0.5 грама на 100 грама или се приготвят с частично хидрогенирани мазнини, ще се облагат с по 3.10 лв. за килограм. Това означава, че цената на маргарините ще се увеличи със средно 58%, а на имитиращите млечни продукти – със 78%, на тестените изделия – с 44%, а на сандвичите и пържените картофи – с по 17%. Пържените картофи в заведенията няма да се облагат, ако са приготвени в олио и ще струват средно с 1.12 лв. на порция по-скъпо, ако са пържени в нездравословна мазнина.
На данък ще подлежат продуктите със сол, повече от 1 грам на 100 грама продукти – чипсове, зърнени храни, ядки, снакс, сухи супи, бульон, майонеза, соев сос и кетчуп. На допълнително облагане ще подлежат и продуктите, които съдържат повече от 40 грама захар на 100 грама продукт, като шоколадите и шоколадовите бонбони, сладоледи, конфитюри и плодови сокове с под 40% съдържание на плодове, газирани напитки, както и храните, които съдържат кофеин или таурин. В тази категория попадат енергийните напитки, алкохолните напитки с кофеин и таурин.
Процентите са определени в зависимост от доказаната вредност на вложените вещества и анализите за еластичността и размера на потреблението на съответните групи стоки и са на база на това каква промяна в цената би предизвикала спад на търсенето на съответната стока, обясняват авторите.
Данъкът няма да включва нито една от основните храни – хляб, млечни и месни продукти, плодове и зеленчуци, защото целта му е да поощри употребата им.
Българската столица на сладоледа. В бизнеса с хранителните стоки двуцифрените маржове на чиста печалба са мечта. Сладък шампион в дисциплината е една фабрика за сладолед във Велико Търново – от всеки лев продажби тя прави нетен марж почти 17 стотинки през миналата година. В предходните четири числото отново е над 10%.
Компанията „Сладоледена фабрика“ е създадена от двама съдружници преди над 20 години. Тогава роденият във Варна Цветан Цветанов и братовчед му от София Румен Данчев избират географския център на държавата – Велико Търново, за място на своето производство. Тази година Цветанов каза, че сладоледите с марка „Дени“ са втори на пазара – след дългогодишния лидер „Нестле“.
От флота до фризера
В началото на прехода в България отваря италианското заведение „Пикола Италия“. Тогава след няколко години, прекарани във военноморския флот, Цветан Цветанов се явява на конкурс за работа, която получава и започва да се учи да прави сладолед във фестивалния комплекс във Варна. „После бях управител на „Пикола Италия“ в София, а когато италианците решиха да си тръгват, аз останах с бизнеса във Велико Търново“, спомня си Цветанов първите си дни в бранша.
През 1993 г. варненецът заедно със своя роднина и съдружник Румен Данчев решават да направят нещо от придобитите сладкарски умения на Цветанов и със собствен капитал отварят първата фабрика за сладоледи „Дени“. „Избрахме Велико Търново заради положението му. От там до всяка точка на България са около 200 км. Днес знам, че постъпихме правилно“, обяснява предприемачът любопитния факт, че варненец и софиянец започват бизнес именно там.
От създаването й до днес в „Сладоледена фабрика“ има няколко константи – произвеждат се сладолед и горещ шоколад по италиански рецепти, а бизнесът е стабилен и расте. Разбира се, има и много промени – ако през 1993 г. „Дени“ се произвеждат от шепа хора, по-точно трима, в малък цех, който днес съществува като магазин на ул. „Васил Левски“ в Търново, през 2013, която дори не е от силните за бранша, компанията има 97 назначени и 9.1 млн. лв. приходи.
През последните пет-шест години предприятието произвежда и замразени зеленчуци – за да използва капацитетите си през зимата, а и за да подсигури заетост на служителите си, които са средно около 60 през годината и над 100 в пиковия сезон, обяснява Цветанов. В бранш, където търсенето е силно едва три месеца годишно, а пикът на производството е през юни и юли, навлизането в нови ниши звучи като необходимост.
В шампионското трио
Сладоледеният пазар в България годишно е около 100 млн. лв. и е доминиран от световни гиганти като Nestle и Unilеver. За такива корпорации стотици милиони евро, инвестирани в маркетинг, и в поглъщане на по-малки местни фирми, както се случи през годините с „Делта“ и „Дарко“ например, не е нещо необичайно. Да се пребориш за парче от сладоледената торта в такива условия е нелека задача, но търновската компания намира мястото си.
„По последните данни на Nielsen „Сладоледена фабрика“ е трета по пазарен дял като стойност, плътно след най-големите чужди. При тях има грешка в рамките на около 20%, защото не отчитат малките магазинчета, а там стават около 30% от продажбите“, казва Цветанов. Според него „Сладоледена фабрика“ е всъщност вторият по големина играч на пазара с 13-14% дял, а не Unilever, които по официалните данни на Nielsen го изпреварва с едва 1% (12% в анализа). Лидерът Nestle е с 40%.
За миналата година търновското предприятие е произвело 2 хил. тона сладолед, което се равнява на около 200 тира с такава стока. Приходите на компанията за миналата година са 8.8 млн. лв., като малко под 1 млн. лв. идват от зимния бизнес със замразени зеленчуци. Реално от сладолед предприятието прави около 8 млн. лв., от които почти 20% са за износ. Тази година е била по-силна, най-вече защото имаше по-топло лято. За „Сладоледена фабрика“ това е донесло 15% повече продажби. Най-силните региони за компанията са южните и централните в страната.
Мястото на пазара е постигнато по формулата по-добро качество на по-ниска цена, обяснява Цветанов. „Дени“, както и повечето български производители, са по-скоро в средния ценови сегмент – с около 15% по-ниски цени от тези на интернационалните си конкуренти. Значение има и бюджетът за реклама и разходите за логистика. При „Дени“ вложеното в реклама е под половин милион лева годишно, обяснява Цветанов, което позволява и цените да са такива.