Данък „Старини”

Така например, ще се изграждат центрове за възрастни хора, изпаднали в тежко състояние поради болест, дълбока старост или липса на близък, който да се грижи за тях. Тази идея, разбира се, идва от обичайните заподозрени – министъра на труда Тотю Младенов и синдикатите. Форматът също е познат: вземаме пари насила от едни хора, харчим ги за други хора, отричаме това да е някакво облагане или преразпределяне и му слагаме името „осигуряване”.

Не че има нещо лошо в идеята да се помага на старите хора, особено ако са изпаднали в тежко състояние. Но да не забравяме, че българската държава вече разходва близо 30 млрд. лв. на година и ако решат, че е важно, управляващите могат да помогнат на старите хора. В крайна сметка, не може всяка нова идея да означава нов данък или осигуровка. Ясно е, че идеите, а пък и нуждите, са безкрайни, така че трябва да се прави избор – като искаш да финансираш нещо ново, оптимизираш другите дейности, съкращаваш неефективните програми и общо взето правиш реформи. Това е работата на един министър, а не просто да представи една сметка на обществото и да каже „а сега дайте пари”.
Още повече, че с понятието „осигуряване” почна да се прекалява. Задължително ще ви осигуряваме за пенсия, за здраве, за общо заболяване и майчинство, за безработица, за трудови злополуки, а сега и за „старост”. Стига вече с това задължително осигуряване – както е тръгнало, скоро всичко в живота ни ще бъде „солидарно” и „осигурено”, а НОИ ще ни бъде нещо като втори дом.
Всичките намерения за достойните старини и грижата за възрастните са много хубави, но не и за сметка на данъчно-осигурителното бреме, което и в момента е достатъчно високо и кара неедна фирма да минава в сивия сектор. Всички работещи, така или иначе, се осигуряваме задължително за пенсия. Новата идея очевидно касае само някои определени тежки случаи, където грижата е без алтернатива, независимо дали си се осигурявал или не, дали си работил десетки години или не. Така че, тук просто не можем да говорим за осигурителна политика. Разбира се, може да има държавна политика, но като програма на министерството, а не под формата на още един фонд в НОИ срещу който ще стоят допълнителни осигуровки.
Дотук разглеждахме идеята само принципно, без дори да отваряме темата за облагането на труда по време на криза, ниската заетост и липсата на нови работни места. Да вдигнем осигуровките при тези реалности на родния пазар на труда и при задаваща се нова рецесия в Европа е възможно най-антисоциалната политика. Липсата на работа е основната причина за бедността в България. Ако искаме по-нормален живот и достойни старини, трябва да направим така, че да се откриват работни места и да има заетост. Това няма да стане с нови тежести върху труда.

Петър Ганев, ИПИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *