Демографската криза е сред големите рискове пред българската икономика

Българската икономика се оказа устойчива на външни шокове като кризите в Гърция, Сирия, Русия и Украйна, но демографската криза ще изостря тепърва проблемите пред нея. Ако производителността на труда в страната не започне да се увеличава с над 3%, какъвто в момента е средният годишен ръст, то България няма да успее да достигне средния стандарт на живот в ЕС в рамките на сегашното поколение. Това стана ясно от презентация на Световната банка на тема „Потенциал на България за устойчив растеж и споделен просперитет“ в дискусия, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси. Според Световната банка има три основни области, в които трябва да се направят големи промени: управление, умения на работната ръка и ефективност на публичните разходи.

Как да настигнем средните доходи в ЕС

Основният проблем, който Световната банка посочва в анализа си, е, че поради очертаващото се рязко намаляване на населението в трудоспособна възраст е необходим по-висок ръст на производителността от сегашните 3% годишно, за да успее България да достигне средния жизнен стандарт в ЕС в рамките на сегашното поколение. Целта трябва да бъде поне 4 или 5%, за да може да се случи това в следващите 23-24 години.

Подобни темпове не са невъзможни, смятат от Световната банка. От такъв порядък е ръстът например в съседна Румъния. За целта на България й е необходим по-бърз, по-приобщаващ и по-устойчив икономически растеж. За жалост след добрите темпове в периода 2000 – 2007 г. от 2009 г. насам ръстът на БВП на България е под 2%.

Къде е нужна промяна

За да се трансформира икономиката, големи промени са нужни в три основните области. Първо, трябва да се подсили институционалната и законната рамка за „добро управление“.

Вторият момент е подобряването на уменията и работоспособността на населението. Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка в България, даде за пример, че всяка година огромна част от най-добрите 20% от завършващите средно образование в страната заминават в чужбина, а от оставащите 80% голям част са на практика неграмотни. Това означава, че ако образованието се подобри, бързо ще се подобри и производителността.

Трябва да се обърне внимание и на подобряването на ефикасността на публичните разходи. Всички тези предизвикателства се отразяват пряко на конкурентоспособността на България и на достъпа до ключови публични услуги – здравеопазване, образование, пенсионна система. Необходима е и по-голяма стабилност след честата смяна на правителства в последните години и кризата с КТБ.

Ефектът на кризите в съседство

Според част от участниците в дискусията анализът на Световната банка звучи доста мрачно, докато ситуацията не изглежда толкова лоша особено предвид външнополитическите обстоятелства (кризите в Гърция, Русия, Украйна, Сирия).

Доц. Даниела Бобева, бивш вицепремиер по икономическите въпроси в кабинета „Орешарски“, наблегна на това, че България има стабилна монетарна и фискална политика от 1997 г. насам. Тя посочи, че преди кризата, когато икономическият ръст беше доста по-висок, институциите и корупцията са били същите, каквито са и в момента, и че са необходими по-конкретни и специфични за българския контекст предложения за решение на проблемите.

Доц. д-р Станислав Димитров от ВУЗФ спомена и ролята на пенсионната реформа, като посочи, че Световната банка е била един от основните участници в изработването на пенсионния модел от 1999 г. и попита дали промените тази година не са стъпка назад. Ангел Джалъзов, зам.-председател на КФН, изказа мнение, че проблемът с пенсионната система идва от демографската ситуация в страната, а самият модел сам по себе си не е толкова важен.