Д. Бобева: Работим по облекчаване на процедурите за листване на борсата

След като процедурата за приватизацията на Българската фондова борса (БФБ)беше прекратена в началото на тази година, правителството отново заговори за нейната приватизация. Същевременно обаче нивото на развитие на капиталовия ни пазар буди опасения за възможностите да се намери качествен стратегически инвеститор.

Какво очаква кабинетът от приватизацията на БФБ, каква е стратегията му за оживяването на капиталовия пазар, както и за приватизацията като цяло – разговаряме с г-жа Даниела Бобева, вицепремиер по икономическото развитие в правителството на Пламен Орешарски.

– Г-жо Бобева, отново се заговори за приватизацията на БФБ, след като процедурата беше прекратена в началото на тази година. Да очакваме ли тя да бъде отворена отново скоро?

БФБ и Централният депозитар (ЦД) са включени в годишната програма на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), която беше одобрена в петък (бел. авт. – 8 ноември). С изключение на БФБ и ЦД останалите дружества, включени в програмата, представляват интерес не толкова със самата си дейност, колкото с някои по-атрактивни активи.

Като цяло ресурсът за приватизация достатъчно се е стопил. Ние сме приватизирали голяма част от българската икономика, в това отношение ми се струва, че дори сме по-напред от доста държави от Централна и Източна Европа. Ще се опитаме всички тези предприятия да ги продадем по възможно най-прозрачен начин.

Що се отнася до приватизационната програма, смятам, че тя реалистична, а предложенията в нея се одобряват и споделят от кабинета. Няма смисъл в нея да се включват обекти, за които след това ще хабим енергия да ги вадим от програмата.

Изглежда не е модерно да се говори за капиталов пазар, за приватизация, за такива важни и фундаментални въпроси за българската икономика. Приватизацията просто замря. А дали ситуацията е подходяща за продажба? Според мен винаги е подходяща, защото България е избрала своя път към пазарна икономика. Всичко онова, което представлява интерес и не е защитено от специални съображения за държавен интерес, би трябвало да се продава.

Сериозен европейски борсов оператор би бил най-подходящият купувач на БФБ. Трябва да бъде качествен, за да има и доверие в него. За капиталовия пазар най-важно е доверието, а то се създава с качествен инвеститор, който да привлече вниманието и на българския, и на друг бизнес.

– Какво разбирате под „прозрачно“ в процеса на осъществяване на програмата за приватизация?

За мен няма по-прозрачен начин от този продажбата да се осъществи през борсата.

– Планирате ли някакви нормативни промени, така че БФБ да стане по-атрактивна за набиране на финансиране за малкия и среден бизнес, за стартиращи компании?

Работим по облекчаване на процедурите за листване на борсата. Една от причините за слабия интерес на бизнеса към капиталовия пазар е бюрокрацията. Виждаме, че много малко от големите, структуроопределящи компании са публични. Все пак не можем да накараме бизнеса насила да се листва на борсата, ако той не вижда смисъл от това или вижда проблеми в това. Ето защо промяната в общата среда за инвестиции и бизнес, намаляването на бюрокрацията и коректното отношение от страна на държавата към бизнеса, политиката към бизнеса, е в основата на доверието и към борсата като институция.

Ако процедурите се облекчат, тогава се предполага, че и малки и средни фирми в голяма степен ще могат да си позволят да излязат на борсата. Искам да поканя в тази връзка вашите читатели също да направят предложения кои от процедурите да бъдат облекчени или да отпаднат, тъй като подготвяме третия пакет за намаляване на административната тежест. Имаме още време и ако излязат такива предложения – те ще бъдат много полезни.

Когато обаче пристъпваме към приватизацията на борсата, трябва да сме наясно какво е нивото й на развитие. На мен ми се струва, че тя е достигнала своите възможности като национален пазар и е нужен стратегически инвеститор, който трябва да я доразвие и да надгради постигнатото. Не мисля, че БФБ няма предимства, тъкмо обратното – мисля, че доста се разви като институция, включително и като нормативна рамка за работата й.

В същото време обаче има сериозни проблеми пред българския капиталов пазар. Едва ли ще кажа нещо ново – липсват качествени емитенти, които да генерират инвестиционен интерес. Най-много ме безпокои това, че делистването на компании стана по-скоро масова практика и част от причините за това е страхът у бизнеса да бъде прозрачен и открит. Аз го виждам и в други сфери. Знаете, че търговските дружества са задължени да обявяват годишните си финансови отчети – масова практика е фирмите да си плащат глобите, но да не си обявяват годишните отчети.

– Говорите за стратегически инвеститор. Какви критерии залагате към този инвеститор, защото при предходните опити за приватизация на БФБ се считаше, че те са били доста завишени?

Не мисля, че трябва да се ограничаваме в критериите. Моето лично мнение е, че не трябва да правим компромис с качествата на кандидата за закупуване на борсата, а по-скоро да изберем такъв инвеститор, който да бъдем достатъчно сигурни, че ще развие капиталовия пазар в България. България се нуждае от истински капиталов пазар. Българският бизнес приоритетно и изключително се финансира от банковия сектор. Това е така и една от причините да е така е че ние не положихме достатъчно усилия да имаме развиващ се капиталов пазар.

Според мен има доста начини, по които борсата да се оживи – не само чрез това държавата да пуска от време на време по-атрактивни обекти, но и с това да мотивираме по-добре и да стимулираме фирмите, които стават публични. На мен например ми се искаше в закона за обществените поръчки да включим критерий до големи обществени поръчки над 10 млн. лева – това касае обществените поръчки за строителството, достъп да имат публични дружества.

Това обаче по-скоро е дискриминационен критерий…

Да, това срещна доста критики и от европейските ни партньори, защото се счита, че има големи, семейни, престижни европейски компании, които не са публични, но се управляват прозрачно.

– Каква планирате да бъде политиката по отношение на неатрактивните компании, които са публични в момента? Има доста позиции, които не се търгуват активно, компании, обявени в несъстоятелност, в процес на ликвидация.

По-скоро ми се струва, че ако развием борсата и икономическата рамка, ако успеем догодина да постигнем по-висок икономически растеж, то търсенето на финансиране през борсата ще се засили. При свития растеж през тази година не можем да очакваме голямо търсене на финансиране. БФБ регистрираше най-големите си обороти в годините, в които имахме най-висок икономически растеж. Тези две неща са естествено свързани.

– Лансирате и идеята за служебно листване на миноритарните дялове във фирми, които притежава държавата. Как го виждате като процедура и времева рамка? Необходими ли са законодателни промени?

Не, няма законодателни пречки. Законът за приватизацията позволява служебната продажба, когато приватизацията ще се осъществява през борсата. В една публична фирма миноритарните акционери са по-добре защитени, считаме, че това ще бъде позитивен тласък на развитието на тези компании изобщо и се надяваме това да събуди интереса у потенциални инвеститори.

Засега сме разпределили собствеността на държавата в 4 групи фирми, условно казано. В първата са компаниите, държавните дялове в които са определени за продажба. Втората група са тези, с които Агеницята за приватизация трябва да осъществи контакти, за да можем да подготвим документите и да ги включим в списъка, за да се осъществи приватизация. Третата група са пререгистрираните в Търговския регистър дружества в процес на ликвидация. Четвъртата група фирми не са пререгистрирани в Търговския регистър.

Що се отнася до предприятията, които ще останат държавна собственост, вече обявихме, че работим по специален закон за управление на държавното участие, което ще въведе ред в управлението им.

– Как разбирате прозрачността, какви критерии за прозрачно управление залагате?

Обсъждаме вариант да въведем санкция за фирмите, които не обявяват финансовите си отчети в Търговския регистър, като вероятно тя ще бъде пропорционална на активите. По принцип не съм привърженик на тези силови механизми в икономиката, по-скоро бих търсила причините за този страх от откритост. Той може да идва от две неща: от това, че държавата се е държала с бизнеса по некоректен начин или от това, че самият бизнес е бил некоректен. И в двата случая това е въпрос на сериозна регулация и на диалог с бизнеса, нещо, което ние се опитваме да правим.

Що се отнася до държавните предприятия, стратегията ни предвижда те да се управляват като публични компании. Това ще бъде основният акцент в бъдещия закон. В тази връзка към края на месеца ще се проведе и голяма конференция, на която са поканени като лектори експерти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които са разработвали насоките на организацията за управление на държавните предприятия. Те ще разкажат как най-развитите държави в света прилагат тези правила.

Прилагането на тези правила от България ще бъде важен критерий при оценката и за членство в ОИСР. Поканили сме и лектори от Европейската комисия, които са част от политиката на Европейския съюз по отношение на управлението на държавните предприятия. Имаме и други лектори, които ще говорят за добри практики при управлението на държавното участие. Ще участват и ръководители на държавни предприятия, както и синдикатите.

– Срещате ли отпор в тази идея?

Все още не. Като обявихме създаването на работната група, получих имейли от ръководители на държавни предприятия, които приветстват идеята и много разчитат да има нормалност в управлението на държавните предприятия.

Това в голяма степен зависи от тях…

Трябва да зависи от тях. Трябва да имаме гарантиран качествен мениджмънт за управление на държавните предприятия. Качествен от гледна точка защита на обществения интерес, защото държавните предприятия изпълняват и определени обществени функции. Те обаче трябва да спазват стриктно целите на едно нормално търговско дружество. И тук идва изкуството – много трудно се управлява държавно предприятие, защото трябва да съчетаваш чисто пазарните инструменти за работа, а от друга страна да защитаваш обществени функции, които също струват пари и в известна степен са разход за предприятието.

През всички тези години ние не сме съумявали да дадем на държавните предприятия ясна дефиниция докъде се простират техните обществени и докъде – пазарните им функции. С новия закон ще се опитаме да уредим това.

– Споменахте за третия пакет от мерки за облекчаване на административната тежест. Какви действия предвижда той?

Включени са мерки за облекчения по отношение на строителството. Там са едни от най-критичните въпроси – сроковете, таксите, процедурите и различни „скрити“ режими. Министерството на инвестиционното проектиране работи с браншовите организации за постигане на съгласие по тези въпроси.

Третият пакет е все още на етап дискусии. Има много предложения, в някои случаи тези искания не са съобразени с директиви и ангажименти, които сме поели. Има и чисто лобистки предложения. Отсейваме онова, което е важно и би било достатъчно важно за по-широк кръг от икономиката. Предполагам, че с този пакет ще приключим тази важна част от нашата програма.

– Как върви изпълнението на първите два пакета за намаляване на административната тежест за бизнеса?

Мерките са два вида. Едните са на ниво Министерски съвет – нещата вървят по план, всичко вече е прието. Що се отнася до законодателните промени, трябваше да вземем важно политическо решение – дали да действаме приоритетно с намаляването на административната тежест, или да изчакаме за други промени – например транспонирането на европейски директиви, и да въведем мерките за намаляване на административната тежест тогава. Решихме да дадем приоритет на намаляването на административната тежест, въпреки че някои от законите ще трябва да бъдат променяни по-късно пак.

Окуражена съм, че първият пакет от мерки за облекчаване на административната тежест беше подготвен на практика от граждански организации. Получихме много предложения, откъдето взехме основните идеи, а след това проверихме аргументите и направихме оценка на въздействието – всяка една мярка и режим е разгледана от гледна точка на бюджета, останалия бизнес, интересите на държавата. Това трябва да бъде непрекъсната битка и гражданите трябва да са много активни при формулирането и отстояването на предложенията.