ЕБВР понижи прогнозата си за растежа на България през 2022 г.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижава с 1,6 процентни пункта прогнозата си за растежа на икономиката на България през 2022 г. заради войната в Украйна. Това се вижда от актуализираните прогнози на банката, публикувани днес.

За страните, които са най-близко до войната, се очаква загуба на инвестиции, спад на туризма и проблем с вноса на природен газ

За тази година ЕБВР очаква, че българската икономика ще се разшири с 2,8%. За сравнение, банката доскоро очакваше ръстът на БВП на България да достигне 4,4%. За 2023 г. ЕБВР очаква ускоряване на икономиката на България с 3,6%, което обаче пак няма да настигне темпа от 2021 г. (4,2% ръст след спад от 4,2% през 2020 г. заради пандемията).

Войната срещу Украйна ще има тежък ефект върху икономиките далеч извън непосредствената зона на конфликта, посочват от банката. Като цяло за региона, в който оперира банката, икономистите ѝ очакват растежът да се забави до 1,7% – с 2,5 процентни пункта под предишната прогноза. За следващата година обаче се очаква ускоряване на растежа до 5%.

Загуба на инвестиции, срив на туризма

Основни проблеми с вноса на енергоносители ЕБВР вижда при природния газ. В доклада на банката се посочва, че Европейският съюз (ЕС) като цяло внася 25% от петрола, който потребява, 47% от въглищата и 40% от природния газ от Русия. Петролът и въглищата е по-лесно да бъдат заменени с други източници на внос.

Балтийските държави обаче, както и Словакия и България, са най-зависими от вноса на руски газ и горива. Замяната на руските газови доставки с втечнен газ (LNG) от други доставчици ще отнеме време, освен това и капацитетът на терминалите е ограничен. Ако Русия блокира износа на газ за Европа, вероятно ще трябва да се въведе приоритетно разпределяне на синьото гориво.

В комбинация с натиска върху цените на храните, цените на енергоносителите ще продължат да растат, което ще доведе до по-нататъшно затягане на паричната политика в региона.

ЕБВР очаква българският туристически сектор да е най-засегнат от отлива на руснаците. Институцията подчертава в доклада си, че през 2019 г. например над 450 хил. руснаци са посетили България.

Други страни от региона, в който ЕБВР оперира, които силно разчитат на руски туристи, са Хърватия и Гърция. Те може да имат проблеми заради евентуален отлив на туристи предвид увеличаването на разходите за пътуване заради скъпите горива и риска от разпространяване на конфликта в региона на Източна и Югоизточна Европа.

Проблеми с туризма се очакват още в Армения, Естония, Грузия и Черна гора.

Преките чуждестранни инвестиции могат да се забавят в страни, близки до Украйна, като България и Румъния, особено в контекста на милитаризацията на Черно море, допълва се в доклада.

Войната ще има дълбоко въздействие върху икономиките с ниски доходи

ЕБВР посочва, че войната в Украйна е „най-големият шок в предлагането поне от началото на 70-те години на миналия век“.

Банката прогнозира, че повишените разходи за суровини и стоки, като храни, нефт, газ и метали, ще имат дълбоко въздействие върху икономиките, особено тези в страните с по-ниски доходи. Русия и Украйна доставят непропорционално висок дял от стоки, включително пшеница, царевица, торове, титан и никел, на редица уязвими държави по света.

Икономиките в Централна Азия са силно засегнати от спада на стойността на рублата и ограниченията за нейната конвертируемост, тъй като са силно зависими от паричните преводи от Русия, посочва се още в доклада.

Икономиките на Северна Африка и Ливан са силно изложени на намаленото глобално предлагане на пшеница, което води до повишаване на цените.

Икономиките в Централна Европа са тясно интегрирани в производствените вериги за доставки в Украйна, което носи сериозен риск от прекъсване.

Европа преживява и най-голямото разселване на хора след Втората световна война и докладът разглежда потенциалните последици от тази миграция. Квалифицираните работници от Украйна могат да осигурят тласък на някои икономики в дългосрочен план, особено в страните със застаряващо население. В краткосрочен план икономиките са изправени пред фискален натиск и административни предизвикателства, тъй като трябва да предложат жилища, здравеопазване и образование.

Редица страни също обявиха по-високи цели за военни разходи в следващите години.

Икономически срив в Украйна и Русия

ЕБВР очаква БВП на Украйна да се свие с 20% през тази година, а на Русия – с 10%. БВП на Украйна се предвиждаше да нарасне с 3,5% тази година, а на Русия – с 3%.

ЕБВР не прави нов бизнес в Русия от 2014 г., а по-рано тази седмица обяви, че е затворила офисите си в Москва, както и в Минск, столицата на Беларус. Банката осъди инвазията в Украйна и обяви първоначален пакет от 2 млрд. евро в подкрепа на икономиката на Украйна и засегнатите от конфликта нейни съседи, които посрещат бежанската вълна.

financebg.com