ЕБВР: Популистките политики не водят до инвестиции

Питър Санфи е заместник-директор в Бюрото на главния икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Голяма част от работата му е свързана с анализ на прехода в Югоизточна Европа. Преди да се присъдени към ЕБВР, той е бил преподавател по икономика в Университета в Кент. В момента Санфи е гост-лектор в St Antony’s College, Oxford University. Има докторска степен по икономика от университета в Йейл. Бакалавърска степен по икономика придобива в Trinity College, Дъблин. Автор е на много книги и статии, свързани с възстановяването на Балканите и страните в преход.
Потърсихме г-н Санфи за коментар по повод последния доклад на ЕБВР за страните в преход – Transition Report 2013. Stuck in transition?, и оценката на банката за България.

В последния си доклад ЕБВР отбелязва, че Източна Европа е спряла посред прехода и може никога да не догони Запада. Защо? Кой е основният проблем на региона?
В доклада се посочва, че реформите в много страни или са се забавили или въобще са замрели. Това е притеснително, тъй като спирането на реформите предотвратява приближаването към стандарта на живот в Западна Европа и пречи на дългосрочните перспективи за растеж.
Анализът ни показва, че постепенната конвергенция със стандартите на институционални реформи в по-напредналите западни икономики през следващите години би повишила значително икономическия растеж – в някои случаи с до 1% годишно, което би довело и до сближаване на жизнените стандарти.

Защо тазгодишният доклад е толкова песимистичен?
Докладът установява ясна връзка между недостатъчните икономически и политически реформи и липсата на икономически прогрес. Не бих го определил като песимистичен, а по-скоро като анализ на това, как успешното изграждане на икономически и политически институции може да се подсилят взаимно. Докладът посочва в заключение, че осъществяването на пазарно ориентирани реформи и воденият от частния сектор растеж могат да укрепят демократичния прогрес.

Как може да се излезе от порочния кръг на икономическо забавяне и стагнация на реформите?
Докладът отбелязва, че много фактори влияят на растежа, но ключова роля имат икономическите институции. Добрите институции са в основата на успешната икономика. Докладът също показва, че най-важните фактори за наличието на добри институции са отвореността на търговията и трансгранична финансова либерализация.

Къде е България? И ние ли сме спрели посред прехода?
България направи значителен прогрес в прехода през последните две десетилетия и заедно с Румъния има най-високите оценки на повечето индикатори за прехода на ЕБВР в Югоизточна Европа. Все пак, както в повечето страни от ЕБВР, напредъкът при продължаването на реформите се забави през последното десетилетие. Разглеждаме последните мерки в енергийния сектор и по-конкретно намаляването на цена на електроенергията и непредвидимата енергийна политика като стъпка назад в цялостната реформена програма.

Кой е най-големият риск за България?
Смятаме, че най-големият риск продължава да бъде застоят или дори ревизирането на реформите, което ще повлияе негативно на икономическия растеж в краткосрочен и средносрочен план.

Как политическата обстановка у нас ще се отрази на икономическата стабилност и инвестициите?
Политическата несигурност определено тревожи инвеститорите. Популистките политики също не водят до инвестиции. Все пак окуражително е, че макроикономическата стабилност досега се запазва въпреки политическите турбуленции тази година.

Прогнозата на ЕБВР за България за растеж от 2% през 2014 е по-оптимистична от тази на правителството. Защо?
Очакваме икономическият растеж да се ускори през 2014 в резултат на продължаващото възстановяване на експорта и вероятното съживяване на вътрешното потребление и на инвестициите. Очакваме умерен ръст през 2014 в еврозоната, което ще има благоприятно влияние и върху България.

Можем ли да очакваме, че свитото кредитиране на западните банки, активни у нас, ще продължи и през 2014?
Кредитирането беше ограничено до голяма степен заради слабото търсене – факт, потвърден и от проучването на ЕБВР – Banking Environment Performance Survey (BEPS), което включва всички големи банки в България. С повишаването на икономическия растеж очакваме и търсенето на кредити да се увеличи. По-ограниченото финансиране от страна на банките майки ще ограничи темпа на растеж, но това отчасти ще бъде компенсирано от по-високите депозити. Проблемът с все още високото нива необслужвани кредити (NPL) също може да ограничи ръста при кредитите.

Кои ще са ключовите приоритети на ЕБВР в България през 2014?
През 2014 Съветът на директорите на ЕБВР трябва да одобри нова 4-годишна стратегия за България, тъй като последната е от 2011. Много от очертаните в предишната стратегия приоритети са валидни и за 2014. Банката ще остане фокусирана върху областите, където все още има пропуски и където финансовият ресурс и опит на ЕБВР могат да допълнят кредитирането от частни и публични източници на финансиране. По-конкретно това включва области като:
1. Устойчива енергийна политика, която да способства прехода към нисковъглеродна икономика и да засили енергийната сигурност;
2. Финансиране на компании от всякакъв размер за подобряване на конкурентоспособността и увеличаване на добавената стойност в сектори като производство, селско стопанство и технологии;
3. Повишаване на комерсиализацията, конкуренцията и участието на частния сектор в инфраструктурата;
4. Подкрепа на финансовите институции чрез поддържане и задълбочаване на финансовото посредничество.

Стратегията за всяка страна се одобрява в диалог с посредниците – правителство, бизнес и гражданско общество, и ние сме отворени за препоръки. Банката ще продължи диалога си с България, за да се фокусира върху въпросите, които смятаме, че възпрепятстват икономическия й растеж.

Как оценявате дейността на ЕБВР в България досега?
ЕБВР е доволна от постигнатото в България през последните две десетилетия, включително и през последните години. Участвахме или подпомогнахме някои от най-важните реформи в страната, включително приватизация (БТК, Solvay Sodi, електроразпределителните дружества), развитие на стабилна банкова система и реформи в енергийния сектор. Инвестирали сме над 2.7 млрд. евро, а през последната година около 200 млн. евро. През последните няколко години подпомагаме частния сектор чрез директно финансиране или чрез финансови посредници.
Въпреки това ЕБВР има още много какво да направи в подкрепа на българската икономика. Например България има малък опит с решения от частния сектор в инфраструктурата.
Както голяма част от Европа и България преразглежда реформите в енергийния сектор. Ще подкрепим политики, които ще гарантират постигането на трите основни цели: устойчивост, достъпност и сигурност.
Накрая, ще продължим да работим с партньорите ни от финансовия сектор, за да гарантираме, че за стойностните инвестиции има достъпен финансов ресурс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *