Европа върви по гръцкия сценарий

Гърците няма да направят услуга на еврозоната и да си тръгнат. Да не споменаваме, че не е трябвало да бъдат канени в самото начало, когато подправиха финансовите си доклади, за да изглеждат честни и почтени.

Дори Алексис Ципрас, лидерът на радикалната лява партияСИРИЗА, не иска страната му да се отказва от еврото. Докато върви към почти сигурна победа на изборите на 25 януари той издигна мотото: „Ще се придържаме към еврото“.

Никой друг, включително Германия, не желае Гърция да напусне, въпреки че Ангела Меркел е наредила на служителите си да пуснат слуха, че Атина може да се откаже от единната валута, ако иска, пише Йозеф Йофе вThe New York Times.

Това е неизказаната, но и празна заплаха от Берлин в случай, че Ципрас победи и се опита да наложи нова политика на кредиторите, отхвърляйки пазарните реформи и финансовата стабилност.

Все пак кризата с еврото се върна там, където започна преди пет години – в Гърция. Дали това е бушуващ прилив, който ще утихне като в предишните години, или е смъртоносно цунами, което ще удави първо Гърция, а след това и еврозоната?

Освен ако не сте собственик на гръцки облигации, драмата, която се разиграва си струва гледането. От едната страна Меркел си служи с финия инструмент на спекулациите и слуховете, а от другата Ципрас заплашва, че „ако една от страните натисне червения бутон, всички губят.“

Това е ядрото на кризата – финансовата игра със страха. Както знаем от военните игри, страната, която изглежда „по-луда“, обикновено печели. Стратезите наричат това „рационалността на нерационалността“. С пяна на устата успяваш по-лесно, отколкото ако помолиш плахо за още 100 милиарда евро.

Играта обаче е съвсем рационална. Гърците бяха спасени два пъти, през 2010 г. със 110 млрд. евро и през 2012 г. със 130 млрд. евро. А през 2011 частните инвеститори трябваше да отпишат 70% от притежавания от тях гръцки дълг. Всички това създаде нагласата в самата Гърция, че каквото и да става, Европа ще се намеси със спасителни мерки.

Финансовата война е като ядрената, всеки знае как да я започне, но никой не знае как да я приключи.

Излизането на Гърция може да означава отърваване от неприятен съсед, но може и да срине европейския валутен съюз.

Фактите сочат, че мерките за реформи вече дават резултати. Преди три години икономиката на Гърция се сриваше със 7%, а сега расте, макар и с малко. А 25-процентната безработица леко започва да намалява.

Ограничителните мерки, наложени от еврозоната и Международния валутен фонд не са толкова жестоки, колкото Атина твърди. Дългът на гръцкото правителство след 2011 г. се е покачил от 370 млрд. евро до 412 млрд. евро. Гърция на практика живее назаем.

Още по-лошо ще стане, ако Ципрас спечели парламентарно мнозинство, защото той се зарече да отприщи вълна от обществени разходи, за да награди поддръжниците си.

В контраст, Европа не е на страната, управлявана от Германия. Франция и Италия се опитват да се измъкнат изпод властта на канцлера от години. Неспособни като Гърция да приложат реформи на трудовия пазар и икономическа либерализация, Париж и Рим настояват за край на финансовата дисциплина, което би им позволило да насочат парите си /или тези на кредиторите им/ където си искат. Средиземноморското настроение работи за Атина.

С малката си икономика Гърция може и ще бъде спасена, отново. Тя е, така да се каже , прекалено малка, за да се провали. Но взети заедно, Франция и Италия, представляват сериозния проблем за Европа, тъй като и двете са икономическата стагнация, въпреки продължителната им история на бюджетни дефицити.

Забравете за излизането на Гърция. Това, което трябва да ни притеснява, са европейските исторически тенденции. В десетилетията след икономическо чудо през 70-те години наXXвекреалният растеж в ЕС намаля до средно 0.75%, а темпът на увеличение на производителността намаля до 0.4%. Европа изостава в инвестициите, и новациите и конкурентоспособността.

Проблемите на Гърция са незначителни, ако говорим за цялостната картина. Но Европа започва да изглежда като една по-голяма Гърция. Европейският Съюз е изключително богат. Брутният му вътрешен продукт в действителност е малко по-голям от този на САЩ. Но дългосрочните перспективи нашепват, че както Европа, така и Гърция имат само един избор – реформи или упадък.