Европа на различни скорости е посланието на най-големите икономики
Германия, Франция, Италия и Испания затвърдиха усещането, че Европа ще продължи интеграционния си процес на различни скорости за отделните държави-членки. Темата не е нова, но получи актуализация след срещата на лидерите на четирите най-големи икономики в ЕС.
Процесът на излизане на Великобритания от Съюза накара останалите важни и големи играчи в ЕС да сложат на масата идеята за „Европа на много скорости“. Счита се, че изборът за темпото на интеграция към общността трябва да е в ръцете на всяка отделна страна-членка. Проведената среща в Париж даде основание да се разбере, че Германия, Франция, Италия и Испания говорят с един глас.
Френският президент подсказа недвусмислено, че единството на съюза не е едно и също нещо с еднаквостта между обществата на съответните страни. Тук се лансира предложението да се осъществяват специфични сътрудничества според обстоятелствата и възможностите на отделните държави в ЕС. Не по-малко значим фактор е и мотивацията на отделните държави да се развиват така, че да следват тенденцията, заложена от по-развитите страни от ЕС. Според Франсоа Оланд, някои страни могат да вървят по-бързо в развитието си и по този начин да реализират по-качествена и смислена интеграция на базата на политиките в различни сфери от обществения и стопански живот – отбрана, социално сътрудничество, еврозоната и други области.
Визията на Германия е ориентирана към идеята, че трябва да се действа бързо в тази посока иначе ЕС е обречен на застой в осъществяването на своите най-важни цели. Рисковете за състоянието на ЕС са по-големи, отколкото някои предполагат. Затова, според Ангела Меркел, Европа трябва да се движи и развива независимо дали начина по който става това, се харесва на отделни държави или не. Има и мнения, които предупреждават, че ако ЕС не мине да различни скорости, съществува реална опасност да се разпадне като такъв.
Видно е, че в момента са се оформили няколко коалиции в ЕС, които имат свои виждания и интереси по отделните въпроси за развитието и състоянието нс Европейската общност. Така наречената Вишеградска четворка – Полша, Чехия, Унгария и Словакия, се оформи като солидна група от страни-членки със собствена позиция, често различаваща се от водещите държави като Германия и Франция. Виждат се други лагери по интереси – страните от Северна Европа също оформят частично единство – тук се визира най-вече Исландия и Норвегия, които не са членове на ЕС.
Ключов въпрос за бъдещето на ЕС е този за дълговата криза. Брекзит провокира смяна на нагласата, защото преди четири години именно четирите по-мощни държави предложиха план за растеж от над 120 милиарда евро, за да се измъкне европейската икономика от дълговата спирала, която представляваше риск за еврото към онзи момент. Не е за подценяване тревогата, която демонстрират някои от по-новите страни в ЕС. „Европа на различни скорости“ може да коригира политиките за социално сътрудничество, регионално развитие, които са регламентирани на единни критерии в ЕС и влияят силно на способността на по-новите членки да догонват развитието.
Митко ДИНКОВ