Евросубсидии ще покриват разходите на компании за листване на борсата.

С европейски средства ще се подпомага листването на малки и средни предприятия на българската и чужди фондови борси. Идеята, която беше представена от председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев преди около месец, вече е факт.

Идеята, която беше представена от председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев преди около месец, вече е факт. Тя е включена като елемент от схемата „Развитие на управленския капацитет и растеж на МСП“ на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ с общ бюджет 30 млн. евро, като 25% може да са за листване. По нея като разход за такива дейности ще се признават до 70 хил. лв., с които компаниите могат да платят на инвестиционен посредник, който да им изготви проспекта, да организира представянето им пред потенциални инвеститори и да покрият свързаните с листването такси.

Мярката има двойната цел да съживи капиталовия пазар и да насърчи компаниите да използват борсата за набиране на финансов ресурс. Предоставянето на подобни грантове наскоро беше определено от вицепремиера Томислав Дончев като „екзотична стъпка“, която обаче ще осигури „по-зрял“ капиталов пазар. Като цяло участниците на пазара одобряват нововъведението, но не смятат, че то е достатъчно, за да съживи борсата, която продължава да страда от слаби обороти и ниска ликвидност.

По текуща схема

Както се и очакваше, възможността да се финансират дейности, свързани с емитирането на ценни книжа на капиталовите пазари, е „вмъкната“ в една от предвидените по програмата схеми. Причината за това е, че създаването на изцяло нова схема щеше да изисква промяна в самата програма и одобрение от Брюксел. Затова и идеята да се направи грантова схема специално за инвестиционните посредници е била заменена с варианта, при който компаниите ще получават средствата, с които да заплащат услугите на посредниците. Процедурата за кандидатстване беше открита в края на миналата седмица и ще продължи до средата на август. Наред с останалите дейности за подобряване на управленския капацитет малките и средните предприятия могат да поискат до 25% от субсидията за услуги, свързани с участието им на капиталовите пазари. Това важи само за компании, които към момента не са публични.

Критерии и финансиране

Най-общо две са услугите, които предприятията могат да получат от лицензирани посредници – представяне пред инвеститори и подготовка на проспект. Освен самите услуги с парите по програмата компаниите могат да заплатят задължителните публикации в пресата във връзка с емисията си, печатни материали, командировъчни за роуд шоуто, както и таксите към съответните институции (борса, депозитар, Комисията по финансов надзор или съответната институция в чужбина).

За разходите по листването на борса има определени лимити. Когато представянето на емисията пред потенциални инвеститори ще се провежда в България, таванът е фиксиран на 50 хил. лв., а за презентации в чужбина допустимият разход е 70 хил. лв. Практиката на листваните компании досега показва, че тези суми биха били достатъчни за излизане на българския пазар, но за по-малки фирми. Например при „Сирма груп“ те бяха за над 180 хил. лв., но софтуерната компания набра 11.4 млн. лв.

При всички положения обаче услугите за участие на капиталов пазар не могат да са на стойност над 25% от заявената безвъзмездна финансова помощ, чийто максимален размер е 391 166 лв. (200 хил. евро).

Компаниите обаче ще получат парите си от програмата само ако първичното публично предлагане е успешно. Това означава да бъде пласиран минималният праг, предвиден в проспекта. Той от своя страна трябва да бъде поне 10 пъти по-голям от разходите за листване, включени в проектното предложение. Освен това при приключване на емисията поне 25% от пласираните акциите трябва да не са собственост на бенефициента или на свързано с него предприятие. Самите проекти трябва да бъдат завършени в рамките на година и половина. Компаниите, които стъпят на борсата с еврофинансиране, ще бъдат задължени да останат публични поне три години. В противен случай те ще трябва да възстановят субсидията с лихвите.

Добре, но недостатъчно

Инвестиционните посредници като цяло гледат положително на новата мярка, тъй като тя е още един шанс за задвижване на капиталовия пазар. Според главния изпълнителен директор на „Карол“ Ангел Рабаджийски повече малки и средни предприятия на борсата са един от правилните начини за стимулиране на търговията. Резервите му са свързани с това, че предвиденото финансиране ще покрие административните разходи по излизане на пазара, но няма да може да осигури набирането на големи количества капитал. Освен това за съживяване на българската борса трябва да се търси привличане на големите непублични и държавни компании, които са по-интересни за българските и чуждите инвеститори.

„Подобна сума ще улесни листването на малки и средни предприятия, защото ще намали психологическата пречка пред тях да тръгнат по този път. Малките компании се стряскат от разходите по едно IPO и възможността да се финансира този процес определено е облекчение“, коментира и Камен Колчев, главен изпълнителен директор на „Елана“. Според него всяко едно ново IPO на пазара е добре дошло, генерирайки интерес, оборот и ликвидност. Също така Колчев смята, че финансовото подпомагане трябва да бъде насочено и към лицензираните инвестиционни посредници, покривайки разходите им за успешни публични предлагания, тъй като те най-добре могат да преценят коя компания е подходяща.

Всяка една сума е полезна при излизане на борсата, смята и Нели Петрова, член на съвета на директорите на „Селект асет мениджмънт“. Възможна пречка тя намира в сроковете за кандидатстване по програмата и евентуалните административни и финансови тежести по вземането на участие. Що се отнася до фокуса върху малки и средни предприятия, трябва много по-всеобхватна политика към капиталовия пазар, за да се постигне дългосрочен ефект.

 

 

в.Капитал Daily

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *