Екзотични специалности? Не, това са професии на бъдещето

Създаването на Международно висше училище по информатика и електронно лидерство „Махатма Ганди“ /МВУИЕЛ/ в Пловдив  отговаря на необходимостта от висококвалифицирани специалисти в областта на информатиката и компютърните науки за България и конкретно за Южен централен район. То е в съзвучие със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. и Концепцията на Министерския съвет за насърчаване създаването на софтуерни специалисти. Трябва да се подчертае, че област Пловдив и Южен централен район са оценени от рейтинговата система на МОН като най-интензивно развиващи се в областта на информационните технологии, за което потребността от квалифицирани специалисти значително надхвърля капацитета на днес съществуващите висши училища.

Но ако тази позиция може да се тълкува  от някой като регионален патриотизъм, то нека се аргументираме и с чуждестранни авторитетни източници. Например в тази област  съществува разработка на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ – най-престижната изследователска организация в областта на икономиката. Базира се на данни на UNESCO за 15 000 университета, някои от които датират още от 11-ти век, 1500 региона в 78 страни. Иконометричният му   модел, отчитащ т.нар. фиксирани ефекти,  позволява да се избегнат статистически грешки, данните са от 60-годишен период.. Основният извод в него е, че броят на университетите на глава от населението има положително въздействие върху икономическия растеж. Удвояването на техния брой  води до ускоряване в бъдеще на икономическия растеж с 4%. Те влияят положително върху регионалното развитие чрез преките разходи, свързани с дейността на учебното заведение, повишаване предлагането на квалифицирана работна сила, ускорява иновационните процеси. Освен икономическите измерения, присъствието на университети в определен град или регион е свързано и с укрепване на демократичните традиции, те разширяват културния живот, туризма и т.н..

Наистина, не от вчера в публичното пространство у нас  въпросът с броя на университетите се подема кампанийно и се коментира на различни равнища и поводи. Определена група „експерти“ повтарят като мантра мнението, лансирано от Световната банка, че не само у нас, но и в повечето източноевропейски страни, университетите са прекалено  много. И често тази теза  се  възприема безкритично, макар и без доказателства, независимо, че учебните заведения от различните региони и страни в континента и по света се различават като собственост, организация и цели, ако искате и традиции, за да бъдат сравнявани.

Но да се съсредоточим върху нашата инициатива. Важна мисия на МВУИЕЛ е да работи в направлението постигане на нова технологична грамотност за всички съвременни хора – не само в бизнеса, а също така и в културата, образованието и изобщо в човешкото общуване и растеж.

Защото днес все повече се чувства  нуждата от хора с професии от информационна и комуникационна сфера, а старите учебни заведения не могат да отговорят с адекватна  промяна на много бързото навлизане на иновациите  в стопанския живот. При постъпване на работа довчерашните  студентите са принудени  да учат отново, защото на практика са посрещнати от нови предизвикателства. Това е и една от основните причини във висшето училище да се предлага и освен редовното обучение в новите технологии, но се предвижда и последващо дистанционно, редовно и задочно обучение за цял живот. Защото нека си представим: реалностите днес  изискват  нови специалисти, които да знаят езици, за да се обучават и прилагат знанията си по  информатика и  комуникационни технологии, при работа в електронната търговия, финансовите центрове, използване на социални мрежи в бизнеса и всекидневието. Тоест нужни са  хиляди информатици.

Затова и специалностите, в които ще се обучават студентите във висшето училище не звучат екзотично, а това са професии на бъдещето, което вече не само чука на вратата , но дори е направило първата крачка през нея. Нека и да ги изброим, или поне тези в първата степен на обучение – бакалавърската. Това са 1) Информатика (Informatics), 2) Софтуерно инженерство (Software engineering), 3) Компютърни системи и мрежи (Computer Systems and Networks), 4) Системно администриране (Systems Management), 5) Управление на софтуерни проекти (Software projects management), 6) Програмиране на мултимедийни системи и виртуална реалност (Programming for Multimedia Systems and Virtual Reality), 7) Програмиране на софтуер за мобилни устройства (Mobile Devices Programming), 8) Приложно програмиране (Applications Programming). Безспорно, звучат не само респектиращо, а преди всичко имат сериозен потенциал както за реализация в момента, така и за последващо развитие.

Затова и инициаторите и създателите на  на МВУИЕЛ  се присъединяват  към европейския Манифест за е-умения, разработен от Европейската комисия, и към желанието Европа да достигне нивото на развитите страни по отношение на образованието и е-уменията на хората.

 

Милен АТАНАСОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *