ЕП натиска за силен механизъм за върховенство на закона, Съветът и ЕК отказват

След като през декември страните-членки поляха с леден душ амбициите за общоевропейски механизъм за върховенство на закона, Европарламентът демонстрира респектиращо единство по време на първия дебат по темата на 11 февруари. Междувременно, групата на либералите в ЕП излезе с амбициозно предложение [на английски език] за създаването на пакт за демократично управление, който на практика копира икономическото управление на ЕС. Европейската комисия обаче този път е на страната на държавите-членки. Това подсказва, че може би битката за върховенството на ЕС не е загубена, а тепърва започва.

За кожата на един суверенитет

В края на мандата си Комисията на Жозе Мануел Барозу представи предложение за създаването на общоевропейски механизъм за защита на върховенството на закона и фундаменталните ценности на ЕС, който предвижда много по-строги санкции за нарушения, включително и улесняване на пътя до активирането на „атомната бомба“ на Съюза, а именно член 7 от Договора, който предвижда лишаването на страна-членка от право на глас в Съвета при системни нарушения на ключови разпоредби от устройствените договори. Предложението, изготвено под егидата на тогавашния еврокомисар за правосъдието и гражданството, и заместник-председател на ЕК Вивиан Рединг, беше провокирано от авторитаризирането на Унгария под ръководството на премиера Виктор Орбан, а за основа на идеята послужи Механизмът за сътрудничество и проверка, с който България и Румъния бяха приети в ЕС под условие, че ще довършат реформите в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност.

От представянето на предложението миналата пролет досега обаче стана ясно, че столиците имат силни възражения срещу това ЕК да ги следи изкъсо в още една област. Кулминацията беше през декември, когато Съветът по общи въпроси реши друго – няма да има общоевропейски механизъм, а проблемите с нарушенията на върховенството на закона ще се разглеждат веднъж годишно в Съвета по общи въпроси (в който са представени министрите на европейските въпроси и външните работи). Става дума за редовна форма на диалог, от която няма да произтекат никакви преки последици като санкции например. Според българската вицепремиерка Меглена Кунева, която отговаря за българския механизъм и за европейските въпроси, и е бивш еврокомисар за защитата на потребителите, проблемът е в сдаването на още суверенитет. В интервю за този сайт тя каза, че правосъдието и вътрешният ред са самата държава и в този смисъл е разбираемо, че страните-членки отказват външна намеса в тази сфера.

Групата на либералите в Европейския парламент, която изпадна до четвърто място след евроизборите миналата година, е на мнение, че това е голяма грешка. „Демократичното управление, върховенството на закона и основните права не са по-маловажни от правилата на единния пазар или бюджетната дисциплина. Те са дори още по-важни! Не е съвпадение, че ценностите на ЕС са споменати в член 2 от Договора преди всички останали цели на ЕС“, е мнението на групата, която представи стегнато и доста подробно предложение за създаването на пакт за демократично управление. Същността на идеята им е демократичното управление да се изравни по сила с Пакта за стабилност и растеж за еврозоната. През последните години ЕС се оказа неспособен или нежелаещ да дисциплинира членовете си, които не уважават правилата. Основните права постоянно се нарушават, което включва депортацията на роми, закони срещу хомосексуалистите, сплашване на медии, подриване на независимостта на съдебната система, масови програми за подслушване и следене, манипулация и злоупотреба с изборни закони за елиминиране на опозиционни партии, безнаказаност за корупция, изброяват либералите в увода към документа.

Всички страни-членки са подписали договорите на ЕС, но на практика нямат желание да прилагат стандартите, а същевременно отсъстват обвързващи правила, казват те в подкрепа на мотивацията, която водеше г-жа Рединг при съставянето на механизма за върховенство на закона. Алиансът на либералите за демокрация в Европа (АЛДЕ) предлагат нещо, за което euinside апелира отдавна и което беше формулирано полушеговито и от сръбския първи вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич – не само страните от процеса на разширяване да подлежат на строго наблюдение, но и страните-членки. Те трябва да бъдат редовно наблюдавани по отношение на състоянието на демокрацията им, върховенството на закона и основните правила.

Трябва да се разработят индикатори за състоянието на демокрацията, които да се наблюдават в специално табло регулярно. Сред тези индикатори трябва да бъдат свобода на словото, свобода на печата и медиен плурализъм, равенство и недискриминация, свобода на религията, вярванията, съзнанието, независима съдебна система, свобода на събиране, позиция на политическите партии, пречки пред опозицията, разделение на властите, развитие на гражданското общество, прозрачност, върховенство на закона, достъп до правосъдие. Оценката дали страните-членки спазват правилата да се повери на Европейската агенция за основните права, чийто мандат трябва да бъде разширен и подсилен.

Агенцията да изготви доклад, който да представя годишно на Комисията, Европарламента и Съвета. Либералите не предвиждат нов вид принуда освен добре известния – отправяне на предупреждение към виновната страна-членка, провеждане на диалог с нея, дебати в националния парламент с участие на ЕК, обсъждане на действията на съответната страна в Съвета по правосъдие на ЕС. В групата на АЛДЕ са убедени, че идеята им не изисква промени в договорите, нито допълнителни финансови средства.

Нелиберална демокрация? Такова животно няма

Механизмът на предишната Комисия беше обсъден в пленарната зала на 11 февруари с участието на първия заместник-председател на ЕК, отговарящ за върховенството на закона, Франс Тимерманс. Той започна много силно изказването си, като цитира думите на президента Айзенхауер, че най-ясният начин да покажеш колко е важно върховенството на закона, е като си спомниш какво е, когато няма върховенство на закона. Г-н Тимерманс заяви, че ЕС не може да позволи нелибералната логика да пусне корени. „Няма такова нещо като нелиберална демокрация“, каза той в отговор на унагрския премиер Виктор Орбан, който обяви през лятото на миналата година, че повежда курс към нелиберална демокрация по примера на Турция, Русия и Китай. Въпреки тези силни думи обаче, бившият холандски министър по европейските въпроси Тимерманс защити решението на страните-членки на практика да отхвърлят механизма като го заместят с нещо толкова вяло и анемично като ежегоден диалог в Съвета по общи въпроси.

Франс Тимерманс се опита да убеди евродепутатите, че все още не са изчерпани съществуващите инструменти и първо трябва да се извлече максимума от тях и чак тогава да се търсят нови решения. „Можем ли да кажем на нашите граждани, че се нуждаем от още един механизъм за наблюдение, за да се борим с радикализацията и екстремизма или просто се нуждаем от по-доброто използване на съществуващите и наскоро създадени инструменти? Опитът показва, че няма толкова голяма нужда от нови механизми за докладване и наблюдение, а по-скоро за подобрение на капацитета на ЕС да действа и да се намесва в определени видове кризисни ситуации, свързани с върховенството на закона“, каза дясната ръка на Юнкер.

Позицията му обаче не срещна никакво разбиране сред мнозинството изказали се депутати и то без значение от принадлежността им към определена политическа група. Членове и на ЕНП, и на Социалистите и демократите, а също и на зелените, либералите, дори крайната левица единодушно призоваха за силен механизъм. Единствените гласове против дойдоха от „британските“ групи – на Европейските консерватори и реформисти, които на практика са гласа на консерваторите (ЕКР) на Дейвид Камерън и на Европа на свобода и пряка демокрация (ЕСПД) на най-големия опонент на Камерън Найджъл Фараж и неговата Независима партия на Обединеното кралство (UKIP). Според румънския евродепутат Daniel Buda (СиД), създаването на ефективни механизми, които включват и санкции, е абсолютно необходимо, особено когато фундаменталните ценности може лесно да бъдат разбити дори и в утвърдени демокрации.

Sophia in 't Veld (АЛДЕ, Холандия) изрази разочарованието си от позицията на сънародника си, първия заместник-председател. „Член 2 е най-важният и въпреки това прилагането на този член е най-слабо от всички останали“, каза тя. Необходими са обвързващи механизми, а не само колоквиуми и дебати. Тя беше подкрепена от друга холандска депутатка – Judith Sargentini от групата на Зелените и Европейския свободен алианс, според която съществуващите правила не се прилагат, защото няма политическа воля в Съвета. Една от новите евродепутатки – италианката Laura Ferrara от движението „Пет звезди“ на Бепе Грило, противно на британското крило в групата ЕСПД заяви, че има пропаст между ценностите и тяхното прилагане. Член 7 е мъртъв. Алтернативният механизъм на Комисията не е кой знае колко амбициозен. Той не прави достатъчно, за да се справи с нарушенията на върховенството на закона. Нуждаем се от подходящо наблюдение и санкции. ЕК има дълг да следи внимателно изпълнението на всички европейски политики, добави Laura Ferrara.

Jeroen Lenaers (ЕНП, Холандия) каза, че върховенството на закона е това, което ни обединява в Европа. „Ако нямаме върховенство на закона, демокрацията няма да работи и икономиката няма да работи. Така че, практикувайте това, което проповядвате!“, призова той. Juan Fernando López Aguilar (СиД, Испания) заяви, че в ЕС има политическа и морална криза. Изправени сме пред копенхагенската дилема – поставяме препятствия за присъединяване към клуба, но след като веднъж се влезе, вече нищо не може да бъде направено. „Комуникацията не е достатъчна, нито диалогът. Нуждаем се от ефективен механизъм за наблюдение“, допълни испанският евродепутат. Неговото мнение беше възпроизведено от още мнозина евродепутати от различни държави. Друг испански евродепутат – Fernando Maura Barandiarán (АЛДЕ) – припомни, че в Унгария националната телевизия е просто средство за правителствена пропаганда. Крайно време е да се изиска ЕС да гарантира, че основните права се спазват.

Известната с борбата си за независима съдебна система и с корупцията румънска евродепутатка Monica Macovei постави още един много важен въпрос. „Най-напред какво имаме предвид под върховенство на закона? Как правим законите си? Как се отнасяме със заподозрените в престъпление? Как определяме и събираме данъците? Всичко е върховенство на закона. То е разликата между демокрация и диктатура. Няма върховенство на закона, когато политиците променят закона твърде често, защото не го харесват. Всеки трябва да се нагажда към закона, а не обратното“. Унгарският евродепутат от групата на Социалистите и демократите Péter Niedermüller призова, въпреки умората от събитията в Унгария ЕС да не изоставя гражданите, чиито права са ограничени. „Трябва да гарантираме най-напред, че няма да обърнем гръб на проблема. Не бива да се крием от реалността“, каза той.

Хърватският евродепутат Ivan Jakovčić (АЛДЕ) обяви, че всяка нетолерантност трябва да бъде наказвана. Трябва да започнем да посочваме добрите примери, защото има и такива. В подкрепа на силен механизъм със строги санкции и наблюдение се изказаха забележително мнозинство от евродепутатите. Имаше обаче и такива, които бяха против. Gerard Batten от групата на Фараж обяви, че Великобритания не се нуждае от европейска рамка. „ЕС няма на какво да научи англичаните, когато става дума за демокрация, основни права и върховенство на закона“. Timothy Kirkhope (ЕКР, Великобритания) също беше критичен. Нужни са дебати. ЕП постоянно се опитва да околичестви научно ценности, които не може да се околичествят – табла, критерии. Най-добре е да се водят дебати в целия ЕС. А най-важното е да се създават работни места за младите, да се премахнат пречките пред бизнеса. Не сме си господари един на друг, а партньори, завърши той.

Против механизма е и българският евродепутат Ангел Джамбазки (ЕКР), който попита свой колега: „Нима не вярвате, че вътрешният ред на една страна трябва да бъде формиран от народа на тази страна?“. А гръцките евродепутати, както обикновено от началото на кризата досега, се изказаха изцяло в контекста на гръцките неволи. Евродепутатът от СИРИЗА Kostas Chrysogonus (групата на крайната левица) обяви, че ценностите са поставени под заплаха от институциите на самия ЕС. Ние сме дългова колония, препредаде той често повтаряната мантра на управляващите в Гърция. „Когато комисар Катайнен безсрамно казва, че няма да има промяна на политиката, това е диктатура“, каза той. А според Notis Marias (ЕКР), който е член на коалиционния партньор на СИРИЗА Независими гърци, тройката не бива повече да бъде допускана да нарушава човешките права.

Нищо от това обаче не смекчи позицията на Франс Тимерманс, който се опита в заключение да увери евродепутатите, че е твърдо решен да отстоява върховенството на закона, но без нов механизъм. Не може да се използва аргумента за демократичното мнозинство, за да се отслабва основата на демокрацията или човешките права. Това е фундаментален принцип. И не може да се каже, че това е намеса във вътрешните работи. Никой не е принуждавал никоя страна-членка да подписва и ратифицира договор или харта, но след като това стане, то е вече национален закон, каза той. Въпреки това обаче, вицепрезидентът призова Европарламента да даде шанс на Комисията да покаже, че съществуващата система работи. Франс Тимерманс използва случая да отговори на гръцките евродепутати, като им припомни, че спасителният фонд е суверенно решение на страните-членки.

Занда Калнина-Лукашевица, държавен секретар по европейските въпроси на Латвия (настоящият ротационен председател на Съвета), също изрази увереност в края на дебата, че диалогът ще успее да гарантира върховенството на закона. „Съветът има твърд ангажимент, че членството е задължение, а не само възможност. Инструментите са налице, трябва само да се научим как да ги ползваме“, заключи тя. Уви, продължава да звучи неубедително.