Заетостта е драматично ниска и пада

Поставянето на подобен фокус е трудно обяснимо, при положение, че тежкият удар на кризата бе именно по заетостта, а не по заплати и пенсии. Да, доходите в някаква степен бяха замразени, но в същото време близо половин милион българи загубиха работата си – това е водещата причина много български семейства да обеднеят.
 
Вече коментирахме надълго и нашироко защо е необходимо да си говорим предимно за работни места, а не за доходи, но нека отправим отново поглед към данните за заетостта в страната. За разлика от понятието безработица, данните за заетостта показват реално каква част от хората в дадена възрастова група работят. Тук не се взима под внимание дали лицата са икономически активни, дали търсят работа или просто си стоят „обезкуражени” вкъщи. Въпреки, че традиционно се говори повече за безработица (отнасяща се до търсещите работа), данните за заетостта са показателни за потенциала и развитието на дадено общество – неслучайно Европейската комисия поставя стратегически цели за заетост, а не за безработица.
В най-добрите месеци на 2008 г. заетостта в България (20-64 г.) беше надхвърлила 70-те процента, но от началото на кризата този процент постоянно спада. За първото тримесечие на 2012 г. вече сме близо до 61%, което ни отдалечава драматично от поставената европейска цел (75% заетост до 2020). Нещо повече, движението продължава да бъде надолу, тоест през последните 3-4 години възстановяване по отношение на работните места просто не е имало.
Коефициент на заетост (20-64 години) по тримесечия, %

Източник: НСИ
Същите данни могат да бъдат представени и като абсолютна стойност. От края на 2010 г. заетите в страната устойчиво са под 3 млн. За сравнение, за да се доближим до тези 75% заетост, бройката на заетите трябва да достигне 3,5 млн. Това изглежда трудно постижимо, още повече че заетостта е на най-ниските си нива спрямо последните 6-7 години.
Заети лица (20-64 години) по тримесечия, хиляди

Източник: НСИ
На фона на тези данни е просто задължаващо дебатите около Бюджет 2013 да се превърнат в разговор за работните места. Вместо да се търси някакво административно покачване на заплатите в частния сектор, по-добре да се мисли как да се намалят тежестите върху труда.

Петър Ганев, ИПИ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *