ЗАЩО БЪЛГАРИЯ Е В ЕДНА ГРУПА С КИПЪР И ИРЛАНДИЯ?

Миналия месец нашата южна съседка – Гърция, въведе нов данък, според който с 26 на сто се облагат всички сделки на гръцки фирми с партньори от България. Същата гилотина резна и по-малката сестра на Гърция – остров Кипър, както и държава от другия край на континента –Ирландия. Какво е общото между трите държави, които се намират на толкова различно разстояние от Атина – ще попитате вие? Отговорът не е труден за отгатване – ниските корпоративни данъци в тях, които привличат като магнит гръцкия бизнес и тамошните предприемачи на рояци се изнасят от родината си и се регистрират в други държави, където данъчната тесла не сече толкова дълбоко.

А от там до някоя скрита банкова сметка в Швейцария или Вирджинските острови има само една крачка!

Вероятно и традиционните бизнес връзки между България и Гърция са наредили нашатастрана начело в своебразната тройна класиция. По данни на икономическото ни министерство у нас са регистрирани повече от 11400 гръцки фирми. Решението на Атина за този налог върху трансакциите подейства на „бегълците“ като студен душ. Макар че още този данък не се събира поради липсата на готовност с пакета поднормативни актове към него, това все пак ще се случи.

Парите от данъка се връщат обратно на фирмите при категорични доказателства, че сделките са реални и извършени по прозрачен начин.

Разбира се, пререгистрираните у нас гръцки фирми се явяват естествен съюзник набългарските управляващи, които засега се заканват да отнесат въпроса до ЕС и международните съдилища. Но не беше много отдавна времето, когато апологетите на плоския данък у нас с мантрата „привличане на чуждестранни инвеститори“ заковаха най-ниския данък от 10 на сто и продължават да проповядват доктрината си с формулировката „нисък данък – високи инвестиции“. Макар че, особено в последните години, стана ясно, че тази формула изобщо не е печеливша. Родната корупция, която избуява и укрепва все повече все повече в прегръдката на неолиберални политици, пропъжда всякаква инициатива, а непоследователните пируети на законодателството в стопанската сфера още повече очертават тази безрадостна картина.

Роднинството с Афродита /нали наричат Кипър „Островът на Афродита“/ ни най-малко е попречило на гърците да потърсят укрити данъци и там. Като място с известна офшорна слава островът има и добри традиции в тази практика – нищо, че 10 процента данък ще стане 12,5 на сто, но всички офшорни дружества, които оперират извън Кипър, се облагат с 4,5 на сто, а някои привилегировани са освободени изобщо от налози! Как да не искаш да си регистрираш фирмата в Кипър при тези условия!

Европейското икономическо чудо на миналия век – Ирландия, с години поддържа най-ниската данъчна ставка върху печалбата от 12,5 на сто, както и най-ниския корпоративен данък в целия ЕС. В продължение на години страната се слави и с ниската си осигурителна тежест, което действа като магнит за инвеститори и различни спекуланти, сред които много гръцки фирми.

Безспорно този ход на гръцкото правителство не цели накърняване интересите на българския бизнес, на кипърския или ирландския. Въвеждането на санкции и данък от 26 на сто е подчинено на солидна икономическа аргументация. Мотивацията е ясна: да се защити националния интерес, като си преподредят къщичката и изметат всички занемарени и скрити ъгли в нея. Защото какво се получаваше на практика: международните финансови институции наливаха милиарди за спасение на гръцките банки/които са собственост на гръцки олигарси, обслужвани от тънка прислойка държавни и партийни пажове/, а средностатистическият грък от мнозинството/нарочен от студена Европа като ленив, мазен и мързелив/ понася трудностите и затяга колана, за да изплаща милиардите, изнесени в посока на чуждестранни банки и офшорни компании.

Поради наивност или вродена глупост нашите управляващи размахват някакви „бостански плашила“ и искат Европа да скръцне със зъби и да удари гърците през пръсти. Което най- вероятно няма да се случи по няколко причини. Фактът, че засега само се жалваме и още не сме намерили по кой „член“ от еврозаконите да подведем гърците, ясно показва, че никой няма да обърне внимание на неаргументираните вопли. ЕС не гледа с добро око и на такива като нас с ниски данъци от 10 процента, защото непрекъснато натиска за изравняване на данъците в страните-членки. И следващата, също немаловажна причина – Гърция има да връща на Европа толкова много пари, затова ЕС няма хич да се стресне от факта, че част от тези пари ще дойдат от България чрез новия гръцки данък. А големите различия при данъците в Евросъюза са и в основата на честите оплаквания от нелоялната конкуренция между производителите, което си е много главоболна тема за евробюрократите в Брюксел.

Темата за плоския данък връхлита нашия политически и икономически елит периодично, но след кратки и безкръвни схватки, керванът продължава да си върви и кой знае още колко години ще продължава. На него конфортно и охолно се возят шепа богаташи от България и някои други от близки и по-далечни страни, а край тях неолиберални „книжни“ икономисти, продажни медии и безлични управници вдигат пушилка и пеят „Ода на радостта“.

Стефан ПРОНЧЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *