Защо се придобива дружеството „Дунарит“

„Министерство на икономиката започва активна дейност за придобиване на дружеството „Дунарит“, каза министър Емил Караниколов на специално свикана пресконференция по темата.

Той обясни, че мярката е извънредна заради опасността заводът да загуби лиценза си за производство и идва след анализ на взаимовръзките в оръжейния сектор. Вече се работи за изкупуване на всички кредити на дружеството с цел да „не се поиска процедура по несъстоятелност и да не се започне разпродажба на активи, което би довело до сътресения“.

Буквално паралелно с брифинга на министъра е подадено и заявление в Търговския регистър за вписване на Държавна консолидационна компания (ДКК) като заложен кредитор на „Дунарит“. От представените документи става ясно, че по сложна верига цесии дружеството към ведомството на Караниколов е купило срещу 47 млн. лв. най-голямото вземане към завода, което започва живота си с цесия на Едоардо Миролио да спаси депозитите си в КТБ и преминава в ръцете на офшорка, свързана с депутата Делян Пеевски, за да стигне до самата КТБ.

Така в един от най-оплетените казуси за овладяване на отломките от някогашната империя на фалиралата банка на Цветан Василев официално влиза държавата на мястото на основния враг на банкера – Делян Пеевски. И 12 години след приватизацията на русенския завод държавата реши, че ще харчи, за да си го върне.

Дългата верига от кредитори

Придобитият от ДКК дълг има дълга история, която бурно се разплита в последните дни. На 30 октомври 2014 г., дни преди отнемането на лиценза на КТБ, лично Едоардо Миролио, който беше най-големият депозант в банката, и няколко негови дружества сключват цесии с „Дунарит“, което пък е един от големите кредитополучатели на КТБ с над 90 млн. лв. задължения. Така бизнесменът може да получи част от средствата си, докато компанията може да ги използва да прихване и погаси част от задълженията си. Впоследствие на 1 декември 2015 г. „Дунарит“ и Миролио са уредили взаимоотношенията си, като са фиксирали общата цесионна цена на 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв., дължими на „Е.Миролио“ ЕАД.

На 14 март 2016 г. обаче Миролио продава своето вземане на „Виафот инвестмънт България“, което се свързва с Делян Пеевски. На същия ден той прехвърля на компания на депутата своите 50% от „Техномаркет“ и миноритарен дял от „Булгартабак“. Цената е неизвестна, а по-късно през годината на 11 август „Виафот инвестмънт България“ прехвърля вземането на собственика си Viafot Limited от Британските Вирджински острови също за неизвестна сума. По това време близкият до Цветан Василев мениджмънт на „Дунарит“ и прекият му акционер „Кемира“ правят опити да прехвърлят контрола на „Емко“ на Емилиян Гебрев, което чрез увеличение на капитала за 60 млн. лв. трябва да придобие 88% дял. Сделката е блокирана именно от Viafot.

И така се стига до последните действия. Според документите в Търговския регистър на 5 юли 2017 г. Viafot е прехвърлило вземането на „Ди Пи“ ЕООД срещу 22 млн. евро. За сделката „Дунарит“ е уведомен чак миналия петък на 25 август. В същия ден „Ди Пи“ продава вземането си на КТБ срещу оригиналните 22.2 млн. евро, 1.77 млн. долара и 0.4 млн. лв., или около 5 млн. лв. повече, отколкото е платил месец и половина по-рано. Има обаче и особеност – цената ще бъде платена в активи, които синдиците са предлагали на публична продан, но не се е намерил купувач. Не е ясно какво влиза в тази графа, която трябва да бъде договорена с анекс, но на тази дефиниция отговарят редица имоти, а също и дялове в компании като „Техномаркет“ и винарната „Телиш“.

Национализация под друго име

Последната стъпка отново е осъществена на 25 август. На същия ден, в който КТБ придобива вземането, тя го прехвърля на държавното дружество ДКК. Този път цената е 24 млн. евро или 46.9 млн. лв., от които 40 млн. лв. са дължими в срок до 7 дни, а останалите – до 1 година. Така реално срещу тази сума ДКК се сдобива с най-големия кредит на „Дунарит“ и съответно с възможността да се пробва по подобие на Viafot да го овладее чрез осребряване на залога. Това обаче няма как да стане отведнъж и вероятно адвокатите на „Дунарит“ и „Емко“ ще поведат нова протяжна съдебна битка.

„Това не е национализация, тук говорим за пазарен принцип и процедура“, отговори леко подразнен министър Караниколов на въпрос, колко ще струва национализацията, като не се ангажира с число. Все пак после обясни, че досега за придобиване на вземания са вложени именно въпросните 40 млн. лв. и че „Дунарит“ има около 67 млн. лв. изискуеми задължения.

Чао, Пеевски, здравей, Борисов

„Изключително важна е подкрепата на абсолютно всички за тази извънредна мярка – това няма да е нещо свързано с целия ВПК“, каза министърът и наистина по всичко личи, че има сериозна воля и координирани действия на всяко ниво в изпълнителната власт за това.

За блицоперацията на синдиците на КТБ е получено предварително одобрение от Фонда за гарантиране на влоговете на 23 август.

ДКК вече плати 29 млн. лв. на синдиците на КТБ, за да придобие другия военен завод в орбитата на КТБ – „Авионамс“, и с новата инжекция от 47 млн. лв. се превръща в основен донор на масата на несъстоятелността на банката.

Самите синдици явно действат в тясно съгласие с министъра, защото по думите му преговори се водят „с абсолютно всички кредитори, през синдиците на КТБ“. Засега според Караниколов операцията се финансира със средства на самата ДКК. „Знаете, и ББР е към нас и може да помогне, но „Дунарит“ към момента работи изключително добре и няма нужда от такава подкрепа. Проблемът е, ако евентуално започнат делата, които са по кредитите. Не става въпрос за стратегия, а за закони“, каза Караниколов.

Друг проблем е, че докато трае това изкупуване, все пак лицензът за производство на „Дунарит“ си остава заплашен и служба КОС към МВР би трябвало да пристъпи към отнемането му, тъй като по всичко личи, че скоро няма да има вписано ново ръководство на място на сдобилите се с обвинения директори. Това обаче също явно не е непреодолимо: „Имам уверение, че няма да се предприемат действия. Това е една от молбите ни днес на срещата с управителя – да даде възможност да се назначи прокурист с пълни права, което ще спре процедурата по отнемане на лиценза“, обясни Караниколов. Така топката се прехвърля в двора на лагера на „Емко“ и мениджърите на „Дунарит“, като ако те откажат, винаги може да им се хвърли вината за затварянето на завода.

Странният посредник

„Ди Пи“ е фирма на Добрин Иванов, който преди години стана известен с амбициите си за строежи на Иракли. Самата тя има едва 15 хил. лв. приходи за 2016 г. Той е собственик и на „Емона 2000“, която има бизнес със заведения и ресторанти и през 2016 г. е имала персонал от 78 души. Отчетът на дружеството е странен – то работи на огромна загуба: например за миналата година приходите са били 846 хил. лв., а разходите 3.2 млн. лв., през 2015 г. постъпленията са 695 хил. лв., а разходите 2 млн. лв. Компанията има активи за 23 млн. лв., като земята е оценена на почти 4 млн. лв., а незавършеното производство (вероятно сграда) на 10 млн. лв, информира в.Капитал.

Иванов има връзка и с военния сектор, той държи 90% от „Трансмобил“, която участва в секторното сдружение на оръжейните фирми и за миналата година има оборот над 50 млн. лв.

 

 

 

financebg.com

 

One thought on “Защо се придобива дружеството „Дунарит“

  • 29.08.2017 в 18:26
    Permalink

    Държавата го взема, за да се прекратят далаверите на Василев, които извършва сега и от разстояние в опит да прибере още пари, преда да забегне надалеч.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *