За икономическия принос на спорта

Младежката безработица и социалното приобщаване се обостриха като общоевропейски проблем през последното десетилетие. Проблемът има различни измерения и разнообразни количествени показатели по отделни страни в ЕС. През годините на свои висши оперативни срещи държавите-членки на Съюза са обсъждали темата за младежката безработица и тревожните мащаби на незаетост. Младежката безработица все още е висока летва за прескачане от страна на ЕС.

Кризата, която започна през 2009г. засегна твърде сериозно именно младите хора. В повечето държави от Европейския съюз безработицата сред младите изпреварва значително безработицата при другите възрастови групи. Между отделни региони на ЕС също се открояват разлики, които са индикатор за социално-икономически обстоятелства, които не са за подценяване в по-дългосрочен план.

Картината на проблема насочва вниманието към важните последици както за конкретната възрастова група, така и за икономиката на Европа като цяло. Една сериозна последица от протичащия процес е маргинализирането на част от обществото, а крайните резултати са бедност и социално изключване. Така част от общностите са в условие на риск, защото икономически обусловената изолация води до неучастие в обществения живот, води до неприемливо фрагментиране на различните социални слоеве от населението. Този процес е добре разпознаваем в България, излязъл е на повърхността така да се каже, и е видим до степен, че не можем да се правим, че не го виждаме, а освен всичко това всъщност ние го живеем или най-малкото съжителстваме с проблема.

Високата летва, която трябва да се прескача има пряко отношение към липсата на достатъчно работни места, липсата на трудов опит. Глобалната финансова криза тогава задълбочи проблема и днес, когато официално кризата е отминала в онзи й вид, резултат е налице – по-дълбоки разминавания между умения, интересни за потенциалните работодатели, и умения на потенциалните служители.

В този смисъл ЕС признава, че битката с младежката безработица е непосредствено важна задача и цел. Констатацията трябва да залегне по-ефективно в политикaта на Съюза, които трябва да адресират уязвимите социални групи, които се сблъскват със специфични предизвикателства, невиждани в миналото. Днес светът е по-сложен и по-технологизиран в сравнение с времената от преди 60 години. Това трябва да се отчита, защото днешните млади хора са по-различни от тези в предишни десетилетия поради разликите в средата, в която са се родили и развивали.

Тук стигаме до темата на материала – спортът, който като сфера и дейност се припознава като средство за справяне с тези проблеми. Включването на младежи в спортни дейности подобрява личните и професионални умения, компетентности, които влияят на пригодността на младите хорa за трудова ангажираност и заетост. Спортът има много значения, но някои от тях заслужават повече внимание в контекста на икономическия въпрос – дава и развива специфични знания за сфери като маркетинг, мениджмънт, обществена сигурност, ред, безопасност, екипност т. н. Тези знания са конвертируеми и винаги приложими на пазара на труда и са ценени и търсени от страна на повечето работодатели.

Добре е да се напомни, че в Европа организирането и осъществяването на спoртни дейности се базира на доброволен принцип. Спортът като сектор на обществения живот, притежава измерима и положителна роля за националните икономики. Все повече данни потвърждават тази оценка, защото и растежа, и заетостта се влияят от това. Данните ни ориентират, че делът на спортната икономика в ЕС гони 2% от общата добавена стойност. Процентът на заети в спорта е също около 2% в ЕС. Цифрите могат да варират на годишна база, но са приблизително точни. Съществува и мултипликационен ефект за икономическия живот, който покачва добаваената стойност от спортната икономика на почти 3%. Експерти смятат, че 1 евро на всеки 60 евро се получава от спортната сфера.

Всичко това прави от спорта солиден и сериозен стопански сектор. Спортът създава работни места и подпомага локалното икономическо развитие чрез изграждане и поддръжка на спортни инфраструктурни обекти,  първенства и турнири, спортни стоки, реклама и прилежащи услуги. Доказано е, че това създава стимул за икономиката и има стабилизиращ регионален ефект. Публичните инвестиции, дори и да не са много, в местни спортни обекти и спортни организации, клубове допринасят за по-здрави, по-безопасни и по-сплотени общности.

 

Митко ДИНКОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *