Избори по български: все по-ниска активност, все по-високи разходи

Президентските избори вече са широко обсъждана тема, макар че още не са ясни кандидатите на различните партии. Обект на вниманието обаче станаха оформящите се коалиции и демонстративното разходване на държавни пари. В България, политическите партии спечелили над 1% на парламентарните избори, по закон получават субсидия от 11 лв. на глас. Любопитно е като член на Европейският съюз да я сравним с  размера на субсидиите в другите страни: Германия – 50 евроцента на глас, Италия – 2 евро на глас, Гърция – 60 евроцента на глас, Франция – едва 15 евроцента на глас, дори героична Македония, макар и извън ЕС, пак се стиска  – 1 евро на глас. Средният размер на партийната субсидия в ЕС е 3,5 евро на глас, а в „богата“ България е цели 5,5 евро.

След парламентарните избори през 2014 г. за 4-годишният си мандат партиите получиха солидни субсидии народна пара: ГЕРБ – 48 583 000 лв , БСП лява България – 22 921 000 лв., АБВ – 6 170 000 лв., Движение 21  – 1 770 000 лв.,  Реформаторският блок – 13 218 000 лв.

Сега, след редица срещи става ясно, че БСП, АБВ и Движение 21 вероянтно ще издигнат общ кандидат за президент. Интересното е, че всяка от партиите парадира със своята идентичност и  отличителни белези, получили са индивидуално финансиране, но в момент на “необходимост” са по-обединени от всякога и не са налице никакви различия?

Наблюдава се необичайна тенденция през изминалите години. Въпреки ниската избирателна активност, разходите за провеждането на избори се увеличават. За парламентарните избори през 2009 г. бяха похарчени 16,5 млн. лв., предсрочните парламентарни избори през 2013 г. ни струваха  21 ,21 млн. лв., сумата за изборите за Европарламент, проведени през 2014 г. възлиза на 23, 9 млн. лв, а за предсрочните парламентарни избори през 2014 г  от бюджета бяха разходвани още 25 970 000 лв.

Които и  да са кандидатите,  народът по конституция все им е работодател, но от тези, които плащат на 100 процента сметката!

Изабела ЯНКОВА