Икономика расте заради туризма и строителството

Силният туристически сезон и раздвижването в строителството са помогнали българската икономика да расте с малко по-високи темпове през летните месеци. Така за третото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт се увеличава с 3.9%, показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ).

Към вътрешното потребление и износа се включва и последният доскоро неработещ двигател – инвестициите. Затова и според много анализатори прогнозата 2017 г. да завърши с 4% ръст изглежда все по-реалистична.

„През последното тримесечие ще има повече правителствени разходи и голяма част от тях ще са инвестиционни. Така че има вероятност последните три месеца на годината да са по-силни“, казва Георги Ангелов от „Отворено общество“.

Добрите данни за България са в синхрон с оптимизма в целия ЕС, чиято икономика отбелязва 2.5% увеличение. Страната ни попада в най-бързо растящия регион на Стария континент – този на Централна и Източна Европа. За разлика от някои други страни обаче нашият ръст е доста по-умерен. Но пък според някои икономисти и по-устойчив, тъй като икономиките на Румъния (8.6% ръст) и Чехия (5%) започват да показват признаци на прегряване.

Потреблението лети

Вътрешното търсене продължава да е определящият фактор за растежа и през периода юли – септември, съдейки по експресните данни на НСИ. Крайното потребление в страната нараства с 4.6% спрямо същия период на 2016 г.

„Потреблението много често е обвързано с туризма. Тази година отново има силен туристически сезон, което е една от причините търговията на дребно да се представя толкова добре“, коментира Десислава Николова от ИПИ.

Растящите доходи на населението, увеличението на заетите и намаляващата безработица също са фактори, които движат потреблението, тъй като повишават платежоспособността на домакинствата. Средната брутна заплата например расте с 11.5% през третото тримесечие, а заедно с това се увеличава и броят на заетите. Спрямо същия период на миналата година – със 172.3 хил. души, което е рекорден ръст за последните десет години, показват данните на НСИ. Безработицата също достига предкризисни нива от 5.8%, намалява и броят на хората извън работната сила. „Данните за заетите донякъде са изкривени заради ревизията от 2016, когато НСИ отчете спад две тримесечия“, обяснява Ангелов. И допълва, че увеличението на броя на осигурените за същия период е с около 30 и няколко хиляди души. Така че е по-вероятно реалният ръст на заетите да е около 70-80 хил. души.

Инвестициите растат

Данните на статистиката показват и още една положителна тенденция – започва дългоочакваното възстановяване на инвестициите. Годишната промяна в брутното образуване на основен капитал за второ поредно тримесечие е положителна, като за периода юли – септември достига 4.2%, а преди това беше 3.9% (след ревизията на НСИ). Голяма част от това увеличение се дължи на строителния сектор.

„Това, което говорим от дълго време – че инвестициите ще започнат да се възстановяват, се вижда в данните сега. Това увеличение е логично предвид ръста на кредитите и на строителството. Интересното е, че държавните инвестиции ги няма все още. Те ще се видят в данните за последното тримесечие“, коментира Ангелов.

Макар да няма капиталови инвестиции през бюджета, държавата все пак е фактор през разплатените напоследък почти половин милиард лева за саниране на панелни блокове.

Николова също счита, че определящ фактор за активизирането на инвестициите е активността в строителния сектор. „Ниските лихви стимулират спестяването в имоти. В подобни активи инвестират и множество инвестиционни и пенсионни дружества, които често нямат много други опции“, коментира Николова. „А активността в сектора тепърва започва – разрешителните за строеж в момента са на предкризисни нива, което означава, че тези сгради тепърва ще се строят“, допълва още тя.

Повече внос

Тъй като страната ни е сравнително малка и отворена икономика, когато домакинствата увеличат покупките на стоки, расте и вносът. В резултат – темпът на увеличение на импорта изпреварва за второ поредно тримесечие този на износа, който пък постепенно се забавя спрямо нивата от първата половина на годината. Така приносът на нетния експорт към икономическия растеж намалява, което съвпада с очакванията на експерти и прогнозите на международни институции.

Предизвикателствата пред растежа

Редица институции вече публикуваха есенните си прогнози, като ревизираха нагоре очакванията си за българската икономика през тази и следващата година. Това обаче не означава, че пред растежа няма пречки. Според Брюксел риск пред развитието е по-бавното усвояване на еврофондове, което отново ще отложи възстановяването на инвестициите.

Световната банка пък отбеляза нуждата от стимулиране на по-силен растеж на производителността на труда. Сметките на институцията показват, че България ще трябва да отчита поне 4% ръст на показателя всяка година, за да достигне средния доход в ЕС в рамките на едно поколение. Средното изменение обаче през последните шест години е едва 2.5%.

Други анализатори отбелязват като спирачка влошената демография и липсата на квалифициран персонал за фирмите.

Инфлацията расте по-бързо

Инфлацията през октомври достига 2.5% на годишна база, показват данните на статистиката. На месечна база поскъпването е с 0.6% и се дължи основно на групата на нехранителните стоки – развлечения, облекла и обувки, цени на газ, ток, парно. Увеличението на годишна база идва от по-високите цени на храните, горивата и отново на ютилити услугите, информира в.Капитал. Измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени, годишната инфлация към октомври е 1.5%. В своята последна прогноза за България ЕК очаква през следващата година този показател да се задържи на подобни нива. Причината – силното вътрешно търсене, по-високите административни цени за комуналните услуги и възстановяването на цените на борсово търгуваните стоки и горивата.

 

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>