Инвеститорите са ято, трябва да ги уловиш

Земеделието и туризмът са бъдещето на България, казва Георги Гергов, изпълнителен директор на „Международен панаир“ – Пловдив

– Г-н Гергов, предстои ви първият международен панаир, откакто оглавихте дружеството. Какво очаквате от тазгодишния форум?

– По принцип 2007 г. е много по-различна за „Международен панаир“ – Пловдив. Организацията е коренно различна от миналата година. Това е видно не само от цифрите, но и от големия интерес, който не може да се скрие. Още на изложбите „Винария“ и „Агра“ се видя накъде върви България. Изводите за мен са следните – България ще бъде аграрна държава, България ще бъде туристическа държава. Съдя по това, което се случва в панаира, а той е огледалото на България. На „Агра“ техниката беше изкупена за 50 минути На „Винария“ нивото и качеството на представените продукти и присъствието на всички величини във винарския бизнес показаха нивото на България. Надявам се, че това сега ще го направят на пролетния панаир и предприятията от леката промишленост, в които се наляха много пари.

– А как трябва да се представя пред света нашият напредък?

– Истината е, че и в агробизнеса, и във винарството, и в леката промишленост България има нужда от силна реклама. Винаги този въпрос е подценяван, още от тоталитарно време. Но вече всички, дори и политиците, си дават сметка, че сега в България по-силно върви негативната реклама, отколкото позитивната. А у нас не се случват само лоши неща, случват се и много хубави. Едно от хубавите неща е развитието на панаира. И се надявам, че пролетният и есенният ще покажат на света, че България върви в правилната посока. Фирмите, които са изложители на пролетния панаир, разчитат не само на рекламата, а и на това да ги видят европейските партньори и да си намерят мястото в европейския дом. На практика те търсят не само партньорство, но и пазар, на който ще се докажат със своите продукти.

– Предстои и Конгрес на българските инвеститори в туризма в рамките на панаира. Какво да очакваме?

– Той ще се проведе под патронажа на президента Георги Първанов, който ще присъства заедно с петима министри от кабинета. Всичко това пряко и косвено засяга Пловдивския панаир – ние търсим една ниша във връзка с конгресния туризъм, който може да уплътнява работата на панаира. А Пловдив е град, който наистина може да предложи тази услуга на базата на хотелите, ресторантите, Стария град, близостта с Хисаря, Пампорово, Старосел, Перперикон.

– Как според вас може Пловдив да бъде превърнат в привлекателна туристическа дестинация?

– Пловдив е град, който няма ясна стратегия за това, няма набелязан път. Съвместно с общината ние подписахме споразумения, които обхващат този момент и в скоро време ще излезем с обща визия какво ще се случва оттук нататък в целия град. Много хора не са оптимисти, но в крайна сметка е необходимо да има и песимисти, по които да си „сверяваме часовника“. Факт е, че тук имаме много неща, които можем да показваме. Вярно е, че

големият български инвеститор трудно ще загърби морето и Балкана

където е бързата печалба. Точно за това правим конгреса, за да убедим инвеститорите, че бъдещето на туризма в България е в конгресния и балнеотуризма. В Слънчев бряг, Златни пясъци и Банско те съсипаха милиарди левове. А се знае, че инвеститорът е едно ято, което лети. Прихване ли се, то ще кацне.

– Прави впечатление, че панаирът все повече се превръща в средище, в което се направляват инвестиционни потоци. Към тази тенденция може ли да се причисли и изложбата на българските общини, която също се провежда по време на пролетното изложение?

– Това е един нов елемент, който ние много силно разработваме. Тази година сме дали безплатен щанд на общините и подпомагаме тяхното участие. Защото те са новият елемент, който в бъдеще ще има трайни интереси за присъствие на Международния панаир в Пловдив. Надяваме се тези контакти с общините да се превърнат в практика във всички изложения, независимо дали е пролетен или есенен панаир, или примерно „Винария“.

Добре е общините винаги да присъстват на панаира за да можем да си сверяваме часовниците с тях, а те да си дават сметка къде се намират в дадения момент.

– Вече и в други градове се появиха изложбени центрове, които се опитват да конкурират пловдивския панаир. Как се отнасяте към конкуренцията им?

– В Германия има десетки панаири и всеки един от тях е намерил своята ниша. Няма как Експото в София да не обира малките мероприятия, защото то е колкото една наша палата. Има други фирми, организиращи малки изложения. За нас тази конкуренция е необходима. Ние си даваме сметка какво прави тя, наясно сме, че всеки си търси място под слънцето.

– Наскоро анонсирахте амбициозната инвестиционна програма на панаира за 100 млн. лв. Откъде ще дойдат тези пари и как ще се отрази на дружеството влизането на частни капитали?

– Аз имам ясна представа откъде могат да се намерят парите. Има три варианта. Единият е банков кредит, който може да изтегли самият панаир. Другият е да пуснем инвестиционни фондове с борсови пари. Третият вариант е да продадем акции от „Пълдин туринвест“. Едно такова примамливо общинско-частно дружество може да събере пари, защото има кой да купи акции. Проблемът е как ще се разберем с държавата и как тя ще приеме такава стъпка. Всичко това предстои да бъде обсъдено на общо събрание на акционерите.

– Как си представяте пловдивския панаир след 10 години?

– След 10 години панаирът ще е със съвсем нова европейска визия. Той и сега е едно от трите най-хубави неща не само в Пловдив, но и в България. И се надявам, че държавата разбира това и винаги ще бъде с нас. Защото панаирът е сред основните неща, с които можем да помагаме на нашия бизнес. Има много видове реклама, но тази реклама, която прави панаирът, има най-силен ефект.

Идваш, пипаш машината и я купуваш вместо да я гледаш на картинка. Затова и тази година колосите във всеки един от отраслите е тук, на панаира. В същото време си давам ясна сметка, че днес ние в България сме само един лицензиран международен панаир, но утре може да дойде и друг инвеститор и да реши също да вземе лиценз. Може да направят и други панаири, стига да намерят достатъчно големи свободни площи. И затова през следващите 10 години ние трябва да се подготвим именно за тази конкуренция. Въобще не си правим илюзията, че ще бъдем единствените на пазара. Но целта ни е да запазим нашите водещи позиции в Източна Европа. При това не на книга, а в действителност. Важното за нас е не да напълним панаира с магазинчета и да го превърнем в сергиджийница, а все повече да привличаме големите инвеститори и да ги свързваме с българските производители.

– Как се отразиха на изложителите повишените от тази година цени за участие в панаирните изложения?

– Това са актуалните цени, които изисква нашият продукт. За да направим един качествен продукт, трябва да ги вземем тези пари. Далеч сме от идеята за кратко време да направим милиони печалби и да сринем бизнеса си. Увеличението беше направено от предното ръководство, но и аз да бях, щях да направя цените такива, че да отговарят на изискванията на дружеството.

Костадин Аршинков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *