Индустриална политика означава оздравяване и ускорено развитие на българското производство

Днес задачата пред българския народ и политически лидери е замяна на съществуващия, основан на преки и портфейлни чуждестранни инвестиции, помощи от бюджета на Европейския съюз и финансирано с кредити потребление с национален индустриален модел, формиране на национален индустриален и финансов капитал, висока спестовност и възвращаемост на инвестирания капитал като следствие на ефективно използване на факторите на производството. Този модел следва да отговаря на принципите на едно стабилно, ориентирано към бъдещето развитие на обществото и стопанството.

Българският икономически модел следва:

да способства за рязко намаляване на зависимостта на процеса на създаване на стойност от потреблението на материални и енергоресурси, за преобразуване на икономиката от материало- и енергоемка в наукоемка;
да стимулира ускорената реиндустриализация на страната като най-важна предпоставка за техническото и технологическото превъоръжаване на стопанството;
да гарантира съхраняването на българската природа, наличните природни ресурси и националното културно наследство за бъдещите поколения;
да способства за разгръщането на творческата енергия на народа, многообразието в мисленето и действията;
да се стреми към икономическо развитие, съобразяващо се с изискванията за опазване на околната среда, икономическа целесъобразност и социален мир;
да стимулира социалната, стопанската и техническата иновативност на народа;
да допринесе за повишаването на равнището на научно-изследователската и развойна дейност в производството;
да подкрепя общообразователната система и професионалното обучение, да подпомага утвърждаването на принципа на пожизненото образование като норма на живот;
да способства за хармонично развитие на териториите, за преодоляване на различията в качеството на живот между големите градове и отдалечите населени места;
да подпомага развитието на икономическата самоинициатива на населението и формите на взаимопомощ, на многообразните видове на кооперации и на бизнес-мрежи.

Новият икономически модел следва да отчита специфичните особености на България:

България е страна с насечен релеф, дребнопространствена териториална структура и голямо биотопно разнообразие, плодородна земя, богат горски

фонд и значителни водни ресурси;

Страната има излаз към Черно море и нейната северна граница е река Дунав, втората по дължина река в Европа и една от най-важните транспортни артерии на континента;
България е страна, през която минават едни от най-важните комуникации както в Югоизточна Европа, така и между Европа и Азия с рязко повишаващ се човеко- и товаропоток и нарастващо натоварване на природната среда;
Страната граничи със страни-членки на Европейския съюз както и със страни намиращи се в една или друга степен на присъединяване, което дава възможности за разширяване на пазарите на българската икономика;
България е бедна на материални и енергоресурси и потребността от тях се задоволява по пътя на вноса. Въпреки това българската икономика е материалоемка и енергоемка, което рязко намалява конкурентоспособността на отделните стоки и икономиката като цяло;
Страната добива една значителна част от електроенергията чрез атомната централа в Козлодуй. Въпреки широката дискусия по въпроса за атомната енергетика в световен мащаб, преобладаващото мнение е, че тя си остана най-перспективното направление в съвременната енергетика. Освен това тя е един важен лост за техническо и технологично обновление на всяка икономика;
България е туристическа страна с далеч неизчерпан потенциал;
Въпреки безпрецедентната емиграционна вълна в историята на България, страната разполага с огромен хуманен капитал. Българският народ е много ученолюбив и инвестира приоритетно своите лични спестявания в образование и повишаване на квалификацията.

Новата икономическа политика може да бъде предимно индустриална политика

След глобалната финансова и икономическа криза икономическата политика в България може да бъде предимно индустриална политика, макар че икономическата и индустриалната политика не са идентични. Индустриалната политика следва да акцентира върху развитието на индустрията, като основен отрасъл на националното стопанство, като мотор на икономическия растеж. Също така тя следва да способства за нейното обграждане от един динамично развиващ се сектор на индустриалните услуги. Индустриален хардуер и базиращи се на софтуер услуги са в основата на т.н. комплексни индустриални решения, търсенето на които динамично расте.

Индустриална политика в България означава оздравяване и ускорено развитие на българската индустрия. Това е възможно само по пътя на рязко повишаване на нейната конкурентоспособност. Конкурентоспособността може да бъде повишена само чрез оптимизация на веригите за създаване на стойност в индустрията, тясното взаимодействие между индустрията и сектора на индустриалните услуги, ускореното развитие на иновациите като условие за постоянно обновяване на произвежданата продукция и предлаганите услуги.

Индустриалната политика може да бъде както интервенционистка чрез пряка намеса на държавата на пазара, в отделни икономически сфери и фирми, така и опираща се на концепцията за социалното пазарно стопанство, чисто корективна там, където пазарният механизъм по една или друга причина не действа. Добра илюстрация на първия вид индустриална политика е Франция, а на втория Германия. С оглед специфичните условия на страната едно разумно съчетание на двете форми на държавна намеса изглежда най-подходящо.

–––––––––––

Авторът е активенчленнаГражданското сдружение за нова високотехнологична индустриализация и е единот лекторите на предстоящия симпозиум на тема“ Индустриализацията като основа за нов национален икономически и социален модел“, който ще се проведе в Панаирното градче на 29 септември 2015 г. от 13 часа в Пресцентъра на Международния панаир – Пловдив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *