Искат закон за кооперативното кредитиране
За да се случи това обаче са необходими законови промени. Това заяви инж. Иво Царев, председател на Национален кооперативен съюз „ЕВРОСТАРТ“ на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, цитиран от БТА. Кооперативното кредитиране в Европа съществува от повече от 150 години Кооперативното кредитиране съществува от повече от 150 години в Европа, разказа пред БТА Царев. Пионер в тази област е Германия, където са създадени първите кредитни кооперации по модела на Херман Шулце-Делич и Фридрих Вилхем Райфайзен, дал името и на известната банка. Германия има толкова стабилна система на кредитните кооперации, че трудно можем да я догоним, но бихме могли, без да я копираме напълно, все пак да ползваме нейния пример и нейния модел, смята Царев. Ако имаме възможност да използваме и европейски ресурси, и да разширяваме дейността си, то това ще има изключителен ефект върху регионалните икономики, заяви Царев. В България кооперативното движение в сферата на кредитирането се развива малко след 1900 г. като основно са съществували две форми на сдружения – популярни банки и земеделски кредитни кооперации. Към момента у нас съществуват 32 кредитни кооперации Когато започна процеса по присъединяване на България към ЕС, е взето решение в България да започне пилотен проект „Схема на земеделски капиталов фонд“ към тогавашното Министерството на земеделието и горите, уточни Царев. През 1996 г. по тази схема са били създадени в България 33 кредитни кооперации по модела на съществуващите в някои европейски страни. И досега запознатите с европейските проекти в България експерти признават, че това е един от най-успешните проекти на програма ФАР, заяви Царев. От създадените 33 кооперации, днес съществуват 32, единствено една кооперация в Нова Загора е прекратила своята дейност. Кооперациите са от типа на селските кредитни кооперации, съществували преди 9 септември 1944 г. Те са създадени с инициативата на хората по места, като условията на програма ФАР са при създаване на кооперацията тя да има минимум 5 000 лв. дялов капитал и минимум 100 члена, посочи Иво Царев. Създадените тогава кредитни кооперации са получили капиталови субсидии, които да използват като кредитен ресурс. В процеса на присъединяване на България към ЕС, когато се договаряха всички глави, кредитните кооперации бяха изключени от този процес, а законодателството не беше развито, посочи председателят на „ЕВРОСТАРТ“. Дейността на кредитните кооперации се регламентира в член 36 от Закона за кооперациите, където пише, че те могат да извършват кооперативно кредитиране, но по специален ред след регистрация в БНБ или по специален закон. Такъв обаче така и не е създаден. А в БНБ не могат да се регистрират нови кредитни кооперации, извън изброените през 1996 г. в „Схема на земеделски капиталов фонд“, посочи Царев. Кредитните кооперации предоставят кредити на принципа на взаимопомощта. На този принцип са базирани и известните кооперативни банки в Европа, обясни Царев. Кредитните кооперации работят на регионална основа, където хората се познават добре. Кооперациите са най-демократичната форма на сдружаване, защото всеки, който членува в кредитна кооперация, има право на един глас, независимо от своя капитал, отбеляза Царев. Според сегашното законодателство кредитните кооперации нямат право да отпускат заеми на външни лица, а само на членове и то – физически лица. Когато говорим, че подпомагаме малкия бизнес – ние подпомагаме физическото лице, което влага парите в своя бизнес, посочи Иво Царев. Лихвите се определят за всяка кооперация поотделно, но се фиксира основен лихвен процент от Националния кооперативен съюз. В момента този базисен лихвен процент е 5 процента, а всяка кооперация може да слага надбавка. Лихвите се движат от порядъка на 9 – 9,5 процента, в някои места са и по-високи, посочи Царев. Някои кооперации поставят лихвите диференцирано в зависимост от вида на бизнеса и от риска, както правят и търговските банки. Обезпечението зависи от размера на кредита. Когато кредитите са по-малки, обезпечението е поръчителство от други членове на кооперацията или от външни хора; когато кредитите са по-големи, обезпеченията могат да бъдат ипотеки, залог на земя, записна заповед и други. Ние сме микрофинансови институции: кредитите, които отпускаме са малки и отговарят на текущите нужди на членовете на кооперациите, каза Иво Царев. Размерът на тези кредити е традиционно малък – около 2 000 – 3 000 лв. Минималният дялов капитал, с който един член може да участва, е 200 лв., като в някои кооперации този праг е завишен. Годишният членски внос е около 2 лв. на година. От 1996 г. насам кредитните кооперации заделят резервни фондове и до момента сме натрупали сериозен резервен капитал, който гарантира стабилност на кооперациите и в последните години генерираме печалба, заяви Иво Царев. Условията, при които кредитираме, са много облекчени, защото нямаме сериозни такси за управление на заемите, обясни той. На практика много често в кооперациите годишният процент на разходите е равен на лихвения процент по кредита, тоест нямаме допълнителни утежнения. Кредитите се отпускат много бързо, защото хората в една кооперация се познават помежду си. При предсрочно погасяване обикновено няма наказателни лихви. Всеки участник в кредитна кооперация има право на дивидент, който се формира от годишната печалба, отчетена след плащането на данъците. Дивидентът в доста от кооперациите е около 10 процента върху дяловия капитал. Освен за изплащане на дивиденти, част от чистата печалба на кредитните кооперации се заделя в резервните фондове. Законодателен недостатък е, че кредитните кооперации няма как да се развиват Недостатък на нашите кредитни кооперации е това, че не можем да привличаме депозити, както е в останалите европейски страни, отбеляза Иво Царев. Има и ограничение за размера на кредитите, които предоставяме – максимум до 40 000 лв., добави той. Според Царев обаче основният недостатък на сегашното законодателство в тази сфера е, че няма как да се развиват кредитните кооперации. В момента единствената възможност да растем – е да откриваме клонове на съществуващите кооперации, а нови не е възможно да бъдат създавани, каза Царев. Преди няколко години в България са създадени и други кредитни кооперации от типа популярни банки, но те са били принудени да се регистрират като акционерни дружества. Така за тях не важи Законът за кредитните кооперации, а Търговският закон. Разликата е, че членовете в акционерните дружества имат глас в общото събрание в зависимост от размера на акциите си, а не на принципа един участник – един глас, както е според Закона за кредитните кооперации. Така се губи основното предимство – демократичността, смята Царев. Той посочи, че през годините в Народното събрание са постъпвали редица законопроекти за уреждане дейността на кредитните и влогово-спестовни кооперации, но нито едни не е приет. Според Царев дейността на кредитните кооперации се подценява от политиците. Ако бъде приет специален закон за кредитните кооперации, това ще даде възможност на много повече хора по места да членуват в подобни кредитни структури, изтъкна Царев. В Германия всеки пети гражданин е член на някаква кооперативна банка, които по своята същност са кредитни кооперации, даде пример експертът. Всеки член на такава кооперация има право на глас в годишното общо събрание и участва във вземаните решения и в политиката на кредитната кооперация. Всеки член на кооперацията участва и в разпределението на печалбата – тоест дори плащаните средства като лихва по кредита се връщат под формата на дивиденти, обясни предимствата Царев. За разлика от Германия у нас в момента много малка част от населението членува в кредитна кооперация или взаимоспомагателна каса, посочи Царев. Членовете на Национален кооперативен съюз „ЕВРОСТАРТ“ са около 5 400 в цялата страна, още толкова са членовете и в другите регистрирани по Търговския закон кредитни кооперации – тоест общо около 10 000 души членуват в подобни сдружения. Добре е да обхванем повече селски региони, защото има места, в които малките селскостопански производители нямат достъп до финансов ресурс, заяви Иво Царев. Хората имат нужда от съвсем малки кредити – от по 1 000 – 2 000 лв., за да решат някакъв дребен проблем за сезона. Отпускането на такъв тип кредити не е привлекателно за банките, но за земеделците е изключително необходимо, заяви експертът. 2012 г. е обявена от ООН за Международна година на кооперациите Годината 2012 е обявена от ООН за Международна година на кооперациите и по темата в София бе организирана национална кръгла маса. Присъстващият на нея Томас Пфане, ръководител на икономическия отдел на Немското посолство в София, заяви, че кредитните кооперации са свързани тясно с регионите, което е много важен аспект от европейската политика. Във време, в което реалната икономика се отделя от финансовата дейност, присъствието на кредитните кооперации като възможност за отпускане на кредити на най-малките фирми и на домакинствата е изключително важно, заяви Пфане. Той подчерта, че кредитните кооперации носят по презумпция и социална отговорност към обществото. Според последния доклад на Световната банка България е създала добри условия за кредитиране на малките и средни предприятия, но би могла да подобри законодателството си, така че да улесни отпускането на кредити към бизнеса от малки спестовни и кредитни кооперации, отчете още Пфане. Николай Ярмов от Център за предприемаческо и управленско развитие – CEED отбеляза, че кредитните кооперации се славят като едни от най-старите и сигурни възможности за кредитиране на малки и микро-предприятия, ориентирани към техните нужди. Във времена на криза е от изключително значение тяхната дейност у нас да бъде доразвита, смята експертът. КНСБ ще инициира догодина Национална ВСК Подкрепа за взаимоспомагателните каси декларират и от КНСБ. Председателят на синдиката Пламен Димитров смята, че всички политици, управлявали по време на прехода у нас, са длъжници на кредитните кооперации, защото все още не са приети нужните закони. КНСБ продължава да развива дейността на взаиомоспомагателните каси /ВСК/ като 150 000 синдикални членове имат достъп до финансиране от ВСК, посочи Димитров. Има обаче още много хора, които нямат такъв достъп, затова от следващата година ще инициираме Национална ВСК на КНСБ, обяви той.
Финанси