Етично финансиране – между закона и морала?

Етично финансиране: в случая асоциациите могат веднага да ни подскажат двата следващи жокера – банкиране и инвестиране. Като алтернатива за тях трябваше да ни напомни  преди време апокалиптичното за банковия сектор сгромолясване на Лемън Брадърс – една от онези  големи банки, „които не бива да фалират“. Разбира се, това е мнението на правителствата, които ги лансират и същевременно трябва да ги контролират. Съединените щати, последвани от Европа, после и от останалия свят започнаха да се оглеждат и за други възможности, които им се предлагаха освен от акулите от Уолстрийт и Лондонското сити. За редовия данъкоплатец и малкия акционер с неговото тънко портфолио все повече ставаше ясно, че техните дребни вложения не могат да реализират космически програми или да издържат армии зад граница, но пък могат веднага да се стопят по време на криза. Както и стана, разбира се,  когато големите инвестиционни банки започнаха да се сриват като  домино. Все повече ставаше ясно, че когато парите от данъците или акциите отиват за финансирането на петролни и оръжейни мегаконцерни, за мегаломански  проекти в безполезна инфраструктура или в смахнати идеи за господство над другите, това става зад кулисите, без никаква прозрачност, а какво ли остава за въпрос на съгласие. Като контрапукт на нехуманни и мръсни финансови операции се активизираха настроенията за етични инвестиции, където всичко се прави в каузата за социален просперетитет – екология и здравеопазване, образование и култура, спорт и възобновяеми енергийни източници, заобиколени от естествени паркове и зони за отдих.

Наистина, между идеята за етичното финансиране и екологосъобразната регионална Зоологическа градина /например/ има още една важна и задължителна фигура – тази на съответния предприемач, чиято инициатива и проект ще трябва да бъдат така атрактивни, че да насочат общественото внимание и паричния поток към неговата мелница, за да завърти тя крила и да дава брашно, в случая, една придобивка за града – зоопарк.

Германия, Италия, Швейцария, Хърватия… – множат се страните от континента, където под едно или друго име

етичните банки намират своето устойчиво място

под слънцето. Това роене допринесе и за създаването на Европейска федерация на етичните и алтернативни банки /FEBEA/, в която участват повече от десетина банки, няколко кредитни кооперации и инвестиционни дружества, фондации. Скоро член на голямото федеративно семейство стана и българската Българската асоциация на кооперативните кредитни кооперации и организациите за микрофинансиране /БАККОМ/ ,  в която водеща роля има пловдивската фирма Етик Финанс АД. И още нещо в този контекст – кога, ако не сега, как, ако не така: етичното финансиране на предприемачеството има невероятния шанс както никога досега, разчитайки на развитието и приложението на дигиталните технологии да достигне до всеки потребител на финансите и всеки предприемач в света чрез смартфона и посредством високите технологии да се минимизират транзакционните разходи на процесите на финансирането, както налага един от етичните принципи на финансирането.

И все пак да пооткрехнем завесата на чуждия опит и на произволен принцип да

покажем „Кой, Кога, Къде и Как“.

Стартиралата с фондация „Банка Етика“ в Италия при създаването си заявява високо, че не иска просто богати вложители, а само вътрешно богати вложители. Нейните създатели са само 22 юридически лица – синдикати, неправителствени организации и др., но зад тях стои осеммилионна членска маса. Настина много хора, но повечето безпарични! Всеки един от организаторите излъчва по един човек и тези 22 апостоли на идеята в продължение на три години обикалят по села и градове за набиране на начален капитал. Участието – минимум 100 евро на човек. Явно хората са повярвали в положителната страна на идеята и банката става факт. Тя една истинска народна банка, без директор, без партийна намеса или протекции, без кръстници /което за Италия е от особена важност/… Но това не я прави организация, която работи в парникови условия – напротив, тя си партнира активно, но единствено със банки от своята „черга“ – народни и стопански.

Наистина, те са малки „светове“, но все пак са някаква алтернатива! Затова и мнението им пък за големите е далеч от всякакво възхищение. Токсичните активи, които декларират банковите мастодонти, са на стойност почти три пъти по-голяма от реалните пари, с които те разполагат и притежават, останалото е резултат на счетоводни манипулации и спекулации. Затова е парите, които се въртят в междубанковия кръг, са 14 пъти повече от целия брутен вътрешен продукт на планетата. Като въртят така парите помежду си, банките плуват на спасителната лодка, а фирмите гълтат вода и се давят постепенно.  Затова може би малко наивно, но пък доблестно и рицарски от Федерацията на Банки Етика са аргументирали няколко свои

предложения да срещата на върха Г-8.

Предлагат няколко  прости и логични неща: банките да се върнат към началното си предзначение и да пускат пари на пазара, а не да ги въртят само помежду си; контрол над всички финансови организации; да се забранят средищата на „данъчния рай“, защото в офшорките няма никаква прозрачност и се перат мръсни пари; да се постигне максимална прозрачност на сделките за клиентите на банките!

Във философията на тези си предложения, от Банка Етика отиват още по-далеч, почти в сферата на мечтите: създаването на нова теория за социалната икономика, където водеща роля ще имат понятия като социални мрежи, солидарност между хората, силно развито общностно чувство, повишаване качеството  на живот и в крайна сметка постигането на ново гражданско общество. Много по-различно от това днес, в което един процент от хората да притежават почти толкова, колкото останалите 99 процента.

Подир следите на италианската банка върви и Е-Банка – Хърватия, която продължава стратегията на създадените етични банки в Европа за насърчаване на социалното включване, устойчивото развитие, развитието на социалната икономика и социалното предприемачество, помощ за малките и средните предприятия. Тя също така играе важна роля за повишаване на обществената осведоменост в страната относно ролята на парите и проблемите на икономиката – базирана на краткосрочната печалба като единствената цел. Основната й цел е привличане на кредитен ресурс, който се пренасочва както в стопанската, така и в социалната сфера.

На международна конференция по темата в Пловдив нейният изпълнителен директор Зоран Бесак, направи и интересна презентация на темаИновативни характеристики и социалното въздействие на етичното банкиране. Под „етично банкиране” следва да се разбира, според Зоран Бесак, целия спектър на банкова дейност, подчинена на формирането на парични средства и тяхното въвличане в стопански оборот на основата на спазването на ясно формулирани етични критерии. Неговото развитие през последните години е също така резултат на протестна реакция на обществото, на своеобразния бунт, организиран в движение срещу монопола на банките, използващи една значителна част от спестяванията на населението за финансови спекулации с цел реализация на високи печалби.

В Европа повечето етични банки са регистрирани като

                                        кооперации, които притежават банков лиценз,

те използват активно съвременните социални мрежи в интернет за привличането на свои членове  и за разработването на нови проекти. Например в Германия типични клиенти на една такава етична банка са агропроизводители от региона, които залагат предимно на биологичното земеделие. На принципа на ротацията те обикалят определени пазари в Мюнхен, обикновено пред големи търговски магазини, и предлагат своите стоки. Наистина, техните продукти са на цена, няколко пъти по-висока от тази в съседния магазин, но е сигурно, че млякото за сиренето е от крави, които се отглеждат на чисти пасища, а във фуражите няма химия и лекарства.

Като сравнително самостоятелен сектор от клиенти за етичните банки се оформят социалните фирми. Понякога доброволно, друг път под натиска на пазара на труда, един предприемач може да създаде своята фирма, в която понятието като „солидарност“ да тежи с особена сила, да служи като магнит между членовете на фирмата, да движи напред тяхната работа. Например за Невен Маринович от Сърбия  социалното предприемачество е нещо важно и има място във всяка страна. Той инициира пред банка проекта си “Добра торба”, в него участват жени, които са останали без работа след рухването на шивашката индустрия в Сърбия. Той им намира подходящо изделие за пазара и целият доход от продажбата на това изделие се връща при работничките.

Създадени според правилата на ясни и честни закони, етичните банки освен със законния инструментариум на една нормална банкова институция, имат, за разлика от мастодонтите, и подкрепата и силата на морала на своя малък, но горд акционер и кредитор, което вече е в основата на един нов бизнес модел.

 

Стефан ПРОНЧЕВ

 

 

Един коментар към “Етично финансиране – между закона и морала?

  • 29.10.2018 на 21:57
    Permalink

    Поздравление за информацията ! Нашият опит в България в миналото е много важен и добра основа за експерементиране и използване при новите условия на 21 век, при изграждането и развитието на моралното банкиране ! Например-интересни са моралните принципи на взаимно- спомагателните каси създадени от българските занаятчии през 19 век и продължила под различни форми през 20 век под разлини …….. !

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *