Какво печелят клиентите и длъжниците от стрес-тестовете в банковия сектор?

Доклад на адвокат ВЕСКА ВОЛЕВА, представен на кръгла маса на тема: „Банки и клиенти: реални и премълчани резултати от стрес-тестовете в България“, която се състоя на 30 август 2016 г., вторник, 16.00ч. в ДНТ гр. София, ул. “Раковски” №108, етаж 2, зала 2.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Искам да започна изложението си простичко, в разрез с помпозното, претенциозно и трудно разбираемо изразяване по темата за банките в България.

Тази трудно разбираема дискусия е наложена умишлено, не е случайна и не е необходима, освен в тясно професионалните среди. Дори съм сигурна, че и там тази тежка откъм терминологична употреба дискусия не е толкова наложителна. Зад нея прозира желанието на определен кръг лица не да изяснят, не да обяснят каквото и да било от дейността на банките, а да не допуснат до „Светая Светих“ широката общественост – физически лица и фирми – техни настоящи и бъдещи клиенти. Така освен малцината, прескочили измислените табута, масата от гражданите счита, че става въпрос за сложна, неразбираема материя, в която не е необходимо, а е и невъзможно да се навлезе; поради което за клиентите остава единствено неоспорваното и неограничено плащане в отворената за пари паст на тези високо прицелили са „институции“.

Специфичните знания, вътрешната логика и действията в различните области на бизнеса отдавна са обединени и оставени в една цивилизована рамка – рамката на правото.

Какво означава това? Означава, че независимо от вътрешните отношения и процеси в дадена област има и друга, правна логика, която се основава на правните принципи, до които е достигнало обществото и на които следва да се подчинява. Това помага в отношенията между индивидите и бизнеса и изключва някои негативни процеси и тенденции, зародили се в тясно професионалната среда и не държащи сметка за по-широките нужди на обществото – най-грубо казано „не кради“, „не лъжи“ и по-специфичното „не създавай монополи“.

Нали сте съгласни, че няма значение от каква стомана и по каква точно технология е изработен чукът, ако той е счупил главата на човек и му е причинил смърт. Има обаче значение защо ковачът е злоупотребил с чука и е причинил смърт. Примерът е груб, но е разбираем и е доста близо до темата, която разискваме. И тогава се намесва тази свързваща наука – правото, и изяснява обстоятелствата, касаещи случая – има ли вина, случайно или нарочно е станало събитието, злоупотребил ли някой с дадените му права. Но правото не се занимава с технологията на направата на чука.

Така обществото се пази от злоупотреби, при които, извеждайки напред неразбираеми и строго професионални техники, части от обществото нарушават създадения правов ред, наложената и изискуема справедливост и единството на правата и задълженията. При явно и грубо погазване на правата и задълженията в ход влиза съдебното производство, в което двете страни /по дефиниция равнопоставени/, излагат позициите си. Накрая съдът решава спора на базата на събраните доказателства.

У нас не е така.
В България няма съд, който да преценява и да решава споровете и след решението му да следва задължително изпълнение на решението.

У нас има банки, които изпълняват ролята на съда, въпреки че са една от страните в спора. Противно на основни, класически правни принципи, споровете не се изнасят навън и съответно да се решават от независима трета страна – съдът. Те се решават от едната спореща страна, без дори другата да знае това. Тя го научава тогава, когато съдия-изпълнителят започва да продава имотите и активите й.

Тази изключително порочна правна регламентация влече след себе си тежки негативи за обществото, свързани с дейността на банките, а те са:
– Липса на конкуренция между банките. Конкуренцията не е необходима, тя е излишна. Всичко, което банките поискат – висока лихва, голяма печалба, ниво на обслужване и т.н. предварително им е дадено, осигурено и гарантирано. То обезсмисля борбата за клиента, предоставянето на добри услуги – ниски лихви, малки такси, добро обслужване. Каквито и условия да поставят банките на клиентите си, каквито и промени да направят в течение на договора /разбирай увеличение/ при тази правна регламентация, те са законни.
– Горното предпоставя всички банки в България да установяват лихвите до най-високите си горни поносими /и непоносими/ нива, тъй като конкуренцията е безсмислена. Няма толкова глупав шеф на банка, който да не се възползва от тази законова благодат . И се получава следният парадокс – лихвите в България са с няколко нива над тези в чужбина; от този бонус се ползват както нашите, така клоновете на чуждите банки. Оказва се, че нашият бизнес и нашите потребители плащат в пъти повече от чужденците. Нашата бедност се задълбочава, а техния просперитет расте.
Не мислете обаче, че тези екстри са им дадени поради глупостта на българския законодател. Напротив – те са извоювани от банките, те са измислени, отгледани и възнаградени от тях.
Горните обидни и смешни законови решения по отношение на банките касаят и много други страни в областта на банковото ни законодателство; те действат в същата посока, а именно:
– Създаването на дъщерни фирми – няма законова забрана. Чрез тях се прехвърлят средства , крият се средства, изкупуват се имоти на „длъжници“, мамят се гражданите и фирмите. Механизмът е следният – отиваш в офиса на банката и сключваш договор или допълнително споразумение. Там е изложено логото на банката, офисът е същият, служителите са същите. Не може да се разбере кога се комуникира с банката и кога с дъщерната й фирма. Когато клиентът дойде при нас, в адвокатската кантора, едва тогава разбира, че договорът му е сключен не с банката, а с нейна дъщерна фирма. А нали ви е ясно, че за тази фирма законодателството е още по-свободно, т.е. капанът е щракнал още по-тежко.
– Приравнени с държавата и общините. Банките са приравнени с държавата и общините, но единствено що се отнася до правата – за задълженията това не се отнася. Те могат да събират вземания по собствено усмотрение, като са приравнени и със съда; но ръководителите им не са длъжни да попълват никакви декларации – за конфликт на интереси, за наличие на свързани лица и пр. Възразяват ми, че те били частни лица, поради което не следва нито да попълват декларации, нито да отчитат доходите си. Това е така, ако действително бяха поставени при условията на частния бизнес – да нямат привилегията на държавата и общините, да нямат комфорта на съдебно непогрешими и да се вместват в рамките на конкуриращ се бизнес. Останалото е банков егоизъм, който всеки момент ще погълне държавата.
– Приравнени със съда – техните извлечения от сметки задължително и безкритично се пренасят на изпълнителен лист и стават изпълнителен титул. Без доказване, без процедура, без преценка на съда. Имала съм възможност да го кажа и друг път, но поради важността ще го повторя – съдът е поставен от законодателя в унизително положение; той не е съд, а само секретарка на банките, той преписва банковите извлечения от сметки и им придава юридически вид. Предназначението на съда „криво да седи, право да съди“ е отишло в историята, а с него на боклука са отишли и правата и интересите на потребителите и бизнеса. А с всичко това си е отишъл с държавния ни суверенитет.

При това положение чудно ли е, че стрес-тестовете на банките дават такива позитивни резултати. Държавата чрез законодателството е дала карт бланш на банките да източат от клиентите си толкова, колкото си поискат. У мен лично будят недоверие и досада изводите от стрес-тестовете – за капиталовата адекватност, за печалбата на банките, за тяхната стабилност. Нищо от това не е постигнато с добър мениджмънт, с усилие, със спечелване доверието на клиентите. Тъкмо обратното – постигнато е с привилегирован режим, изключващ конкуренцията, безконтролно поведение по отношение на клиентите, налагане на страх и контрол над живота и бизнеса на хората, с удари под кръста.

Да се върна на темата за формирането на лихвата. Чухме всякакви технологии за образуването й, но никъде не се говори за обективните индекси – софибор, юрибор, либор, които би следвало да са в основата на формирането на лихвата. Поне по света е така. Тези индекси за нашите банки не съществуват. Те се прилагат единствено, когато се увеличават. За намаляването нашите банки са слепи.
Българска направа е т.н. базов лихвен процент – черна дупка, в която няма нищо обективно, освен желанието да се изсмучат повече пари от клиентите. По делата се измислят някакви наукообразни обяснения, които не издържат елементарен анализ и критика. Или както казва неофициално един мой познат банкер – базовият лихвен процент се определя от номера на обувките на банкера по температурата навън. Нищо логично, нищо съобразено със световната практика, а дори и с нашите закони – Закона за защита на потребителите, Закона за задълженията и договорите и т. н.
Свидетел съм на решения на колективни органи на банки, при които с оглед нуждите на банката /разбирай печалбата/ се вдига базовият лихвен процент по договорите. Клиентите дори не се уведомяват – те са длъжни да следят кога банкерите имат нужда от повече пари и следователно трябва да им ги дадат. И те, милите, следят, в противен случай следва продажба на жилището им на безценица. И после следва принудителна емиграция в чужбина….

Мисля, че от горното изложение стана напълно ясно какво печелят длъжниците от стрес-тестовете на банките – НИЩО. Това не ги касае. То не променя нищо. То не изяснява механизмите на лъжата и измамите. То не показва, че банките ни са лоялни към тях.

Извън това – стрес-тестовете не отчитат кои са свързаните лица, на кои от тях се дават нашите пари и при какви условия, колко и какви дъщерни фирми са създали банките и по този начин са прехвърлили активи, скрили са истината за парите си, източили са бизнеса и населението. Не са отчели какви лични фирми имат банкерите от висшия ешалон, какъв е предмета им на дейност, какви потоци от пари текат в тези посоки. Справка КТБ – забравихме ли я ! Месеци наред течеше трескава подготовка за стрес-тестовете и от адвокатската ми кантора това се виждаше ясно – цесии, прехвърляне на договори и т.н.

Но има и един друг изключително интересен български феномен, който трябва да бъде изследван много сериозно и за което психолозите са ни длъжни. Това е наивната до глупост доверчивост на българина. Обгрижван и предпазван от държавата в предишните години от подобни практики, той не само че не е способен да се бори; той в голямата си част дори не подозира по какъв хищнически начин ограбват живота и бизнеса му. За него и досега една от банките е „банката на народа“ и от това обожание се възползват всички останали акули, включително и „банката на народа“.

Поради това е изключително важна ролята на интелигенцията, на елита. Тя е длъжна да просвети народа си, да му посочи правилния път и да го научи да се брани. Ние като народ бяхме девствени за тези измами и затова сме толкова беззащитни. И именно затова трябва да се посочват типичните банкови измами, както и пътищата за защита. Тук ще посоча неизчерпателно някои от тях, като се надявам, че тази дискусия ще продължи:
– Убеждаване на клиента, че определена валута е много добра за него и в бъдеще заемът ще се плаща по-лесна. Типичен пример са швейцарските франкове. Клиентите нямат съответна подготовка и е много лесно да бъдат излъгани. По този начин бе съсипан живота на хиляди хора от бившия социалистически блок. Това обаче не се случи в никоя западноевропейска страна. Интересното е, че всъщност реално не се дават швейцарски франкове. Касае се само да банкови еквилибристики и игра с молива.
– Определяне на лихвата чрез нищо незначещия базов лихвен процент, при който се развихря алчността на банките до неподозирани нива.
– Запазване за себе си да определят и променят в течение на договора всичките му условия , като кредитополучателят от субект на договора се превръща в обект на банката. Промяната винаги е в ущърб на клиента и в полза на банката.
– Предоговаряне с дъщерна фирма в офисите на банката.
– Определяне на задълженията на клиента по средата на договора с допълнително споразумение, при което клиентът приема безусловно констатациите на банката относно изпълнението и задълженията по договора.
– Включване в договорите като солидарни длъжници всички роднини и близки на клиента, поради което всички отговарят с имуществото си. В повечето случаи то се продава на безценица.
Относно бизнеса – тъй като фирмените договори не се ползват със закрилата на Закона за защита на потребителите, там се развихря нечувана злоупотреба на банките с възможността да вдигат лихвата в течение на договорите. В тях във всички случаи присъства клауза, че по всяко време банката определя лихвата /разбирай увеличава/ и промените в нея стават незабавно задължителни.

Именно тези клаузи унищожиха бизнеса ни – непосилните и непрекъснато увеличаващи се лихви доведоха да фалит голяма част от бизнеса ни. Активите бяха изкупени от дъщерните фирми на банките и след това или продадени за съвсем различна цена от тази, на която са закупени от съдия-изпълнителите, или бяха отдадени под наем /висок/ на предишните собственици, които обаче продължават да плащат дълга на банката чрез ЧСИ. Ето така нашите политици защитиха бизнеса от банките.
Накратко за мантрите, които банките използват, че осъществяват социална функция – защитавали интересите на вложителите. Няма по-голяма наглост от тази. Банките са бизнес образувания и никой не им е вменил такова задължение, още повече, че и вложителите и кредитополучателите са им клиенти и няма никакво основание да предпочетеш интересите на едните за сметка на другите. Но банките в България все повече забравят, че не са държавата и общините и че тази функция е тяхна, а не на банките.

Истината е, че кредитополучателите покриват разходите на банките за ненормално високите лихви, определени по депозитите и с тези плоски лъжи банките се опитваха да им хвърлят прах в очите, на принципа разделяй и владей. Тези високи лихви по депозитите също са част от непрофесионалното поведение на банките, което доведе до известните на всички банкови катаклизми в България.

Високите лихви по депозитите отказаха бизнеса да влага парите си в бизнес начинания и по този начин пряко повлияха върху икономиката на България. „Национално отговорните ни банки“ с нищо не спомогнаха за просперитета на държавата, а с цената на държавен погром и по най-егоистичния начин изсмукаха жизнените й сокове. Ако помните, тези високи лихви бяха мотивацията почти всички налични пари в държавата да бъдат вложени в КТБ. Считам, че един от преките виновници за бедността и провала на държавата ни се корени в поведението на банките в България, обусловено от изключително лошото ни законодателство в тази област, което е плод на лобизъм, задкулисни договорки на депутатите; и заедно с това – на безхаберие за съдбата на народа .

Засегнах малка част от банковите хитрини и измами. Съдебната ни практика непрекъснато се обогатява с нови такива. За няколко години тежка работа налице са множество съдебни решения, които показват недвусмислено пагубната за обществото ни роля на българските банки, които, вместо да бъдат основен участник в просперитета на обществото, егоистично го ограбват без оглед на последствията. Мисля обаче, че обществото започва да узрява за истината.

www.bgeconomrst.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *