Какво се случва в турската икономика?

Пуч, терор, чистки – събитията след потушения преврат в Турция съсипват политическия имидж на страната и дърпат назад турската икономика. Турското ръководство обаче не вижда вината у себе си. Репортаж на Даниел Хайнрих, информира Дойче Веле.

От 35 години Хасан Селамет държи малък бижутериен магазин на Капалъ чарши в старата част на Истанбул, но такова нещо не е виждал: „В първите дни след опита за преврат всичко си беше нормално. Но постепенно започна да ни става ясно, че клиентите намаляват. Мога да разбера туристите – много от тях се страхуват и не искат да пътуват до Истанбул заради политическата обстановка“, казва той.

Туристическият бранш в Турция създава 13% от БВП на страната. През 2016 година оборотът обаче е намалял с повече от 40%. За Хасан Селамет щетите са още по-големи: „Съсипан съм. В сравнение с миналата година бизнесът ми се е свил с 80%“, споделя той.

Турската икономика боледува

За първи път от 2009 година насам тя бележи спад – през третото тримесечие на 2016 с 1,8% спрямо същия период на 2015. Рейтинговата агенция „Мудис“ прогнозира, че през следващите три години турската икономика ще нараства с не повече от 2,7 %, което е значително по-малко отколкото през периода 2010-2014, когато тя е нараствала средно с 5,5% годишно.

Политическата подмяна на дневния ред

На половин час път с кола от Капалъ чарши, от другата страна на „Златния рог“, вицепремиерът Мехмет Шимшек дава пресконференция в един от най-луксозните хотели в града. Независимо, че е посветена на икономическото развитие на страната, Шимшек пуска няколко стрели към Европа: „Нашите европейски приятели знаят само отдалече да ни дават съвети, но не идват тук, за да видят какви травматични събития преживява Турция днес. Чувам едно и също: полицейски акции, вълни от арести и т.н. – само критики. Европейците не знаят друго, освен да говорят за ерозиращата правова държава“, гневи се турският вицепремиер. Според него, това е скандално. „Сякаш Турция е останала без съдебни контролни органи“, добавя той.

„В Турция икономиката и политиката са тясно свързани. Дълго преди опита за преврат при нас беше пълно с привърженици на движението на Гюлен“, казва шефът на Истанбулската борса Химет Карадаг. Вместо да го вълнуват теми като историческото обезценяване на турската лира или спадът на вътрешното потребление с над 3%, той кълне хората на Гюлен като за пучисти. Разбира се, Карадаг не остава длъжен и на европейците: „Погледнете какво прави ЕС – сътрудничи си с една терористична организация като ПКК и вижда в нея алтернатива на цяла Турция, макар да говорим за една организация с има-няма 300 привърженици.“

Европа – първи търговски партньор

Професорът по икономика от Истанбулския университет Еге Язган не приема тези аргументи. Той е загрижен за спада на преките чуждестранни инвестиции, които през първата половина от годината са намалели наполовина. „Европа е най-важният пазар за турски стоки и има огромно значение за Турция като финансов пазар. Турция е силно зависима от преките чуждестранни инвестиции и много сектори страдат от липсата на инвестиции. В същото време никой не прави икономии“, казва той.

Турската икономика е силно зависима и от вътрешното потребление. Според официалната статистическа служба на страната TÜIK, потреблението се е свило с повече от 3%.

В турския автомобилен концерн Ford Otosan се опитват да гледат по-спокойно на политическите събития в страната. Той е джойнт венчър между американската Ford и турския „Коч холдинг“, които имат равни дялове собственост. В завода в град Гьолджюк се произвеждат микробусите Форд Транзит. Зам.-директорът Огюз Топракоглу споделя, че хората във фирмата не се притесняват от вътрешнополитическата ситуация в страната. „Ние изнасяме 80% от нашите автомобили за европейския пазар, водещ производител сме на товарни леки коли в Турция. Затова нямаме притеснения и за вътрешния пазар. През 2015 година достигнахме рекорд от 1 милион произведени автомобила. По всичко изглежда, че и през тази година ще повторим този успех.“

Президентска държава

Преките чуждестранни инвестиции намаляват, турската лира девалвира, износът не върви, а туризмът запада. Но вицепремиерът Мехмет Шимшек крие един коз за решаване на икономическата криза, който изважда в самия край на пресконференцията си: „Политическата нестабилност води до несигурност. Вярвам, че ние ще възстановим тази стабилност, когато Турция стане президентска държава.“

А управляващите  не се шегуват – партията на президента Реджеп Ердоган (ПСР) вече внесе в парламента, заедно с националистическата „Партия на националното действие“, съответния проектозакон за промяна на турската конституция. Междувременно „Мудис“ понижи кредитния рейтинг на страната. Анализаторите на рейтинговата агенция обосноваха решението си с политическата ситуация в страната и действията на турското правителство след потушения опит за преврат през миналото лято.

 

 

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>