Какво трябва да знаете за основните валути?

Въпреки, че валутният пазар често се отъждествява с банкерска игра, валутите могат да са добро средство за диверсифициране на инвеститорските портфейли.
Това също така е пазар, който може да предлага на инвеститорите опции, когато другите финансови пазари са „зациклили“.
Познания за валутните пазари и механизмите на тяхното действия са изключително полезни. Ето и нещата, които задължително трябва да знаете за осемте най-търгувани валути на валутните пазари.
1. Щатския долар – U.S. Dollar (USD)
Централна банка: Федерален резерв (Fed)
Всемогъщият долар е създаден през 1913 година с акт на Федералния резерв. Фед се ръководи от председател и борд от гуверньори. Фокус се поставя на клон наречен Federal Open Market Committee (FOMC), който наблюдава пазара, операциите на него и монетарната политика, и взема решение относно лихвите.
Настоящият комитет е съставен от пет от президентите на 12-те федерални банки, седем члена от борда на Федералния резерв. Въпреки че само 12 души имат право да гласуват, останалите президенти на федералните банки също присъстват, за да споделят мнение за текущите икономически условия. Комитетът се среща на всеки шест седмици.
Щатската валута е световна. Тя е изключително популярна и често се използва за деноминация на някои от водещите световни икономики.
Факторите, които определят посоката на долара са тези действащи на всички останали валути – данни за БВП и безработица и др. Щатската валута обаче се влияе широко и от паричната политика от страна на резерва. Доларът е бенчмарк, който определя търговията спрямо останалите валути.
2. Еврото – Euro (EUR)
Централна Банка: Европейска централна банка (ECB)
Със седалище във Франкфурт Германия, Европейската централна банка е институция на 15-те страни членки на Еврозаната. С подобни функции на FOMC е – изпълнителен съвет (Executive Council), който е с петчленен състав и президенти и взема решения относно лихвите и паричната политика.
Заедно с юрисдикцията по монетарната политика, ЕЦБ също така държи правата по издаване на банкноти, ако сметне за необходимо. Подобно на ФЕД, ЕЦБ също може да налива пари на пазара, ако прецени, че банките са в затруднено положение.
ЕЦБ се различава от ФЕД в една много важна област – вместо да работи в посока на повишаване на заетостта и запазване на стабилността на дългосрочните лихви, ЕЦБ работи в посока на поддържане на ценовата стабилност в Еврозоната, по отношение на решенията си за лихвите.
Въз основа на това ЕЦБ обръща много по-голямо внимание на инфлацията при вземане на своите решения относно лихвите, за сметка на ФЕД, която следи безработицата и БВП основно.
Спрямо щатския долар, трендът на еврото е много по-плавен, в сравнение с колегите като паунда и австралийския долар.
3. Японска йена (JPY)
Централна банка: Bank of Japan (BoJ)
Основана през 1882 година, Японската централна банка, обслужва втората най-голяма световна икономика. Монетарната политика, която банката провежда е към икономическа стабилност. Комитетът по паричната политика е съставен от девет члена, които се срещат 12-14 пъти в годината.
Японската йена се търгува спрямо останалите валути, като компонент на така наречената търговия „carry trade“, при която валутата се скъсява, за да се купи други такава с по-високи нива на лихви. Това е така, защото лихвите в Япония са изключително ниски, а трейдърите ползват ливъридж, за да печелят от това, че държат друга валута носеща по-високи лихви на инвеститорите.
Най-често инвеститорите залагат срещу йената с новозеландски или австралийски долари и британски паунд.
4. Британски паунд (GBP)
Централна банка: Bank of England (BoE)
Кралската валута
Системата е еквивалентна на федералния резерв. Комитетът по паричната политика е съставен от девет члена, като се среща всеки месец в годината и взема решения относно лихвите.
Комитетът има определено желано ниво на инфлация в рамките на до два процента, като около тази цел е изградена предимно монетарната политика.
Малко по-волатилен от еврото, британският паунд, известен още, като „стерлинг“ или „кабел“ се търгува в относително широки граници през деня.
5. Швейцарския франк (CHF)
Централна банка: Swiss National Bank (SNB)
Валутата на банкерите
За разлика от всички останали централни институции, Швейцарската централна банка е институция с частно и държавно участие. Така технически тя е корпорация, която подлежи на специална регулация.
Така малко над половината от гласовете на говерньорите са собственост на държавата, а останалите – частни. Приоритета на банката в нейната политика е поддържането на икономическа и финансова стабилност.
Подобно на еврото, швейцарският франк не се изменя кой знае колко в рамките на търговската сесия.
6. Канадски долар (CAD)
Централна банка: Bank of Canada (BoC)
Основана през 1934 година, централната банка на Канада действа в посока на стабилна инфлация и валута, финансова стабилност. Доста е сходна с швейцарската централна банка, защото се разглежда от министерството на финансите като корпорация.
Също относително слабо волатилна валута, която в рамките на деня прави движения подобни на тези на еврото и швейцарския франк.
7. Австралийски/Новозеландски долар (киви)
Central Bank: Reserve Bank of Australia / Reserve Bank of New Zealand (RBA/RBNZ)
Любими валути на кери трейдърите.
Централната банка на Австралия винаги е целяла ценова стабилност и икономически просперитет. Бордът на банката се състои от 6 члена. Целената инфлация е в диапазона 2-3%, като срещите са девет пъти в годината. Подобни са целите и на новозеландската централна банка.
И двете валути се използват за дългосрочна инвестиция с цел извличане на ползи от висок лихвен диференциал спрямо валути с по-ниски лихви – най-често японската йена.
В резултат на това волатилността при тях е най-висока сред останалите основни валути.
8. Южноафриканския ранд. (ZAR)
Централна банка: South African Reserve Bank (SARB)
Изникваща възможност.
Моделирана по образец на британската централна банка, тази на ЮАР се стреми към цели, подобни на останалите водещи финансови институции. Тя е кредитор при определени условия, клирингова банка и един от основните държатели на злато. Цели се ценова стабилност в страната.
Банката е изцяло частна институция с над 600 акционери, изискване към които е да имат дял от под 1% от капитала.
Изключително волатилна валута, която приравнена с останалите основни валути доста сходно се движи с британския паунд (по отношение на волатилността). Трейдърите също така обвързват движението на южноафриканската валута с това на златото и платината, чиито цени до голяма степен влияят на икономиката на страната.
Връзката е подобна на тази между цената на петрола и канадския долар.