Как 100 кв. м станаха златни

Може ли 1 кв.м земя в столичния кв. “Младост“ да струва 5680 лв. и собственикът на 129 кв.м. да получи над 730 000 лв. обезщетение от общината, която иска да изкупи имота заради метрото? Оказа се, че може.Стига да се произнесат няколко оценители, адвокатите на общината да спят, прокуратурата да мълчи, а съдът да постанови решение без грам здрав разум. Случаят не е единствен.Просто теренът в „Младост“ е най-фрапиращият случай.Отдавна се знае, че вещите лица са едно от слабите места на съдебната система. Но трябваше да се стигне до скандала с надутите обезщетения, присъдени при отчуждаване на имоти в София, за да се раздвижат институциите. Засега всичко се изчерпва с взаимна размяна на обвинения. Кметът Бойко Борисов се нахвърли върху съда, пренебрегвайки факта, че в случая с „Младост“ и общината не е защитила интереса си. Оказва се, че при армията си от юрисконсулти, сред които е и водещата на телевизионни шоу програми Радост Драганова, общината е наемала външни адвокати за иначе елементарните дела за обезщетения – в случая това са Цветанка Василева и Гергина Чилева. Те са си прибирали хонорарите, без да защитят достатъчно добре интересите на клиента си В случая с терена за метрото автори на тройната съдебно-техническа оценителна експертиза са Йоланда Недева, Росен Пандев и арх. Мария Ангелова, става ясно от документи, с които „Сега“ разполага. Факт е, че в тези производства съдът действа в една и последна инстанция и затова трябва да е изключително прецизен. Съставите са тричленни и би трябвало трима високвалифицирани юристи да са умували по делото. „Сега“ научи, че решението по най-скандалното дело – за обезщетението за 129 кв.м в „Младост“, е взето от съдиите Николай Димов, Велина Пейчинова и Албена Ботева. Иначе от СГС и от Инспектората на ВСС не обявиха кои са проверяваните съдии. Прокуратурата, която би трябвало да е бариера за запазване на обществения интерес, също е проспала абсурдността на заключението, че 1 кв.м земя в столичния кв. „Младост“ струва 5680 лв. И тъй като е нямало кой да възрази, Софийският градски съд (СГС), без да се замисли, е отсъдил огромното обезщетение. В едно от трите дела има особено мнение на вещото лице, посочено от общината, но и неговата оценка не е особено различна – около 2000 евро на кв.м. Тези факти излязоха от проверката на Инспектората на Висшия съдебен съвет на трите дела, за които алармира кметът. В споменатия вече случай с „Младост“ 129 кв.м са оценени от общината на 19 336 лв., които скачат на 732 800 лв. в съда. Във второто от проверяваните дела терен от 780 кв.м. е оценен на 158 689 лв. от общината и на 1 953 500 лв. от съда. При третото дело първоначално общината трябвало да се бръкне за 173 кв.м с 35 196 лв., но със съдебното решение оценката скача на 256 814.17 лв. Разликите са фрапиращи.Как се стига до тези цифри? Отчуждаването на терена в „Младост“ започва на 15 юни 2006 г. Тогава цената на земята е определена на 19 336 лв. Тук вещите лица са ползвали оферти от февруари и март 2006 г. за предлагани сходни имоти в „Младост“. Собственикът на терена – „Интера консултинг“, обжалва сумата, която му се струва твърде ниска. Докато делото виси в СГС, на 14 ноември 2007 г. главният архитект на столицата Петър Диков издава разрешение за строеж на търговска и офис сграда на три етажа на името на „Интера консултинг“. Според Диков разрешението не касае частта от терена, която се отчуждава, а останалата част, която си остава собственост на „Интера“. Според съда обаче разрешението е за целия терен. Каквато и да е истината, този документ е използван от експерт-оценителите, за да повишат те оценката на отчуждения имот. Разбира се, облагодетелстваната „Интера консултинг“ не е случайна. Чрез един от собствениците си – Димитър Видинов Георгиев, тя е свързана с „Балканика холдинг груп“. Тя на свой ред държи 70% в „Балканика имоти“, лицензирано инвестиционно дружество. Собственик на останалите 30% е „Инвест фонд мениджмънт“, свързан с банкерката Петя Славова – една от най-богатите жени в България.Наред с рекордната оценка на имота, „Интера консултинг“ изуми общината и с пратената нотариална покана за други обезщетения покрай делото. Тя иска 300 000 лв. натрупана лихва заради забавянето на сумата, както и 100 000 лв. обезщетение за това, че общината владее парченцето земя от 2006 г. до окончателното решаване на делото. „Прокуратурата трябва да провери дали има основания да се търси наказателна отговорност от тези вещи лица. Но ако прокурорите си изпълняваха функциите, нямаше само да казват: „Да се приеме заключението“, а още в съдебната зала щяха да се зачудят защо са толкова големи разликите в оценките. Всички знаем колко струва едно парче земя. Има и житейска логика. Правото е здрав разум“, обяснява главният инспектор Ана Караиванова. Незабравка Стоева, инспекторът, който с екипа си експерти проверява административните дела в СГС, разказа пред „Сега“, че и по трите проблемни дела поведението на общината е идентично. Първо, при подаването на жалбата от лицата, които се обезщетяват, тя изобщо не е комплектовала преписките – не е потърсила дължимата държавна такса и не е пратила всички документи по казуса в съда. „Това забавя хода на жалбата. Съдът няколко пъти дава разпореждания, а това е загуба на време“, разказва Стоева. Така делата, заведени през 2006 г., се решават едва сега. По две от делата общината не изпълнява задълженията си по ГПК по време на първото заседание да представи всички доказателства, относими към спора. Забавеното разглеждане повлиява върху оценката на имотите. Законът за общинската собственост изисква обезщетението да е реалната пазарна цена, отнесена към датата на постановяване на решението. Затова двугодишното забавяне се отразява върху оценката, като се има предвид колко скочиха цените на имотите в периода 2006-2008 г. И тъй като заседанията се насрочват за през поне 5 месеца, няма как оценките да не остаряват. В един от случаите първо е приета експертиза, която сочи изключително реална и поносима оценка. Жалбоподателят няма нито въпроси, нито искания за нова експертиза. „Вместо делото да приключи, адвокатът на общината обяснява, че не е представил протокол от заседание на СОС и иска отлагане, за да го направи“, обяснява Стоева. Съдът определя нова дата за процеса за след 7 месеца. Тогава обаче адвокатът на жалбоподателите пледира, че оценката вече не е актуална и иска нова. Съвсем адекватно поведение от негова страна в защита на интереса на клиента му. Ако имаше кой да защитава и общинския, това не би се случило. „Всички участници в процеса по малко не са си вършили работата. Смело е да се каже, че бездействието по тези три дела е тенденциозно“, твърди Стоева.От инспектората изпратиха копие от акта си и на кмета. Той вече алармира Висшия адвокатски съвет. Освен това от адвокатите могат да се търсят и вреди. Караиванова припомня още един интересен факт по делото. Общината е продала общински имот на същия собственик 2 години преди да иска да го отчуждава. „Сякаш не знае, че оттам ще минава метро. В тази продажба също има нарушения и би могла да се обяви за нищожна. Но за това инициативата трябва да дойде от общината“, обяснява главният инспектор.Съдиите не са длъжни да познават методите на експертите. В случая с общината е ползван т.нар. „метод на пазарния аналог“, но той обслужва само едната страна – обезщетявания. „Това не е грешка или некомпетентност. За това си има текст в Наказателния кодекс“, каза Вельо Велев пред колегите си от Висшия съдебен съвет. Според него е „крайно време да бъде осъдено едно вещо лице, за да се осъществи генералната превенция“. НК предвижда до 3 г. затвор и лишаване от права за оценител, който даде невярно заключение и от това настъпят немаловажни щети. Всъщност в съдебната практика има случай на осъден оценител – Иван Иванов от Пловдив има две присъди в съда заради неверни оценки, които е дал и с които е ощетил държавата. И двете присъди са условни – едната от 3 г., а другата от година и три месеца.Ако някога оценителите бъдат осъдени заради оценката си, би могло да се иска и преразглеждане на делото за обезщетението. Наскоро 5 оценители, които са определяли цени на имотите в пъти под пазарните, бяха пратени на съд по аферата „Софийски имоти“. Оценители са на мушката на прокуратурата и при скандалните военни заменки и продажби. В раздела „Престъпления против правосъдието“ също се предвижда от 1 до 5 г. затвор за вещи лица, които съзнателно дадат невярно заключение.“Не трябва за всеки, който злоупотреби, да се търси законодателно решение. Който е свикнал да злоупотребява, ще намери нова форма. Трябва да се търси отговорност на злоупотребилите“, категорична е Караиванова. Вещите лица трябва да се дисциплинират и да се отсеят. Сега на практика се вписва всеки, който поиска. А после се оказва, че няма ресурс, методите им са стари и неподходящи. Списъците на вещите лица, които се ползват от съда и органите на досъдебното производство, се утвърждават от комисия, в която влизат шефове от съда, прокуратурата и следствието. После списъците се изпращат на министъра на правосъдието за публикуване в „Държавен вестник“ и в интернет. Предложения за включване на специалисти в списъците правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти. Кандидатите могат и да се самопредлагат. Това са част от правилата, разписани от ВСС в Наредба №1 от 16 януари 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.Съдии споделят, че предпочитат да работят с едни и същи вещи лица, на които са сигурни, че може да се разчита да изготвят експертизата навреме и че няма да ги подведат, а ще им помогнат. Това било масовата практика и магистратите не виждат нищо нередно в нея.