Калин Христов: Ръстът на кредитирането за 2015 г. ще бъде почти нулев

Сред българските банки най-вероятно предстои още повече консолидиране и особен интерес за купувачите биха представлявали банки, контролиращи поне 5% от пазара, заявява в интервю за „Ройтерс“ Калин Христов, подуправител на централната банка.

В тази категория в момента са 7 банки в България. Гръцките банки контролират заедно малко под 20% от банковите активи в страната и тази есен при преструктурирането на гръцкия банков сектор банките-майки може да се окажат принудени да се разделят с част от активите си в Югоизточна Европа в замяна на държавна помощ, допълва агенцията.

„Пощенска банка,“ поделение на гръцката Eurobank, придобива операциите в България на гръцката Alpha Bank, което ще я направи четвъртата по големина с активи от 6.3 млрд. лева. Тази седмица изпълнителният ѝ директор Петя Димитрова каза за „Ройтерс“, че може да купи още играчи от пазара, който според нея е пренаселен.

Предвид слабия растеж на кредитирането и увеличаващото се регулиране в Европа, „единственият начин да се постига възвращаемост на капитала е да разширяваш мащабите си“, казва в интервюто Калин Христов. По думите му „от информацията, идваща от пазара, знаем, че някои хора имат интерес, но това ще бъде разкрито с течение на времето““. „Категорично знаем, че ще има силен интерес към банки са пазарен дял над 5%“, допълва той.

„Ройтерс“ припомня, че придобивания в България, Румъния и Сърбия – където също има гръцки банки – обмисля унгарската OTP Bank.

И четирите големи гръцки банки – National Bank, Piraeus , Eurobank и Alpha – имат присъствие в България, а Европейската централна банка прави оценка на капиталовите им нужди.

В България дъщерните дружества бяха принудени да прекратят експозицията си към банките-майки и да поддържат ликвидност от 30% при положение, че за останалите банки това изискване е не повече от 20%.

Калин Христов казва в интервюто, че от тях през тази година „има известно теглене на активи, но то не е значително“.

„Всички те непрекъснато са поддържали ликвидност над 20%. Разбира се, започнаха от по-високо равнище, започнаха с 30%, но всичките поддържат през целия период над 20%.“

Проблемът с кредитирането

Запитан за прогноззите на БНБ за следващата година, Христов отговаря, че очаква кредитирането да отбележи растеж от 1.6% при тазгодишните „почти нула“.

„Все още виждаме относително слаб ръст на кредитирането. Не става дума, че няма ликвидност или капитал, което да пречи на банките да кредитират. По-скоро проблемът е с търсенето.“

В същото време той обяснява прогнозата за растеж на икономиката с 2.4% през 2016г. (от 2.3% тази) с очаквания за засилено частно и държавно потребление. „“Виждаме и леко подобряване на инвестициите.“

Централният банкер посочва и размера на необслужваните кредити спрямо всички раздадени заеми – 19% преди и 10% след провизирането им.

Калин Христов казва, че планираният преглед на качеството на активите и стрес тестовете на българските банки трябва да приключат към средата на следващата година, което ще постави България в позиция да кандидатства за членство в изграждащият се банков съюз на ЕС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *