Кои са виновните за кризата?

Преди известно време в публичното пространство се завъртя един съвсем основателен въпрос: Защо всички сега се надпреварват да пророкуват кога ще завърши финансовата криза, а никой не предсказа нейното начало? Вероятно защото наближава и моментът на изясняване на истинските причини за нея и съответно голямото търсене на виновниците.
Когато разсъждаваме за процесите на глобализацията и последиците от нея, като очевиден злодей не беше нарочена директно нито една личност, по-скоро се търсеше вината в моралната категория, свързана със старомодния грях от алчността на корпоративните акули. И ако все пак хората настояват за реален, жив и себеподобен жизнен виновник – очевидният и по-удобен избор е банкерът. Така беше и при българската финансова криза 1996 – 1097 година, когато неопитният тогава български премиер се включи с летящ старт в традиционния от 2000 години модел, подхранващ антисемитизма и страха от чужденците.
Важният въпрос, че банковият сектор може да има вина, в никакъв случай не означава, че само той трябва да бъде упрекван. Защото има още ред други доста важни въпроси:
– не банкерите, или не само те, избират правителствата;
– не са те тези, които дерегулират системите за контрол;
– не са те на позициите, от които да си затварят очите за непрозрачните международни спекулации, които позволяват да се вършат измами извън националните регулации.
Поради тези особености и характеристики кризата не може да се определи само като финансова криза, а тя е по-скоро широк спектър от икономически грешки и натрупвани проблеми в консултирането и управлението на различните видове активи, хипнотичното отразяване на икономическите процеси от медиите, които в пробладаващата си част са платени пропагандатори на определени интереси и идеологии.
Не мисля, че трябва да се увеличава дистанцията на времето, а трябва още сега, 2010 година, си заслужва да идентифицираме виновниците за кризата, защото от това, как ще протече този дебат, е от съществено значение и как ще се справим с кризата. Според мен конкретните виновници могат да се обособят в четири категории икономически схоластици: икономистите, мениджърите, консултантите, пропагандаторите/като тук визирам медиите като цяло и отделни журналисти/. Както вече споменах, тяхното посочване с пръст, с точното име и мястото в процеса, както и дебатите, ще подпомогне да се разкрият истинските корени на кризата и лечението от нейните последици. В противен случай рискуваме идеолозите и архитектитена кризата да останат на маскираните си позиции и да продължат окопната война в името на своите интерси.
Безспорен факт е, че икономическите теории включват елементи на преувеличение или заблуди, но при цялото се разнообразие си приличат в едно: настояват колко е важно да им се вярва. Нищо, че по принцип икономическите теории не се основават на факти.
От друга страна всички действащи стопански системи, ръководени от мениджъри и консултанти, са намирали или поне търсили баланса между въображението и реалността за определен житейски период. Но в последните тридесет години като че ли имаме отказ от страна на управленския елитда се стреми към този баланс, управлява с някаква илюзорна увереност. За това сериозно им помагат и преобладаващата част от медиите, които им осигуряват конфорт от бизнес и икономически публикации, които насърчават вярата на обществото в света на илюзиите, в други случаи размахват червен флаг на протекционизма и превъзнасят свободната търговия.
Да, този дебат днес е нужен, и то с конкретните архитекти на кризата от посочените вече четири категории, които имат съответно огромно влияние както върху световното, и по-конкретно в регионалното стопанство, каквото е например българската икономика. И за да има резултат от този дебат, важна негова особеност ще бъде той да протича не в затворени зали сред познатите „стари” муцуни на експерти и консултанти, но и в интернет, в него да се включат и другите медии, с което ще се даде възможност да се обхване един много по-широк кръг от образована публика, която активно участва в стопанския живот в неговите конкретни и изстрадани процеси.
Коментирането на причините за кризата трябва да стигне до всички нива, да бъде актуална тема и във форумите на електронните списания, регионалните вестници и издания, за да може всеки един активен участник в живота да даде своето мнение за намирането на антикризисно поведение. Началото на такава инициатива не е необходимо задължително да има стартов изстрел от едно място. Още по-малко пък тя трябва да търси непременно изкупителната жертва чрез дамгосване и унижение. Анализът на позициите е задължителен, правото на отговор – още повече!

Д-р ик. Петър НЕЙЧЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *