Кои сектори теглят САЩ назад

Търсенето на отговорите може да започне с разликата между потенциалното и реалното производство на икономиката. Ако почти всички американци с желание да работят бяха в редиците на заетите, заводите работеха на пълна мощност, а офис сградите бяха пълни, икономическата активност щеше да е с $973 млрд. по-висока на годишно равнище от отчетената за третото тримесечие. Сумата отразява стойността на онова, което не се произвежда заради множеството затворени фабрики и безработни. За да разберем кои отрасли са отговорни за пропуснатата активност, можем да погледнем какъв дял от БВП по принцип заема всеки сектор и да сравним представянето му през 2012 г. с това, което може да се очаква при пълна заетост. Резултатът е прост модел, който ни показва кои сектори се под капацитета си и с колко. Секторът с най-голяма отговорност за слабата икономика няма да изненада никого. Инвестициите в жилища са със стряскащите 49% под средните си исторически равнища, което означава $370 млрд. в пропусната активност. Разбираемо е предвид факта, че жилищният сектор бе сред основните причини за кризата. Констатацията обаче носи и надежда – ако браншът си върне обичайната роля, 38% от дупката в производството ще изчезне. Разходите за дълготрайни стойки (като автомобили, мебели и големи електроуреди) са с 18% под нивото си в нормални условия, което означава липсващи $267 млрд. Американците все още се борят с дълговете и по-тежките кредитни условия – по-трудно е да се вземе заем за кола например, а и хората внимават със скъпите покупки, защото не изпитват сигурност на работното си място и продължават да погасяват дълговете, натрупани през изминалите години. Дупката в разходите за малотрайни стоки също е сериозна – $127 млрд. Потребителите стискат портфейлите си, което обременява още повече слабата икономика. Данните от началото на седмицата показват, че трендът при потребителските разходи върви в правилната посока. Разноските за лична консумация нараснаха с 0,8% през септември, по данни на Министерството на търговията, при ръст на собствените доходи от 0,4%. Третият по сила фактор за бавния растеж е изтеглянето на бизнес инвестициите. Корпоративна Америка харчи с 13% по-малко за оборудване и софтуер, отколкото при здрава икономика, което означава $174 млрд. в пропусната икономическа активност. Намалените вложения в строителство (било то на офис сгради, заводи или магазини), означава допълнителна загуба от $69 млрд. Един от най-притеснителните знаци в последния доклад за БВП на САЩ бе, че разходите на бизнеса за оборудване и софтуер, които се покачваха в последните две години, са престанали да растат през третото тримесечие. Това, в комбинация с последните данни за промишлените поръчки, създава риск от разширяване на разминаването в тази част но икономиката. Има и други спирачки на растежа, но голямата тройка (жилищата, потреблението и бизнес инвестиции) са най-големите виновници. Търговията спъва икономиката повече, отколкото историята показва. Но цялостната й роля прикрива интересна история. Износът е много по-голям от средното и надвишава прогнозите на модела с $551 млрд. Вносът, който се приспада от БВП, надскача модела дори повече – с $670 млрд. Тези увеличения могат частично да бъдат обяснени от растящата роля на търговията в икономическата активност. В същото време обаче отразяват резкия скок в цените на суровините от 2005 г. насам. Стойността на петрола, който САЩ внасят, както и на изнасяната селскостопанска и рудодобивна продукция скочи. Разходите на щатските и местните власти падат през последните три години, което се отразява негативно върху трудовия пазар. Те обаче не са основно препятствие, тъй като са само с 4,7% под здравословното си равнище, или $92 млрд. в загубена активност (9% от дупката в производството). Федералните разходи извън сферата на отбраната всъщност е 7% над очакваното равнище, което е принос от $28 млрд. към икономическата активност. Националните разноски за отбрана обаче са със спад от 6% спрямо прогнозите, което означава, че общите федерални разноски разширяват дупката с още $28 млрд. Има само един голям сектор, който се представя над предвижданията на модела. Макар че разходите за физически стоки са много под очакваното, тези за услуги са с 4% над обичайното равнище, което е принос от $290 млрд. за икономиката. Част от това вероятно се дължи на по-дългосрочни промени в потребителското поведение, като консумирането на повече ресторантски храни и купуването на по-малко пресни продукти например. Освен това много от разходите в сектора на услугите не могат да бъдат отлагани за разлика от покупката на автомобил например. Редица скъпи услуги, а именно здравеопазването и образованието, растат като стойност спрямо колите, компютрите и други физически стоки, поради което заемат по-голям дял от американските разходи. Въпреки слабата икономика картината на производството в САЩ дава поводи за надежда. Жилищният сектор и личното потребление поне привидно се възстановяват със засилено темпо. Ако тенденцията се запази, повечето икономически проблеми на страната ще бъдат решени.

Финанси