Компаниите за ценни книжа и инвестиции, които по традиция клонят към демократите, сега правят дарения на републиканците

Пол Кругман Носител на Нобелова награда по икономика за 2008 г. „Ню Йорк таймс“ Ето какво е положението – обезумели са от ярост и това няма да го търпят повече. „Чаената партия“ ли имам предвид? Не, говоря за корпорациите. Опозицията доста усилено описва ситуацията пред администрацията на Обама като един вид популистки бунт. Въпреки всичко странното поведение на тълпата поддръжници на социализма и групите на смъртта е само част от историята на антиобамизма и е спорно, че е най-малко важната. Ако наистина искате да знаете какво се случва, наблюдавайте корпорациите. Следвайте парите Как може да го направите? Следвайте парите – даренията от корпоративните комитети за политически действия. Погледнете например приноса към кампании от търговските банки – по традиция клонящи към републиканците, но само леко. Досега тази година според „Вашингтон пост“ 63% от харчовете на банковите комитети за политически действия са отишли за републиканците – скок в сравнение с 53% миналата година. Компаниите за ценни книжа и инвестиции, които по традиция клонят към демократите, сега дават пари на републиканците. А компаниите за нефт и газ, винаги клонящи към републиканците, са надминали всички, като са посветили 76% от щедростта си на републиканците. Това са удивителни цифри, предвид че нормалната тенденция при корпоративните пари е да текат към управляващата партия. Корпоративна Америка обаче наистина, ама наистина мрази настоящата администрация. Уолстрийт например „кипи от ожесточен, истеричен гняв“ спрямо президента, пише Джон Хейлман от списание „Ню Йорк“. Какво става? Един от отговорите са данъците – не толкова за самите корпорации, колкото за хората, които ги управляват. Администрацията на Обама планира да увеличи данъците по високите етажи до нива, както при управлението на Клинтън. Освен това здравната реформа отчасти ще се плаща от добавъчни налози за хората с високи доходи. Всичко това ще означава сериозен финансов удар за главните изпълнителни директори, инвестиционните банкери и други големи уолстрийтци. Хайде сега, да не се разплачете за тези хора – те пак ще са си изключително богати и, в общи линии, ще плащат малко повече като процент от доходите си, отколкото през 90-те години на миналия век. Въпреки това фактът, че данъчните увеличения, пред които са изправени, са разумни, не им пречи да са много, много ядосани. Но данъците не са всичко Много от поддръжниците на Обама бяха разочаровани от онова, което смятат за проява на мекушавост от страна на администрацията по отношение на регулаторните проблеми – как сграбчиха компромиса за ограничена финансова реформа, която да не разваля най-големите банки, подкрепата й за офшорен сондаж и т.н. Но интересите на корпорациите се опъват дори и пред най-малките промени от времето на прекомерна толерантност при управлението на Буш. Отвън погледнато, тази ярост срещу регулацията изглежда странна. Искам да кажа – та какво са очаквали? Финансовата индустрия особено подивя по време на дерегулацията, като в крайна сметка предизвика криза, оставила 15 млн. американци без работа и довела до необходимостта от огромни спасителни пакети, финансирани с пари на данъкоплатци, за да бъдат избегнати дори още по-лоши последици. Да не би Уолстрийт да е очаквал да се измъкне от всичко това, без да срещне някои нови ограничения? Очевидно да. Така че онова, пред което са изправени президентът Барак Обама и неговата партия, не е просто, нито дори предимно, опозиция, основана на десен популизъм. Защото гневът на хората от народа се насочва и експлоатира от корпоративните интереси, които ще са големите победители, ако републиканците имат успех през ноември. Ако това ви звучи познато, нищо чудно, защото е същата формула, която дясното крило използва от поколение насам. Използва политиката за еднаквост, за да разпали простолюдието, след което, щом отминат изборите, дават приоритет на притесненията на вашите корпоративни донори. Излезте като кандидат на „истинските американци“, а не на онези мекушави, страхливи либерали от Изтока. После, като спечелите изборите, заявете, че имате заповед да приватизирате социалното осигуряване. Не е изненада новината, че American Crossroads – нова организация, чиято цел е да разгърне големи суми корпоративен кеш от името на кандидати от Републиканската партия, е рожба на мисълта не на друг, а именно на най-важния съветник на Буш – Карл Роув. Извън обсега на фанатизма Но няма ли простолюдието да възроптае, че е било използвано? Не разчитайте на това. Миналата седмица Ранд Пол, галеникът на „Чаената партия“, който сега е номиниран от републиканците за сенатор на Кентъки, обяви, че критиките на президента към BP относно нефтения разлив в залива са „неамерикански“ и че „понякога се случват произшествия“. Настроението в дясното крило може и да е популистко, но този популизъм е подчертано състрадателен към корпорациите. Така че, какво е положението на президента и партията му? Обама искаше да излезе извън обсега на фанатизма. Но вместо това ситуацията, в която се намира, е много сходна с тази, която Франклин Рузвелт описа по време на известната си реч от 1936 г. – борба със „старите врагове на мира: бизнеса и финансовия монопол, спекулацията, безразсъдното банкиране, класовия антагонизъм, регионализма, незаконното забогатяване във военно време“. Това не е непременно нещо лошо. Рузвелт превърна корпоративната опозиция в свой орден за чест: „За мен омразата им е добре дошла“, заяви той. Време е президентът Обама да открие Рузвелт в себе си и да направи същото.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *