Конфликтите и санкциите по света създават риск за българските стоки и услуги

Според динамиката на общия индекс на международната конюнктура през периода януари–май 2018 г. икономическата активност в световен мащаб остана на високи нива, като повишение
спрямо съответния период на 2017 г. бе отчетено както в сектора на промишленото производство, така и в сектора на услугите. Годишният растеж на световната търговия се запази висок въпреки регистрираното временно забавяне на темпа є през март 2018 г. От началото на годината инфлацията в глобален мащаб се запази на нива близо до наблюдаваните в края на 2017 г.
На заседанието по паричната политика, проведено на 14 юни 2018 г., Управителният съвет (УС) на Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви намерението си за удължаване на срока
за изпълнение на разширената програма за закупуване на активи (APP) от октомври до декември 2018 г. при месечен обем от 15 млрд. евро. На заседанието беше променен и ориентирът
относно лихвените проценти в еврозоната, като очакванията на УС на ЕЦБ са те да останат на текущите си равнища най-малко за период, който включва и лятото на 2019 г.

Въз основа на отчетените и очакваните показатели за пазара на труда и инфлацията в САЩ Федералният комитет по операциите на открития пазар през юни взе решение да
повиши с 25 базисни точки коридора за лихвата по федералните фондове до 1.75–2.00%. В съответствие с благоприятното развитие на международната конюнктура очакваме
външното търсене на български стоки и услуги да продължи да нараства през третото и четвъртото тримесечие на 2018 г. Въвеждането на мерки на протекционизъм в световната
търговия от началото на юни 2018 г. и потенциалното допълнително ескалиране на международните търговски конфликти не са отразени в базисния сценарий на прогнозата и създават
рискове за реализиране на по-нисък глобален икономически растеж и по-слабо външно търсене на български стоки и услуги от очакваното.

През периода януари – април 2018 г. общото салдо по текущата и капиталовата сметка на България беше отрицателно, като се наблюдаваше увеличаване на дефицита спрямо същия
период на 2017 г. главно поради нарастване на дефицита по търговския баланс в резултат от влошаването на условията на търговия. На годишна база към април 2018 г. салдото по
текущата и капиталовата сметка бе положително, като излишъкът отбеляза слабо понижение спрямо края на 2017 г. През третото и четвъртото тримесечие на 2018 г. очакваме
излишъкът по текущата и капиталовата сметка да продължи да се свива на годишна база под влияние на продължаващото нарастване на търговския дефицит, както и на прогнозираното
увеличение на дефицита по статия „първичен доход, нето“.

През първите пет месеца на 2018 г. притокът на привлечени средства в банковата система се запази висок и допринесе за плавно ускоряване на годишния растеж на широките пари.
При банковия кредит за неправителствения сектор също се наблюдаваше тенденция към ускоряване, която беше по-силно изразена при кредита за домакинствата. В условията на
висока ликвидност в банковата система и продължаващ приток на привлечени средства лихвените проценти по депозитите се запазиха на достигнатите сравнително ниски равнища,
а тези по кредитите продължиха да следват плавна тенденция към понижение.
През третото и четвъртото тримесечие на 2018 г. очакваме депозитите на неправителствения сектор да нарастват с темпове, сходни с наблюдаваните през първите пет месеца
на годината. Очакваме растежът на кредита за фирми и домакинства да продължи плавно да се ускорява под влияние на благоприятната макроикономическа среда и сравнително
ниските лихвени проценти по кредитите.

През първото тримесечие на 2018 г. растежът на реалния БВП се ускори спрямо предходното тримесечие и възлезе на 0.9%. Положителен принос за растежа имаха нетният износ,
бруто образуването на основен капитал и частното потребление, докато правителственото потребление имаше слаб отрицателен принос.
Според сезонно изгладените данни през първото тримесечие на 2018 г. броят на заетите се повиши във всички сектори на икономиката с изключение на аграрния. Поради намалението
на заетите в аграрния сектор обаче броят на заетите общо в икономиката се задържа на ниво близо до наблюдаваното през предходното тримесечие. Равнището на безработица
продължи да се понижава. Компенсацията на един нает в номинално изражение нарасна на верижна база с темп, сходен с този от предходното тримесечие, за което допринесоха
всички основни сектори на икономиката.

Краткосрочните конюнктурни индикатори за първата половина на 2018 г. продължиха да се подобряват и да дават преобладаващо оптимистични сигнали за развитието на икономиката.
Нарастването на заетостта, повишаващото се външно и вътрешно търсене на стоки и услуги и все още задържащите се на ниски нива лихвени проценти се очаква да продължат
да благоприятстват растежа на частното потребление и инвестиционната активност на фирмите. Вследствие на тези фактори очакваме на тримесечна база растежът на реалния
БВП през втората половина на 2018 г. да се колебае между 0.7% и 0.8%. На годишна база се очаква икономическият растеж да следва тенденция към плавно ускоряване, стимулиран
главно от вътрешното търсене.

През първите пет месеца на 2018 г. годишната инфлация следваше тенденция към повишение и възлезе на 2.3% към май, което се дължеше както на засилващото се влияние на
вътрешни фактори за динамиката на потребителските цени, така и на повишението на международната цена на петрола с 19.6% от началото на годината. При цените на услугите
се запази формиралата се в края на предходната година възходяща тенденция и тази група имаше най-висок положителен принос за общата инфлация към май 2018 г. Стоките и
услугите с административно определяни цени (включително тютюневите изделия) бяха друга група със сравнително висок положителен принос за годишната инфлация от началото
на 2018 г. Инфлацията при енергийните продукти ускори темпа си спрямо края на 2017 г. в условията на значително нарастване на цената на петрола в евро.

През втората половина на 2018 г. очакваме годишната инфлация да продължи да се ускорява, което ще се определя главно от положителния принос на цените на услугите и енергийните
продукти. Стоките и услугите с административно определяни цени също се очаква да имат значителен положителен принос за общата инфлация през следващите месеци.
В този брой на „Икономически преглед“ представяме прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели за периода 2018–2020 г. Прогнозата е изготвена на базата на
информация, публикувана към 15 юни 2018 г., като са използвани допускания на ЕЦБ, Европейската комисия (ЕК) и Международния валутен фонд (МВФ) към 22 май 2018 г. за развитието
на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари.

Въз основа на прогнозите на ЕЦБ, ЕК и МВФ очакваме външното търсене на български стоки и услуги да продължи да се повишава с тенденция към забавяне на темпа на нарасване. Базисният сценарий за външното търсене не отчита ефектите от въведените в началото на юни 2018 г. външнотърговски мерки от страна на САЩ и не включва евентуално ескалиране на международните търговски конфликти през прогнозния хоризонт. По отношение на цените на международните пазари се очаква значително покачване през 2018 г., след което в периода 2019–2020 г. цените на неенергийните продукти да продължат да нарастват, докато цените на петрола слабо да се понижат поради прогнозирано нарастване на предлагането на петролни продукти в световен мащаб.

Относно допусканията за развитието на външната среда съществуват рискове за реализиране на по-нисък от прогнозирания растеж на външното търсене поради несигурност в
оценките за въздействието на търговската политика на САЩ върху динамиката на глобалната търговия и несигурност за растежа на някои важни за България търговски партньори.
По отношение на прогнозата за цените на суровия петрол съществуват рискове за повишението им в периода 2019–2020 г. поради възможно свиване на глобалните запаси на петрол,
по-ниско от очакваното производство на петрол в САЩ и влошаване на геополитическата ситуация в глобален мащаб.

Подобрената глобална икономическа среда допринася за стабилния икономически растеж в България. Според макроикономическата прогноза през периода 2018–2020 г. икономиката ще
поддържа стабилен темп на растеж с положителен принос на вътрешното търсене (частно потребление, частни инвестиции и значително увеличение на публичните инвестиции). Растежът
на частното потребление се подкрепя от подобряването на пазара на труда – нивото на безработица спада на фона на нарастваща заетост и повишение на коефициента на
икономическа активност, като относително високият растеж на заплатите е важен мотивиращ фактор за включване в работната сила. Нарастващото вътрешно търсене повишава
търсенето на вносни стоки и услуги, вследствие на което, независимо от очаквания стабилен растеж на износа, нетният износ ще има отрицателен принос за растежа на реалния
БВП.

Това развитие ще се отрази върху платежния баланс на страната, като салдото по текущата сметка от излишък през 2018 г. ще излезе на дефицит през 2019–2020 г., а притокът
на капиталови трансфери от ЕС и на преки чуждестранни инвестиции ще надвиши значително този дефицит.
Инфлацията, за която значителен принос има динамиката на цените на международните пазари, се очаква да се ускори през 2018 г. спрямо 2017 г., след което да се понижи и да се
стабилизира на ниво от 2% годишно. Рисковете за реализиране на макроикономическата прогноза произтичат главно от несигурността във външните допускания. Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на публичните инвестиции, която се определя от степента на усвояване на средствата по фондовете на ЕС.

Financebg.com