Краят на кризата или „Вечната криза”

Хората живеещи с по-малко от 2$ на ден намаляват от 60% до 50% в Азия и в Латинска Америка (от 44% на 30%).
Банките и финансите стават все по-малко прозрачни, запазвайки за себе си по-голяма част от печалбите с парите на другите. Глобализацията на финансите глобализира и търговския обмен, което позволява спестяванията от Европа.
Азия и петролните държави да се прехвърлят най-бързо към онези, които не използват Сащ. Открива се възможност, ако си информиран за големи печалби, при споделяне на риска с други.
Въвеждат се ултралиберални правила събрани в доктрина „Вашингтонски консенсус”. Тя проповядва свобода на финансовите пазари, намаляване ролята на държавата и гъвкавост на труда или – глобализация на пазарите без глобализация на правовата държава.
Образуват се няколко финансови балона, без да окажат истински глобален и траен ефект.
Лъсва двигателят на финансовия капитализъм – алчността. Най-богатите, които усещат кризите (посветените) продължават да извличат най-големите възможни печалби. Ръководителите на финансовите компании (посветените) през 2002г. си поделят повече от 10 млрд. долара бонуси.
Световният растеж се подържа, подхранен от задлъжняването на всички играчи в икономиката, т.н. „планини от дългове”. Те са подпомогнати от Централните банки и правителствата с намаляване на лихвите.
Преди повече от 15-на години професорът чудак от Ню-Йорк Хайман Мински прогнозира 2009г. криза в 5 фази:
– промяна в икономическата политика, бум, еуфория, износ на печалби и накрая паника, наречена на негово име „Моментът на Мински”.
Как се стигна дотук? Светът като че ли вървеше добре. Изглеждаше, че политическата свобода и индивидуална­та инициатива могат да намерят почва и в най-затънте­ните кътчета. Бедността започваше да намалява в Азия и Латинска Америка. Икономическият растеж на плане­тата бе най-бързият в историята; всичко предвещаваше. че той ще продължи десетилетия благодарение на мно­го силния демографски прираст, на наличието на голе­ми спестявания и на невероятни технически постиже­ния, позволяващи да бъде насочен към по-устойчиво развитие.
И ето че без предизвестие сме на прага на световна депресия – най-тежката от осемдесет години.
Междувременно видимо нищо особено не се бе случило, ако не се смята неспособността на някои американски се­мейства да изплащат кредита за жилището си.
Задачата на книгата е да обясни тази мистерия въз­можно най-просто, да предвиди накъде ни води тя, така че втори път да не правим същата грешка. За целта ще трябва да поставим последните събития в техния исто­рически контекст, да демистифицираме разсъжденията, които пораждат цялата паника, да дадем нов прочит на тази криза и на онова, което ни чака.
Но тъй като лесно за обясняване е само онова, което може да се каже кратко, ето в резюме съдържанието на тази книга в няколко реда, а след това в няколко страници. Най-напред в няколко реда:
Тази първа финансова криза на глобализацията се обяснява най-общо с неспособността на американското общество да осигури прилични заплати на средните кла-си. Затова то ги кара да задлъжняват, за да финанси] покупката на жилището си, което води до оскъпяване собствеността и на производството. Финансовите интитуции и „посветените”, които ги подтикват, си прием яват без никакъв контрол от страна на централните банки, на правителствата и на международните инстит) и без да се излагат и на най-малкия риск основната ч. от така произведеното богатство благодарение на тит зацията (CDO) и на псевдозастраховането (CDS). Резултатът е увеличаване на задлъжняваието, което накрая става непоносимо и предизвиква паника, загуба на доверие и бягство от каквито и да било дългове. Именно това би могло в скоро време да доведе до дълбока световна деп­ресия или – обратно – да бъде изходна точка за невероятен хармоничен растеж. Той предполага реално намале­ние на дълговете, а не, както започна да се прави, прех­върлянето им изцяло върху данъкоплатците. Той изисква преди всичко да се уравновеси в мащабите на цялата пла­нета властта на пазарите с тази на демокрацията. И най-напред властта на финансовите пазари с властта на пра­вото; властта на „посветените“ с тази на гражданите. Все още има време: може да се предотврати лавина, но не и да се спре.
А ето и обобщението в няколко страници. Човечеството винаги е преживявало кризи—религи­озни, нравствени, политически и икономически. Откакто капитализмът взе властта, кризата като че ли е естест­веното му състояние. Сега обаче всеки усеща, че се за­дава голям шок, че е надвиснала опасността от голяма депресия подобно на неприятна изненада в свят, изпъл­нен с обещания. И всеки предчувства, че в известен сми­съл нещо много дълбоко в нашия начин на живот и начин на мислене е на път да се промени.
Сегашната криза се обяснява просто: макар пазарът да е най-добрият механизъм за разпределение на редките ресурси, той е неспособен сам да създаде правовата държава, от която се нуждае, нито нужното търсене за пълното използване на средствата за произ­водство. За да функционира ефикасно едно пазарно об­щество, е нужно правова държава да гарантира правото на собственост, да налага запазването на конкуренция­та и да създава търсене чрез прилични заплати и общес­твени поръчки, което предполага политическа, по въз­можност демократична, а не тоталитарна намеса в раз­пределението на доходите и на богатствата. Тъй като не можа да се наложи това по-добро разпределение на до­ходите, свидетели сме поне от двадесет години, особено в САЩ, на търсене, подхранвано от задлъжняване на трудещите се, самото то гарантирано от стойността на имуществото, закупено с този дълг. За да направи това задлъжняване поносимо, Американската централна банка трябваше след 2001 г. да намали лихвите, предоставяйки нов източник за обогатяване за онези, които раз­полагаха с информацията как да инвестират най-изгодно, като трупат дългове. За да се гарантират срещу рисковете, създадени от тези дългове, частните финансови институции и „посветените“, които ги ръководят, при­бягнаха, за да увеличат максимално своите печалби, към създаването на много сложни застрахователни ме­ханизми (като CDS и монолайнс) и още по-сложни ме­ханизми за титризация (като CDOs и ABS), чието значение ще обясня по-нататък. Това позволява рискът да се прехвърля на други банки или финансови инсти­туции по целия свят и на инвеститори, които не ги раз­бират. И отново без всякакъв контрол. Първи сред тези господари на финансовите пазари и на информацията са Съединените американски щати. Китай (чиито спестявания са в капана на американски съкровищни бонове, които страната не може да продаде, тъй като ще пов­лече краха на долара и ще унищожи експортната конкурентност на своята индустрия) и Европа (с нейните спестявания, торпилирани в собствените й банки от титризацията и застраховането) пък финансират Америка, която все повече живее много над възможностите си.
Тази висока рентабилност и тези прехвърляния на рисковете бяха също широко насърчавани след 1990 г. от инвестиционните фондове (капиталови или спекула­тивни), които се нуждаят от все по-високи проценти печалба заради незнаещата спирачки и граници алчност на техните инвеститори, и поощрявани от пенсионните фондове, чиито изисквания се увеличават със застаряването на населението.
Тъй като по това време всичко върви добре в Кали­форния, а американските технологични постижения в интернет продължават да удивляват света, никой не вижда, че една съществена част от талантите и капита­лите се отклонява към самата финансова система във вреда на индустрията и научните изследвания.
Усещайки, че това няма да продължи вечно, аранжорите на финансови продукти, предназначени за заемо­дателите и получателите на заеми (част от онези, които наричам „посветените“), увеличават частта, която си за­делят от произведените богатства.
На другия край на социалната стълбица най-бедни­те американски домакинства или най-задлъжнелите, на които са предложени нови заеми за закупуване на жи­лище (наречени subprimes за обозначаване точно на за­емите „под първата категория“), повярваха, че се спа­сяват от несигурността, като приемат парите, които по­качването на цената на техните къщи им позволява да вземат на заем, докато институциите, отпуснали тези кредити, ги групират в книжа, за да прехвърлят риска върху други притежатели на спестявания. От зимата на 2006 г. много от тях се оказаха в невъзможност да пла­щат вноските си по тези заеми.
От средата на май 2007 г., без рейтинговите агенции да усетят нещо, без МВФ да е казал и дума и дори без Г-8 да отвори приказка, всички титризирани активи за-почват да пораждат съмнения. Американски, а след това швейцарски банки, после отново американски, а след това английски, белгийски, германски и френски откри-нт, сякаш не са имали и понятие за това, че такива ак-гиви фигурират в техните баланси. При това много… Американските федерални агенции, отговарящи за закупуването на жилища, после застрахователните компа­нии, а след тях и притежателите на спестявания са обхванати от паника. Всеки иска да се отърве от дълговете си. В много страни се наблюдава бягство на капита­ли. Разтревожени какво още „токсично“ може да се на­мери в сметките им, банките във всички развити стра­ни преустановяват отпускането на кредити за голям брой стабилни предприятия. Онези банки и страни, които дотогава не се колебаеха да финансират американския дефицит, започват да си задават въпроси.
Така в началото на септември 2008 г. светът преми­нава от икономика на доверието към паника. Избухва го­ляма финансова криза. Тя разкрива, че системата е силно корумпирана, тъй като осигурява тлъсти възнаграждения на онези, които я контролират и оценяват, и раздава не­прилични доходи на отговорните за тези катастрофи.
Страхът нараства. Всеки се защитава, като пести по­вече и отказва да поема допълнителни рискове. Между-банковите пазари се затварят. Както винаги, това е мо­ментът, който правителствата избират, за да обявят, че всичко е наред! Гражданите, които съвсем ясно виждат нещата, си вадят заключението, че катастрофата е пред­стояща. И мислейки така, те я ускоряват.
На 3 октомври 2008 г. световната финансова систе­ма, едва не стигна до крах поради липса на ликвидности. На 13 същия месец правителствата на страните от Г-8 обявяват намерението си да отпуснат на своите банки ресурси, с които не разполагат. В резултат на невероятен идеологически компромис американски и английски банки и застрахователни компании са спасени с фак­тически национализации и с обещанието за несъществуващи обществени пари. Частният дълг става обществен дълг.
Но нищо не е уредено: кризата едва започва; реце­сията е налице; задлъжняването се ускорява; задава се депресия. Ако нищо не бъде направено, тя ще засегне много дълбоко предприятията, потребителите, трудещи­те се, притежателите на спестявания, хората, взели зае­ми, градовете, държавите. Разтревожени за бъдещето си, банките, чиито собствени фондове са се стопили, ще отказват да отпускат заеми на напълно стабилни пред­приятия, които ще фалират. Самите банки ще трябва да намалят кредитите си или да бъдат национализирани. Китай, който заедно с Япония от години позволява на САЩ да връзват двата края, постепенно ще върне в страната спестяванията си. При това положение Съеди­нените щати няма да намерят никой, който да финанси­ра дълга им, и ще трябва да прибягнат до мораториум или до инфлация, като и при двата случая до разорение ще бъдат доведени всички, които притежават някакво състояние, а доларът, вече загубил престижа си заради американския външен дълг, ще се срине.
Надвиснала е опасност от две, ако не пет и дори де­сет години депресия – докато дълговете на главните за­падни страни не бъдат сведени до нула. Тази депресия ще доведе до масиран спад на цените и дори голямо увеличение на обществените разходи няма да е доста­тъчно, за да го забави.
Световната финансова криза, станала вече иконо­мическа, ще се превърне в голяма социална и политичес­ка криза. Стотици милиони хора ще бъдат заплашени от безработица. Самият политически строй ще бъде крити­куван и отхвърлен като неспособен да овладее „злия дух” на пазарите, който сам е помогнал да се роди. После ще настъпи жестока инфлация. Под въпрос ще бъде поста­вена цялата идеология на нашите индивидуалистични и нелоялни общества. И заедно с нея самата демокрация.
Ако искаме да избегнем историята да вземе този ужасен обрат, време е да си дадем сметка, че всичко то­ва води началото си от неравновесието между пазара и правовата държава: това неравповесие намалява търсе­нето, прехвърля го върху дълга и създава големи, ле­гални, алегални, нелегални и дори криминални финансови ренти. Отлично съзнаващи рисковете, които анархистичното развитие на пазарите носи на света, „посве­ните“ правят всичко, за да увеличат максимално печалбите си, подобно на крадци, бързащи да отмъкнат колкото се може повече злато от касата на банката, по­емайки всички рискове в последните секунди на обира, чно преди полицията да пристигне.
Време е да се разбере, че данъкоплатците днес плащат бонусите на банкерите, които са ги натикали в подобно положение. Време е също да стане ясно, че тази криза може да се окаже и шанс за света, последно тревожно предупреждение за всички опасности от анархисстичната и прахосническа глобализация. Време е да осъзнаем, че разполагаме с човешки, финансови и технологични възможности да направим така, че тази криза да е само грешка на растежа; че ще излезем от нея само ако икономическата и финансовата информация бъде справедливо разпределяна и на разположение на всички и едновременно; че само ако финансови пазари, които поради самото си естество са световни, са уравновесени от световна правова държава и се сложи край на тези казино финанси, ако занаятът на банкера стане отново скромен и отегчителен, какъвто кога не е трябвало да престава да бъде, ако в световен мащаб се въведе реален контрол на рисковете и изискванията за ликвидност и се вземе решение за ревизиране на системите за заплащане, за разделяне на дейността на пазарите от тази на банките и се въведе задължението онзи, който излага други на риск, сам да поеме своя дял и накрая, ако съумеем да реализираме в световен мащаб големи екологично устойчиви проекти, както вече бе направено в някои страни.

 Сп. „Финанси“/ използвани са и анализи на Дж. Сорос и Жан Атали

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *