Кризата отложи смъртта на книжните пари
Парите управляват света. Но в последно време на мнозина им се струва, че идва краят на това управление. В магазините и ресторантите хората все по-често използват други начини за плащане – с помощта на мобилни телефони, кредитни или дебитни карти.Днес можем да си плащаме сметките напрано от вкъщи – чрез интернет банкирането или системата за електронни разплащания PayPal.Но слуховете за близкия край на книжните пари са силно преувеличени. В действителност нещата стоят точно обратно, твърди президентът на Резервната банка на Сан Франциско Джон Уилямс. Количеството на книжните пари в икономиката продължава да расте, пише сайтът Финмаркет.Броят на банкнотите до 50 долара е най-яркият индикатор за това колко често хората плащат с налични. Именно банкнотите от 50 долара се използват за ежедневните покупки.От началото на новото хилядолетие обемът на дребните банкноти започна да изостава от растежа на БВП. Отчасти това би могло да бъде предизвикано от прехода на американците към банкнотите от 100 долара заради растежа на цените. Но най-вероятно хората са се обърнали към други начини на плащане поне що се отнася до малките по обем сделки.Излиза, че хората използват иновационни начини за разплащане все по-често, но количеството на наличните пари в обръщение нараства.
Какво правят американците с наличните?
За да разберем този парадокс, трябва да разберем причините, принуждаващи хората да държат налични пари. Икономистите отбелязват два важни фактора за привързаност към банкнотите.Първият и това е очевидно, наличните са най-удобното средство за обмен. „Хартийките“ лесно се носят и се приемат абсолютно навсякъде. За разлика от картите или електронните пари, вие по всяко време можете да разчитате на парите кеш. Което е абсолютно актуално при изключване на тока и стихийни бедствия. Сделките, извършени със „суха пара“, могат да останат незабелязани от данъчните и правоохранителните органи.Наличните пари могат да се окажат най-надеждното средство за спестяване. Например, в период на политически или финансови сътресения. Когато банките банкрутират, парите под дюшека или в домашния сейф са къде по-безопасен начин да ги спасите. Впрочем тази финансова стратегия има и своята цена. Парите, които са в къщи, не ни носят доходи. Не получаваме за тях лихва, както ако си открили банкова сметка. А и надеждният сейф не е никак евтин.Въпреки това по време на война или други извънредни събития валутата на стабилна страна, например САЩ, се разглежда като безопасен актив, който може бързо, тайно и относително леко изнесен във всяка кътче на планетата.Именно това се случи с американците по време на неотдавнашната финансова криза. Мнозина изтегляха парите си, страхувайки се от фалит на банките.Когато през 2008 започнаха да растат страховете за устойчивостта на банковата система, вложителите решиха да се върнат към добрите стари хартийки с лика на президента Франклин. През шестте месеца след банкрута на инвестиционна банка Lehman Brothers резервите от 100 доларови банкноти в САЩ нараснаха с 10% /с 58 милиарда долара/.Финансовата криза в САЩ приключи през 2009 и изглеждаше, че доверието към банките в значителна степен се е върнало. Но американците не бързат да се отказват от наличните. Та нали самият ФЕД също не бърза да създаде стимули за връщането им в банките.Откакто през декември 2008 ФЕД намали краткосрочните лихви практически до нулата, те така и не се повишиха. В резултат на това нищо не можеш да спечелиш от краткосрочните влогове.
Защо всички останали се нуждаят от книжните долари?
Стойността на долара расте заради събитията извън САЩ. След финансовата криза в Европа през 2010 европейските компании рязко увеличиха своите резерви в американска валута. Заради кризата делът на долара в чужбина нарасна през 2011 от 56% на 64%.Докато банковите лихви не се върнат на нивата от преди кризата, а самата криза не приключи, на хората ще им бъде много по-изгодно да държат своите налични по-близо до себе си. ФЕД са готови за такъв сценарий.Федералният резерв достатъчно гъвкаво доставя налични в банковата система. Когато търсенето на банкноти нарасне, ФЕД ги предоставя на банките. На свой ред, банките увеличават размерите на своите депозити във ФЕД. В резултат обемът на валутата в обръщение се увеличава. Когато нуждата от налични намалее, се случват точно обратният процес.