Кръговрат на пропиляните възможности

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: По празния път на надеждите

Приетата от София актуализация на бюджета е разчетена с оглед на най-лошия сценарий за развитие на кризата. Надеждата е, че икономиката ще тръгне нагоре и този сценарий няма да се състои. Дали? Анализ на Ясен Бояджиев:

 

 
За финансовия министър до съвсем скоро дефицитът беше нещо недопустимо и опасно. Сега вече той „сам по себе си“ бил „добър за икономическото развитие“. Успокоени по този начин, от пресата научихме за „отрасъл“ на икономиката, преживяващ истински бум. Всекидневно само в София в полицията постъпвали десетки жалби за откраднати автомобилни катализатори, като през последните месеци подобни случаи били хиляди. Загубите са болезнени за собствениците на автомобили, печалбата за крадците е дребна.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Грабенето като константа
Но пък какъв колосален мултиплициращ ефект за икономиката – за прекупвачите на извличаните от катализаторите ценни метали, за вносителите и търговците на автомобилни части, за автосервизите… Този бизнес, разбира се, няма да е вечен. Все някога някъде по света някоя умна глава ще измисли нещо, което ще го направи невъзможен. Тогава, разбира се, схемата ще се прехвърли върху нещо друго.
Да откраднеш от себе си
Ако си мислите обаче, че модата с катализаторите е предизвикана от кризата, много се лъжете. Защото, всъщност, на подобен кръговрат от кражби, прекупуване и препродаване се дължеше и по-голямата част от така наречения икономически растеж далеч преди да се зададе кризата.
Крадяха от природата, за да я циментират и превърнат в хотели и апартаменти. Сега повечето от тях стоят празни, недовършени и ненужни. Възползваха се от благоприятната конюнктура, за да вземат на кредит евтини и лесни чужди пари и да ги вложат в безсмислици. И сега се чудят как да ги връщат.
Две правителства пък с удоволствие пропиляха милиарди от иззетите от всички ни резерви, за да обогатят близки фирми и приятели и да си купят още време във властта. Приложиха схемата и при еврофондовете, в резултат на което ни ги спряха.
Да откраднеш от бъдещето си
Всъщност, по този път рано или късно неизбежно щяхме да стигнем до днешното състояние и без никаква глобална криза. Защото в „добрите години“ на така наречения икономически растеж откраднахме и от бъдещето си, като отново пропуснахме да се променим.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  България – люлка на наглото беззаконие
В България така и не се измислят и произвеждат хитроумни, продаващи се навсякъде с висока добавена стойност неща като катализаторите. Тук се купува, краде един от друг, прекупува и препродава създаденото от други.
Освен без конкурентни производства си останахме и без магистрали, високоскоростни железопътни линии и въобще без модерна инфраструктура. С допотопна администрация и разпадащ се публичен сектор. Благоприятното за реформи време бе безвъзвратно профукано. Също като парите, които катализираха единствено ширещото се беззаконие. Сега се каним да изядем последните натрупани резерви, за да покрием „добрия за икономическото развитие дефицит“. Без нужните радикални промени обаче ни остава да се надяваме, че това развитие няма да ни доведе до поредната катастрофа.
 

 Ясен Бояджиев, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *