Лобиране на наш гръб

В последните месеци сме свидетели на невероятно изобретателни сектори и групи в обществото, които продължават да искат пари от държавния бюджет:
 

Тютюнопроизводителите протестираха, защото не могат да се разберат помежду си как да си разпределят пари, които всички ние ще им платим;

Тази седмица ЕК разреши на българското правителство да подпомогне с общо 20 милиона евро производители, преработватели и търговци на земеделска продукция, които са затруднени от икономическата криза. Помощта ще е във формата на пряка субсидия, може да се отпусне до края на тази година и да не надвишава 15 000 евро на стопанство (фирма). Тя е само за тези, които са изпаднали в трудно икономическо положение след 1 юли 2008 година, което ЕК приема за началото на кризата. Които са били финансово зле и преди нея, не се класират за подпомагане. Помощта ще се администрира от Държавен фонд „Земеделие“. Отново за наша сметка;

Туроператорите намериха нова причина да искат компенсации, които евентуално пак ние ще платим, този път с глобално извинение (вулкана);

Майките решиха, че всеки има право на детски – независимо от дохода – и тези с месечен доход 500 лв., и тези с 5 000 лв., като размерът им трябвало да се увеличи значително. Всичко отново ще бъде плащано от нас;

Новият здравен министър ясно декларира, че няма да има затворени болници, повтарям – няма да се случи реформа и ние ще продължим да плащаме милиони за здравеопазване, независимо дали, къде и как се лекуват хората;

Синдикатите продължават да си мислят, че каквото и да поискат от бюджета, ще бъде в полза на работещите и ще накаже работодателите, но все забравят, че ако няма работодатели, няма да има и работещи;

Надзорният съвет на НОИ единодушно реши от 1 юли да се премахне сегашният таван за обезщетенията за безработица от 240 лв. на месец. Новият таван ще бъде 60% от осигурителния доход на съкратения за месеца, преди да бъде освободен от работа. С други думи ние ще плащаме за всички, които са решили да съкратят работещи, но за да не са капо, са им вдигнали заплатата в последния месец.

Без протести обаче, т.е. с явно лобиране от страна на министри, беше решено:

Да се строи музей с бюджетни пари;

Да се започне изграждането на спортна зала с наши пари.

Примери много…а пари няма. И ако си мислите, че това не засяга всеки един от нас, то е крайно време да разберете, че в посочените примери групите заплашват мен и вас, поставят ни условия, изискват да им плащаме и настояват, че сме длъжни да им помогнем.
В същото време усилията и натискът извън правителството за облекчаване на живота на всички почти липсват. Няма да видите протест срещу високите осигуровки; като стане въпрос за пенсионна реформа, протестират единствено настоящите пенсионери, но не и тези, които плащат сега; няма да чуете за подписка за отмяна на безумни регулации; малко вероятно е да бъдете поканени да се присъедините към инициатива, търсеща отговорност от държавната администрация. В такава обстановка не е и чудно, че лобистиките инициативи успяват или поне заемат централно място в медиите.
За да се спре с тази практика, Институтът за пазарна икономика започна кампания „Разходите  на българската държава“. Ние ще наблюдаваме разходите и ще настояваме за повече прозрачност, ефективност и отчетност. Целта е общо намаление на държавните харчове, което ще остави няколко милиарда лева повече в джобовете на данъкоплатците и рязко ще намали корупцията.
Така ние ще разполагаме с повече от собственото си богатство, за да спестяваме, да инвестираме и да харчим според личните си предпочитания.
 

Светла Костадинова, ИПИ