Макрон приватизира дялове от държавни фирми във Франция

Правителството на Макрон започна приватизация на дялове от държавни фирми във Франция, която е част от амбициозната икономическа програма на френския президент, наречена „Макрономикс“ от американската банка Морган Стенли (Morgan Stanely), програмата цели схематично да опрости нормативната основа на икономическата активност и да намали тежестта на държавата, за да се даде свобода на активността на компаниите, както и да увеличи икономическата динамика в краткосрочна и дългосрочна перспектива и да засили конкурентоспособността на френските износители.

По-долу следват някои ключови пунктове от програмата на Макрон:

1.Да се приватизират част от акциите в големи френски компании, за да захрани с около 10 млрд. евро фонд за финансиране на иновации.

2.Да се направи още по-гъвкава 35-часовата работна седмица.

По закон работната седмица във Франция е 35 часа, въпреки че на практика тя често е по-продължителна. Макрон иска да запази продължителността й, определено от закона, но да се допуска възможността и за повече работни часове по преценка на работодателите, а синдикатите да имат правото да договарят увеличението на работното време.

3.Да се намалят корпоративните разходи

Бъдещият президент иска да бъдат премахнати някои плащания, които правят компаниите за ниските заплати, да се трансформират някои държавни помощи за компаниите, като се намалят плащанията им или като се свие корпоративният данък от 33,3 на сто на 25 на сто, каквато е средната му стойност в Европа.

4.Да се облекчат държавните разходи

Макрон иска да бъдат закрити 120 000 работни места в държавната администрация и да се намалят държавните разходи с 60 милиарда евро за пет години.

Държавните разходи представляват над половината от френския брутен вътрешен продукт (БВП) или 57 на сто от БВП през 2015 година, според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това равнище е сравнимо с финландското, но е значително над нивото на този показател за САЩ – 37,7 на сто, Великобритания – 42,8 на сто или Германия – 44 на сто.
Макрон планира да сведе дела на тези разходи до 3 пункта от БВП между 2016 (55 на сто) и 2022 година.

5.План за държавни инвестиции

Новият президент предвижда 50 милиарда евро за 5 години държавни инвестиции, финансирани от дълга, които да бъдат разпределени в сектори като екологичния преход, образованието, земеделието, транспорта и други.

„Напред!“, политическото движение на Макрон, е за използването на държавния дълг на фона на исторически ниските лихви. „Днес държавата може да взема заеми при лихви, които са значително под темпа на икономическия растеж(…), а това означава, че не рискуваме да изпаднем в порочния кръг на дълга“, се посочва в програмата.

Макрон започна изпълнението на приватизационната си програма- „Държавното участие трябва да се постави в услуга на ръста и икономическата активност“, обясни Макрон.

Продажбата на държавни активи започнаха още миналата година, като част от намерението на президента Еманюел Макрон правителството да събере 10 млрд. евро за осъществяване на амбициозните планове за стимулиране на промишлеността и иновациите, пише Financial Times. Френската държава притежава акции в 81 компании на стойност 110 млрд. евро и правителството смята да се раздели с участието си в редица от тях. Сред компаниите, където държавата е акционер, са автомобилният производител Renault, промишленият конгломерат в областта на електрoниката и високите технологии Safran, както и енергийната компания EDF.
В края на 2017 г. правителството продаде 4% от акциите на енергийната Engie в сделка на стойност 1.5 млрд. евро, като по този начин редуцира участието си в компанията до 25.5%.

Другата голяма продажба беше на 5% от участието в Renault за 1.2 млрд. евро.

Според анализатори правителството ще продължи с продажбата на акции от Engie, като се очаква държавата да намали участието си в държавната лотарийна компания Française des Jeux и телекома Orange, но информация за конкретните планове все още липсва.

От списъка с компании най-голямо внимание привлича Aéroports de Paris (ADP), която оперира парижките летища Charles de Gaulle и Orly. Държавната агенция за инвестиции (АРЕ) публикува изявление, от което стана ясно, че все още не е взето решение за ADP. Според експерти и различни правителствени източници най-вероятно е да се пристъпи към такова действие. Франция притежава 50.6% от ADP, с продажбата на които би могла да набере оставащата част от търсената сума. В края на миналата година се появиха спекулации, че правителството обмисля концесия преди продажбата, но те не бяха потвърдени.
Проблемът в продажбата на ADP е видът на услугата и законовите пречки пред продажбата на мажоритарен дял. Според анализатори Франция би могла да раздели ADP в две компании – едната да контролира портфейла с недвижими имоти, а другата да контролира мениджмънта на летищата. Вторият и по-лесен  вариант е директна продажба на лиценза за управление на летището за ограничен период от време, при което държавата ще задържи собствеността върху терените.

Като най-сериозен кандидат се приема френската инфраструктурна група Vinci, която към момента притежава 8% от ADP, а според източници APE се е обърнала към Bank of America Merrill Lynch да консултира търсенето на кандидати.

Освен двете столични летища ADP управлява или има участие в 23 летища по света, включително в Белгия, Турция, Саудитска Арабия и Чили. 

След частичната приватизация на летището на Тулуза- Бланяк, ред е на летището в Лион, съобщава Фигаро. Проектозаконът Макрон предвижда отстъпване на държавните дялове в летищата в Лион и Ница-Кот д’Азур, двете най-големи регионални аерогари в страната.

Фигаро се позовава на местния ежедневни Le Progres, според който кметът на Лион Жерар Колон е уточнил, че държавата трябва да отстъпи само 49,9% от летището спрямо 60%, които притежава в момента.

Кметът обаче не е сигурен в евентуално отстъпване на летището в Лион Сент Екзюпери на китайски консорциум, както стана с Тулуза.

„Ако разработим линия с Шанхай или Пекин, тогава можем да говорим“, казва той и твърди, че откриването на нови линии е почти свързано с приватизацията.

Летището в Лион е второто регионално в страна по обем на пътниците. 8,5 млн души са минали през него през 2013 спрямо 7,5 млн души в Тулуза и 11,5 млн в Ница.

Летището в Лион е оценено на 1 млрд евро.

Както и в случая с Бленяк в Тулуза, френското правителство би трябвало да избере най-добрата оферта. Летището в Ница се оценява на 1,6 млрд евро.

„Френското правителство реши да увеличи цената, на която продава публични активи, без да прави подаръци на местните кандидати“, казва Грегоар Тибо, анализатор на BTP et Concessions в Naxitis, цитиран от Ройтерс.

Петър Къртев