Март 2013: какво се случи на пазарите в глобалната икономика
В резултат на започването на 2013 г. с тези по-слаби от очакваното резултати, на финансовите пазари се долавяше известна несигурност, но те останаха преобладаващо настроени към бичи изменения. Според последните ревизирани данни за икономиката на САЩ, ръстът на БВП на страната за последната четвърт на м. г. е 0,4 %. Същевременно обаче, беше отчетено и неочаквано нарастване на заявките за обезщетение за безработица, достигнали 357 хил. – най-високото ниво за март. Доминираща несигурност, придружена със значителна волатилност, бяха най-характерните особености на европейските финансови и капиталови пазари. С огромен интерес от страна на инвеститорите се очаква развоя на събитията както по отношение на политическата криза в Италия, така и на финансовия колапс на Кипър. Съществуват доста любопитни хипотези за това, коя ще е следващата страна от ЕЗ, нуждаеща се от спасяване. Сред тях са Люксембург, Малта, Словения, както и страдащите от доста големи икономически проблеми страни от ЕС като Унгария, Сърбия, Румъния, България. Общо взето се забелязва известен апетит за риск, подкрепящ цените на суровините и потискащ тези на благородните метали. Златото консолидира около 1 600 USD/oz, с волатилност от 7–8 % (± 3,5 %) през последните няколко седмици и първото тримесечие на годината, и 14–15 % (± 7,5 %) за последните 10 месеца. Среброто също се движи в леко нисходяща посока, но със значително по-голяма волатилност от около 15 % (± 7,5 %) в краткосрочен и 20 % (± 10 %) – в малко по-дългосрочен (6 мес.) аспект.
Доходността на италианските облигации с 10 г. падеж се увеличи до 4,76 %, индикирайки за увеличаващите се рискове на европейските капиталови пазари. Аналогична е и ситуацията с испанските ДЦК. А икономиките само на тези две страни съставляват 28 % от БВП на ЕЗ и като че ли в скоро време към проблемните страни в региона ще се включи и Франция, а в последствие и най-накрая – дори и Германия. Може и да се окажа лош пророк, но нещата като че ли са тръгнали натам. След продължаващия натиск върху доверието към единната валута, упражняван главно от финансовата криза в Кипър, към края на последната седмица през март, вниманието отново се насочи към продължаващата политическа криза в Италия. На споменатия по-горе аукцион, инвеститорите търсеха по-голяма възвръщаемост за средствата си в италиански държавен дълг, което увеличава разходите на Рим за финансиране и нанася допълнителен удар върху EUR. При това, рисковете за стабилността на единната валута ще се увеличат още повече, ако страната тръгне по пътя към нови избори и като че ли в края на месеца пазарите отразяваха именно това. Остават разбира се и опасенията, че моделът, по който беше опитано да се овладее и разреши кризата в Кипър, може да бъде приложен и в останалите застрашени икономики в региона. В този аспект, тенденцията за намаляване на експозициите в EUR и увеличаване на спекулативните залози срещу него, изглежда все по-необратима, особено на фона на ескалиращата несигурност през последните дни.
Данните за безработицата в Германия „потопиха” европейските индекси. Този нисходящ импулс на фондовите пазари увеличи допълнително и натиска върху EUR. В резултат на това, единната валута достигна най-ниските си стойности спрямо USD от ноември м. г., т. е. достигна до нива от около 1,275–1,28. Решението на Moody’s да потвърди рейтингите на Ирландия (Ba1/NP) и Португалия (Ba3), с негативна перспектива, също оказа влияние върху пазара. Тук ще си позволя кратък коментар за рейтинговите агенции. През последните години, към повечето от тях бяха отправени доста големи критики. Може би някои от тях основателни, а други – не толкова. Мненията варираха от „абсолютно неспособни да предвидят кризата”, до „значително влияние на оценките им върху събитията на финансовите и капиталови пазари”, или „просто следване на събитията и оценяване в последствие”. Самият факт, че има доста различия в мненията за работата на рейтинговите агенции, показва важността им. Другото, което според мен е необходимо да се спомене е, че поне трите водещи такива агенции – S&P, Moody’s и Fitch, имаха и продължават да имат сходни, ако не и еднакви позиции за случващото се в света на капитала. Което пък, поне за мен, е признак за професионализъм. При това – на доста високо ниво. Най-простото решение за критиците им в подобни случаи би било да си „направят” собствени такива – по-добри, по-компетентни, по-професионални, по-независими, по-адекватни, дори ако искате, на събитията. Но при всички случаи обаче, те ще трябва да си извоюват място на пазара, в конкуренция разбира се, с изброените три, което няма да е никак лесно. А иначе и по принцип – винаги е лесно да се критикува, но доста по-трудно е да се намерят по-добрите, и респективно професионално правилните решения. Аз лично се доверявам и приемам почти безрезервно мненията на кредитните агенции и ще продължа да го правя, поне докато не се появят по-добри от тях.
Борсови индекси, валутен пазар и петрол
Американските индекси достигнаха рекордни стойности, а за европейските – макар и също с ръстове, не може да се каже нещо аналогично и те са далеч от подобни нива. Волатилността на последните също е по-голяма, свързано и със споменатата по-горе съществуваща по-голяма несигурност на европейските пазари. В еуфорията, завърнала се на Wall Street, след рекордния поход на Dow JIA, покачил се първоначално с 0,17 % до 14 550 пункта, и широкият индекс постигаше рекорд след рекорд (в последния четвъртък на март с + 0,4 %, до 1 569). В последствие, индексът на сините чипове също достигна нов рекорд, повишавайки се с 0,36 % (54,3 пункта) до 14 580,4, с което отбеляза и растеж от 11,2 % за първата четвърт на н. г. Широкият индекс S&P 500 достигна максималната си историческа стойност от 1 565,2, чрез което окончателно заличи пропадането си по време на финансовата криза от последните години. Предишният рекорд беше през октомври 2007 г., което означава, че са му били необходими 66 мес. (5,5 г.), за да се върне там, където беше преди банковите фалити в САЩ. Достигнато от него дъно по време на кризата беше далеч под сегашните му нива – 666 пункта. Технологичният Nasdaq Comp. нарасна с 0,3 % (11 пункта) до 3 267,5, което му осигури ръст от 8,2 % за тримесечието. В резултат на всичко това, от инвестиционният консултант Wells Fargo Advisors повишиха прогнозата си за стойността му в края на 2013 – от около 1550 (± 25) до 1600 (± 25). Като аргументи за това бяха посочени ръста на все повече сегменти от американската икономика и очакванията за подобрения на индустриалния сектор и на имотния пазар. Наблюдаваните явления дадоха основание на Р. Лутс, президент и главен инвестиционен директор в Cabot Money Management Int, компания, управляваща активи за 500 млн. USD в Салем, Масачузетс, да заяви: „След наблюдаваните през последното десетилетие два мечи пазара, дяловите инвеститори наистина бяха предизвикани да вярват в убежденията си (за да издържат на този период), но сега сме в началото на една много силна фаза на акциите, а не в края й”.
Европейските индекси първоначално също се повишиха: FTSE – с почти процент (0,9 %) до 6 444 пункта, DAX – с +0,55 % до 7 832 и САС 40 – с +0,66 % до 3 736, но в последствие паднаха съответно до 6 386, 7 788 и 3 702. Същевременно, азиатските индекси също падаха, главно поради разпродажби на акции в банковия сектор/1/.
В края на март бяха отбелязани понижения на всички основни борсови индекси в региона, без изключение – Nikkei (в Токио), Hang Seng (Хонконг), CSI (Шанхай) и S&P/ASX 200 Benchmark (Сидни). Доларовият индекс DXY се движи около 83 пункта, със сравнително малка волатилност. В края на март повечето инвеститори ребалансираха портфейлите си, което също оказа натиск върху единната валута и като че ли обръчът около нея продължава да се затяга. USD успява без особени усилия, т. е. без особено силни макроикономически новини (данни) от САЩ, да напредва спрямо EUR. Общата европейска валута формира ново 4 мес. дъно и затвори при 1,275 в последната мартенска сесия. След неотдавнашния пробив на 200–дневната пълзяща средна, предимството на USD се засилва, което и увеличава вероятността за формиране на нови и още по-ниски дъна. Започналото в началото на февруари поскъпване на американската валута имаше първоначално характер (поведение) на корекция, но последните ú допълнителни ръстове затвърждават впечатлението, че вече е в тренд. При все това, остава и усещането за хаотично прилагане на антикризисните мерки от европейските политически лидери. В този контекст, неотдавнашното изказване на Ф. Оланд е изключително любопитно, а и показва все по-очевидното разминаване в позициите на Германия и Франция. „Еврото може да рухне заради прекалените икономии. Политиката на строги икономии в страните от ЕЗ крие риск от разпадане на валутния съюз”, заяви френският президент. „Мой дълг е да кажа на европейските ръководители, че безкрайното продължаване на политиката на строги икономии крие риск да доведе не до намаляване на дефицита, а до формиране на непопулистки правителства, които в определен момент ще се превърнат в лесни жертви на популисти”, привеждайки Италия и Гърция като примери. Примерите биха могли и много лесно да се разширят (допълнят). Фокусът би трябвало да се насочи и към други държави – Испания, Португалия, Малта, Словения, Люксембург, които също биха могли да последват краха на Кипър. Която и да е следващата от тях обаче, това безспорно ще засегне валутните пазари и конкретно EUR, но в различна степен разбира се.
GBP/USD. Кабелът завърши техническата фигура „чук”, характерна за крайните фази на нисходящи движения, при 1,48, което е и базата за наблюдаваната в последствие корекция до текущите нива от 1,515–1,52. Този технически модел вероятно ще продължи да работи за GBP и през предстоящите сесии, като едновременно с това, сегашното ниво ще остане и стабилна подкрепа.
USD/JPY. Въпреки опитите за поскъпване на JPY, дългосрочното предимство остава на страната на USD. „Подобна хипотеза се подкрепя от все по-дестабилизиращите решения на японската администрация, които имат потенциал да предизвикат глобален финансов катаклизъм, който може да се окаже дори и по-опасен от последната криза”, според Скот Майнърд, инвестиционен директор на Guggenheim Partners (FT). „Японското правителство избра рискована стратегия за обезценяване на йената, предвиждайки ръст на инфлацията до 2 % и още по-големи фискални дефицити, в опит страната да се справи с продължаващата почти 2 десетилетия и станала вече хронична стагнация”. Тази политика заплашва да върне несигурността на глобалните финансови пазари и е доста критикувана от редица, предимно американски, анализатори. „Нарастващата инфлация ще доведе до негативна реална възвръщаемост по японските ДЦК, докато обезценяването на йената ще обезсърчи чуждестранните инвеститори. Това може да доведе и до изтичане на капитали, т. к. инвеститорите ще искат да избегнат отрицателните лихви по деноминираните в JPY активи. При това, дори и японските акции, които ще се окажат печеливши в подобна ситуация, няма да привлекат валутни инвестиции, т. к. инвеститорите ще хеджират експозициите си към йената. Всички тези фактори нямаше да са проблем преди 10 г., когато в Япония имаше силен ръст на спестяванията. Оттогава обаче, процентът на пенсионерите спрямо работещите се увеличава, а страната вече не създава достатъчно депозити, за да се финансират дефицитите, предложени от премиера Шинзо Абе”. В този аспект, именно поради застаряващото население, до няколко години спестяванията в Япония вероятно ще са по-малко от кредитите. И логичният въпрос е: Кой тогава ще финансира програмата за фискални стимули? При 2 % инфлация и необходимост от разширяване на паричното предлагане, ЯЦБ ще е склонна да изкупува активи, поне в краткосрочен план/3/, но в крайна сметка какво означава всичко това за останалия свят? В контекста на казаното (че ЯЦБ вече няма да е на пазара, а депозитите вероятно ще продължат да намаляват), за финансирането на дефицита си, Япония ще се окаже зависима от чуждестранен капитал. Без него, л. п. ще продължат да се увеличават, с което дефицитите ще набъбнат допълнително, а страната ще изпадне във фискална криза. При подобно положение, Япония ще се окаже в незавидната ситуация на избор между това да преструктурира дълговете си или да продължи да печата пари, за да закупи още облигации (нещо, което между впрочем се прави и от ФЕД и от ЕЦБ). Последната опция обаче, означава по-голяма инфлация и драматично обезценяване на JPY. Подобен изход ще дестабилизира не само азиатските финансови пазари, но и глобалната икономика като цяло/4/. Съвсем възможно е и същевременно да станем свидетели на криза на доверието относно стабилността на JPY за десетилетия напред. Ако подобна прогноза се сбъдне, ще бъдем обхванати от глобална инфлационна спирала, която няма аналог на нищо от случвалото се до сега/5/.
AUD/USD. Текуща нисходяща корекция към 1,0425, със слаба волатилност от около 1,25 % в краткосрочен и възходящ тренд – в по-дългосрочен план, но със същата волатилност от 1,25 %.
След отчетеното увеличаване на нефтените запаси в САЩ, фючърсите на американския лек суров петрол с доставка през май бяха сключвани при цени от около USD 109,2–109,7/барел. Първоначалното понижение беше последвано от леко поскъпване, но цената му (на сорт Брент) се движи малко под 110 доларовата граница. За разлика от него, фючърсите на петрола от другия вид, с доставка през май, вече почти достигнаха USD 97 (96,6–96,8/барел). Цената му продължава да върви нагоре, а американските рафинерии увеличават дейността си. През първото тримесечие цените на „черното злато” са се повишили с 5,3 %, а на Лондонската борса сорт Брент, с доставка през май, също се търгуваше при 110 USD/барел.
Европа, Кипър, Словения, Малта, Румъния и България
Кипър. Тежка загуба за EUR и ЕЗ. Не разбирам защо почти никой от анализаторите не използва словосъчетанието „фалит на Кипър”. Ситуацията там е очевидно доста деликатна, но и свързана с огромни загуби на много инвеститори и обикновени хора – руснаци, британци, местни. Все пак обаче, фактите са: неработеща банкова система в продължение на половин месец, неработеща фондова борса, ограничения за тегленето на пари и изобщо доста строги капиталови рестрикции като цяло. Това според мен е категорична липса на ликвидност в банковата система, наложила дори и изпращането на 5 млрд. EUR със самолет от Франкфурт. Все пак обаче, споменатите в началото рейтингови агенции отчетоха фалита на Кипър. Може би факта, че те са американски, не се харесва на чиновниците в Брюксел или на тези от ЕЦБ. В този аспект, мнението ми е, че е по-добре да се кажат „истините в очите”, отколкото да се опитват „невъзможни начини за спасяването на удавник”, респ. за преструктуриране на двете най-големи кипърски банки. Истината е, че никой никога не е напълно застрахован от фалит и е по-добре да не се има безпрекословно доверие не само на банковата система, а и по принцип. Иска ми се и обаче, да съм далеч и от противоположната параноична крайност. Сега да се върна на темата за Кипър. Като че ли за пръв път от началото на кризата, ЕЦБ и страните от ЕЗ признаха, че не искат или може би вече не могат да се справят с нея. За разлика от другите проблемни страни в региона, за пръв път цената на кризата ще трябва да се плаща от вложителите. При това не индиректно, чрез инфлация например или по някакъв друг завоалиран или по-езуитски начин, а директно – чрез законно изземване под формата на данък. В случая ми се иска да акцентирам не върху конкретните числа на претърпяващите загуби, а в безпринципната експроприация, независимо кого засяга тя. Особено впечатлен бях от решението за забрана на всички операции със срочни депозити. Като цяло, въведените ограничителни мерки са без аналог в ЕЗ и според мнозина наблюдатели ще доведат до нови и непознати регулации по отношение на EUR.
Словения. Страната увеличи мерките за икономии, но това не рефлектира върху повишаване на цената на облигациите им, а напротив – доходността им се увеличи до рекордни стойности. Според Bloomberg, опасенията на инвеститорите са, че Словения ще последва Кипър относно неплатежоспособността на малките страни от ЕЗ. Между другото, за мен няма съществена или принципна разлика между тези страни и България. Не по отношение на големината на държавите, а във връзка със съществуващия тук валутен борд. Другата аналогия между Словения и България е, че те също имат ново правителство, което е на власт от една седмица. Според словенския премиер Аленка Братушек, „държавните финанси са в лошо състояние, но страната няма да се превърне в шестата от ЕЗ, нуждаеща се от спасително финансиране”. Общо взето обаче, инвеститорите не отдават голямо значение на подобни изказвания, като в случая спекулират, че Словения, подобно на Кипър, ще загуби достъпа си до дълговите пазари през следващите няколко месеца. „Очевидно е, че страната също ще се нуждае от средства за рекапитализиране на банковия си сектор и има повишен риск от „подстригване на депозитите” – мнение на Джулиан Еджуърт, главен икономист на Uni Credit SpA в Лондон. В този контекст, доходността на доларовите облигации на Словения, с падеж през 2022 г., нарасна до рекордните 6,336 %. Цената на застраховките на словенския дълг срещу неплатежоспособност също се повиши до 5 мес. връх от 327 %. Икономиката на страната беше белязана от рецесия с двойно дъно през последните 4 г. Същевременно се увеличиха нивата на лошите кредити в банките, до почти 20 % от всички кредити. Според прогноза на МВФ, през т. г. Словения ще се нуждае от 3 млрд. EUR външно финансиране, а на банките ще са необходими допълнителни 1 млрд. EUR свеж капитал. Любопитното в случая са две неща. Първото е, че предишното правителство предложи план на стойност от също 4 млрд. EUR за справяне с лошите активи на финансовите институции. И второ, делът на лошите кредити в банковата система на България е над 20 % /около 22 – 23 %/, при това – от доста време насам.
Малта. Аналогии с Кипър: голям дял на банковата система в БВП на страната, островна държава, т. е. подобно на останалите проблемни страни – Исландия, Ирландия и Кипър, тя е в по-голяма или по-малка степен изолирана, поне чисто географски, от останалия свят. Това разбира се има и своето отражение в икономически план, макар че кризата в Кипър не означава, че островните икономики са обречени на провал. Все пак, съществуват и доста разлики между малтийския и кипърския банков сектор, преди всичко по отношение на тяхната структура. Малтийският е по-консервативен, по-строго регулиран и по-слабо изложен на капризите на EUR, и по-специално – на влиянието на проблемите на гръцките банки. Въпреки това обаче, Малта също може да е следващата плочка от доминото. И причината, поне според бившия белгийски премиер Ги Верхофстат е, че голяма част от нейния банков сектор е също от офшорни вложители/6/. Дори и Испания или Италия могат да се окажат уязвими, след като председателя на финансовите министри от еврогрупата Йерун Дейселблум открито заяви, че Кипър може да стане модел за уреждане на бъдещи банкови кризи. Общо взето, „евроклубът превръща в свой навик да упражнява натиск върху слабите страни и да защитава силните в настоящата криза”, според статия в британския Guardian. „Трудно е да си представим или помислим, че която и да било голяма държава, независимо колко е обедняла, може да стане обект на посегателство върху гарантираните банкови депозити на гражданите си”, но пък за нас и не е чак толкова невъзможно. Според публикацията в Guardian, всичко това води до „потискащия извод, че ЕС се е вкопчила в жестоките мерки за икономии като средство за борба с кризата, въпреки всички доказателства, че то просто не работи/7/.
„Малкият бизнес вещае големи проблеми” за Италия и Испания. Фалитите на малките и средни предприятия, които всъщност са най-големите работодатели в тези страни, нарастват с притеснителна скорост и предвещават проблеми за банките там. Като цяло, способността на тези две страни да се измъкнат от кризата, избягвайки цялостна спасителна финансова помощ, зависи предимно от състоянието на банките им/8/. През 2012 г., печалбите на трите най-големи испански кредитни институции са намалели средно с 60 %, заради правителствените изисквания за рязко увеличаване на заделените резерви за покриване на загубите от кредитирането в сектора за недвижимите имоти/8/. Положението в Италия е аналогично – двете най-големи банки заделиха през м. г. общо 14 млрд. EUR за покриване на загуби от лоши кредити. Останалите кредитни институции също трябваше да увеличат резервите си поради същата причина. Иска ми се обаче, да обърна по-особено внимание на следващите данни. Италианската банкова асоциация обяви, че темпото на ръст на лошите кредити, което през последните месеци се ускори до около 16–17 % (на годишна основа), би трябвало да се забави до края на 2013, базирайки се на прогнозираното икономическото възстановяване през втората половина на годината. Това разбира се е слабо вероятно, т. к. през март правителството на страната обяви, че БВП през н. г. ще се свие с 1,3 %, коригирайки дотогавашната си прогноза за спад от 0,2 %. Нивата на потребление, продажбите на дребно и индустриалната активност се върнаха до стойностите си от преди въвеждането на еврото, а банките все още не са калкулирали изцяло загубите си от срива на имотния пазар. Има и много неконкурентоспособни компании, които ще фалират и излязат от пазара, увеличавайки загубите на банките. В този аспект, испанските банки са малко по-добре защитени срещу загубите на малките и средни предприятия. Освен това обаче, лошите кредити могат да нараснат през т. или следващите години, т. к. при подобен тип статистика (в такива случаи) винаги е налице известен забавящ ефект. През м. г. в Италия всеки месец са фалирали по около 1 000 компании, а през януари т. г. 7,4 % от кредитите са необслужвани (най-високо ниво за последните 13 г., за сравнение – във Франция този дял е 4,1 %, Германия – 3 %, Гърция – 22,5 % в края на септември м. г.). В този аспект, възможно и е да греша, но според мен, стойностите за България са значително по-близо до тези на Гърция, отколкото на останалите споменати страни от ЕС. А притеснителното е, че почти никой не коментира тези стойности, извън контекста на прословутата финансова стабилност/9/.
Според споразумение между МВФ и Румъния, чрез получаването на кредита от 20 млрд. EUR, „румънската икономика би трябвало да се задържи на повърхността”. Според бившия премиер Емил Бок, тя е изпаднала в най-тежката криза за последните 60 г. В замяна на получаването на кредита, румънското правителство се задължи (от 2010 г.) да намали заплатите в държавния сектор с 25 %, а пенсиите с 15 %, да отмени редица социални програми и да съкрати стотици хиляди държавни служители. Между впрочем, в банките в северната ни съседка се забелязва паника във връзка с финансовата ситуация в Кипър. Много притежатели на влогове в страната са започнали да ги намаляват, особено тези над 100 хил. EUR. Въпреки че румънската държава също гарантира неприкосновеността на влоговете, основен акционер на „Марфин Румъния” е подлежащата на ликвидация „Национална банка на Кипър” и очевидно притесненията произлизат от този факт. Според управителя на РЦБ, много от спестителите също така преместват парите си от малки и средни банки в по-големите. Въпреки изтъкваните от него аргументи за липсата на аналогия между банковите системи на Кипър и Румъния, притесненията остават.
д-р инж.- химик Тихомир Цанов
1. Отписването на 24 млрд. EUR в национализираната Bankia доведе и до рекордна загуба от 19,2 млрд. EUR.
2. Очаквания спад на БВП на Испания през н. г. е около 1,5 %.
3. Неотдавна и И. Костов изказа мнение, че сегашната криза в България е от типа Кондратиев, т. е. силно циклична, случваща се през 50–60 г.
4. От друга страна, Латвия бързо се превръща в предпочитана дестинация за руските пари, изтичащи от Кипър, доколкото това е възможно все пак, и е на път скоро да се присъедини към ЕЗ.
5. Спасихме банките, но рискуваме да загубим цяло поколение”, припомня вестникът думите на председателя на европейския парламент. Между другото, същото може да се каже засега и за EUR като цяло: „проектът криво – ляво върви, но мнозина бяха изхвърлени зад борда”. До скоро, дълговете на Гърция към международните институции бяха около 400 млрд., а тези на Италия – 1 900 млрд. ЕUR. При това, правителствата и в двете държави не бяха избрани от гражданите им, а бяха „назначени” и одобрени от кредиторите им. Правителството на Гърция се оглавяваше от финансов мениджър, действащ като валидатор на исканията на кредиторите, т. е. той по-скоро беше синдик, отколкото премиер на суверенна държава. Подобна ситуация е доста вероятна и за България през следващите години, още повече след появилите се съобщения за П. Орешарски като бъдещ премиер. Продължавам с аналогиите. Аржентина фалира през 2001 г. въпреки многократните опити да бъде спасена, МВФ „вдигна ръце” и се оттегли от страната. Цената беше значителна инфлация. Това потвърждава тезата, че всъщност заемите не помагат, а загробват още повече съответните икономики и държави. Нещо подобно като че ли се случва и сега в Кипър.
6. Една по-слаба банка по-скоро задържа капитала, отколкото отпуска кредити, които пък от своя страна движат икономиката.
7. След постигането на заложената инфлация, монетарната политика ще трябва да бъде нормализирана, а програмата на банката за изкупуване на активи – редуцирана или прекратена. След като ЯЦБ се оттегли, л. п. ще започнат да се повишават, за да бъде привлечен частен капитал. Размерът на японския публичен дълг е около 230 % от БВП, а обслужването му изисква 40 % от приходите на правителството. Ако през следващите 5 г. л. п. се повишат с 3 % – хипотеза, съответстваща на плана на Абе да повиши инфлацията от сегашните минус 1 до 2 %, разходите по обслужването на японския дълг ще нараснат до 80 % от приходите на правителството, с перспектива за продължаващо нарастващо съотношение.
8. Икономиките, чиято съдба може да се окаже сходна с тази на Япония, са САЩ, Великобритания и Западна Европа. Точно както дълговата криза се разпространи от Гърция в Европа, така и японската криза може да се пренесе и в други части на света. Историята ни учи, че дългосрочната монетаризация на ЦБ е формула за хиперинфлация. Повишаващите се, в резултат на бързото нарастване на паричното предлагане, цени може да и най-вероятно ще, доведат до омагьосания кръг, предполагащ и изискващ печатането на все по-големи количества пари, необходими за финансиране на правителствените дейности.
9. Все пак, това, че се печатат пари, както видяхме и до сега, не означава непременно инфлация. Ако банките кредитират усилено, тогава се увеличават парите в обръщение, т. е. инфлация. Японците по принцип търсят инфлация, за да обезценят огромния си дълг постепенно. Но когато стигнат 2 % инфлация, те може да не продават ДЦК, а просто да решат да вдигнат резервите на банките, за да успокоят (намалят) кредитирането. `
10. Китайските банки са под натиск, след решение на правителството за допълнителни мерки за регулиране на пазара на непрозрачни продукти. Най-големите четири банки в страната имат в портфейлите си активи от този тип на стойност от 467 млрд. USD. При това, не е ясна и точната степен на риск на тези инвестиционни продукти.